Решение № 72 от 20.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Благоевград, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20251200501038 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №28, сграда Изток Плаза, против решение №226/20.06.2025г на РС-Петрич по гр.д.№668/24г по описа на с.с., с пр. осн.чл.258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение е уважен частично предявеният иск по чл.422 ГПК относно главница, а над уважената част и за претендираната лихва исковете са отхвърлени като неоснователни, ведно с всички произтичащи от това последици.

Недоволен от отхвърлителната част на атакувА.я акт досежно главницата е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и уважаване на отхвърлената искова претенция за главница в цялост, ведно с разноските пред двете инстанции. Липсват доказателствени искА.я.

Въззиваемата страна, чрез особения представител, оспорва жалбата и поддържа първоинстанционния акт, за което подробно се обосновава без да прави доказателствени искА.я.

1

Съдът, след като прецени наведените от стрА.те доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрА.я доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че в периода 01.10.2000г - 22.06.2023г, партидата за доставка на електрическа енергия, ползвана в електроснабден обект – къща в гр.Петрич, ул.“**“ №7, е открита на името на В. Димов К. по силата на договор за доставка на ел.енергия.

От материалите по делото се установява, че абоната В.К. е починал на **г, като е оставил за свои наследници лицата: С. К.а (п.**г), Д.Д., В.П. и Р.

К., който от своя страна е починал на **г и е оставил за наследници – В. Р. К. и Ангел Р. К. (вж. удостоверение за наследници изх.№943/09.06.2023г и удостоверение за наследници изх.№940/09.06.2023г).

Не е спорно по делото, че с констативен нотариален акт №195/15г Р.К. е признат за собственик на недвижими имоти, сред които и процесният електроснабден недвижим имот – сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Петрич. Безспорно е също, че партидата за горния обект е открита по заявление от 27.06.2023г на В.К. до „Електрохолд продажби“ ЕАД.

Според писмо изх.№1205744011/27.01.2025г е налице идентичност между въпросния обект с партидата на починалия Вл.К., и обекта, за който е открита партида на името на настоящия ответник Вл.Р. К..

Липсва спор по делото, че в процесния електроснабден обект въззивника е извършил четиринадесет проверки: 06.07.2019г, 30.07.2019г, 12.10.2019г, 14.12.2019г, 08.02.2020г, 09.05.2020г, 12.09.2020г, 31.10.2020г, 19.12.2020г, 09.01.2021г, 16.01.2021г, 23.01.2021г, 26.02.2021г и 09.03.2021г.

При проверките са съставени съответните протоколи, в които е отбелязано, че липсва предпазен щит на ел.табло, електрозахранването е прекъснато по-рано, поради неплатени задължения, че има поставен кабел 2

(проводник), единият от който е директно свързан към захранването на уличното електромерно табло, а другият към вътрешната инсталация на обекта. Установено е още, че по самия допълнителен кабел се измерва електрически товар.

Въз основа на тези констатации жалбопоадтеля е коригирал сметката на ответника със спорната сума, издавайки подробно описА.те фактури.

Съдебно-техническата експертиза потвърждава, че посочените в констативните протоколи констатации представляват осъществен нерегламентиран достъп, респ. промяна схемата на свързване на ел.измервателната система за абоната, довело до пълно неотчитане потребената ел. енергия в процесното жилище. Вещото лице сочи, че поставянето на проводник, осигуряващ директна връзка между уличната ел. мрежа и вътрешната инсталация на електроснабдения имот, чрез който черпи ел. енергия, не е част от нормалната измервателна схема, което води до пълно неотчитане на пренасяната такава по допълнителния проводник. Експертизата потвърждава и правилността на приетите периоди за преизчисляване по всеки от 14-те констативни протокола, правилността на използваната формула за преизчисляване в изготвените от ищцовото дружество справки, както и математическите изчисления в 14-те броя справки количество ел.енергия, неизмерено поради променената схема на свързване и останало незаплатено от абоната и посочено в процесните фактури по корекциите.

Не на последно място – експерта поддържа, че преизчисляването на сметките е извършено по действащите към момента на корекцията цени, утвърдени от КЕВР, съгласно изискването на чл.56, ал.3 ПИКЕЕ от 2019г.

АнализирА. са и показА.ята на свидетелите, участвали в проверките, които подробно описват действията на проверяващите по време и след проверката, потвърждавайки констатациите в констативните протоколи.

При тези данни съдът намира решението на РС в атакуваната отхвърлителна част досежно главницата за частично неправилно.

В рамките на въззивното производство не е повдиган спор относно законосъобразността на корекционната процедура по чл.51, ал.1 ПИККЕ, поради което разглеждането на този въпрос от настоящия състав е безпредметно(арг. от чл.269 ГПК).

Спори се единствено за обема на отговорност на ответника. По този 3 въпрос въззивният съд намира, че решаващия състав неправилно е приел, че отговорността на ответника следва да се огрА.чи до сумата от 1 313, 85лв.

По начало задълженията за консумирана електрическа енергия не се погасяват със смъртта на абоната, но са част от пасива на наследството, ако са възникнали към момента на откриването му(арг. чл.1 ЗН). В случая момента на смъртта на наследодателя Вл.К. е настъпила на 21.11.14г(вж.у-ние за н-ци), докато процесната сума е начислена за периода 20.04.2019-09.03.2021г.

Следователно, тя не е част от наследствената маса на починалия абонат, тъй като основА.ето, респ. задължението за нейното плащането са възникнали след смъртта му.

От материалите по делото се доказа, че през 2015г процесният електроснабден имот е придобит именно от Р.К., п.**г(вж.НА №195/15) и процесната сума е начислена за периода 20.04.2019-09.03.2021г, т.е. докато е бил жив въпросния собственик. Ето защо по арг. от чл.1 ЗН процесните задължения следва да се включат в наследствената маса именно на Р.К., независимо от обстоятелството, че не е спазил чл.19, т.9 от ОУ за уведомяване на ищцовото дружество за настъпилата промяна в собствеността на имота.

Според приетото в ТР№2/17.05.2018г по т.д.№2/17г на ОСГК на ВКС ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на огрА.ченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основА.е и доставчика на топлинна енергия. Приема се в практиката, че съгласно ЗЕ, цената за доставена електрическа енергия за битови нужди се дължи от собственика на електроснабдения имот, освен когато имотът е предоставен за ползване на договорно основА.е и за него е сключен договор за продажба на електроенергия с крайния снабдител. Приема се също, че след изгубване на собствеността, доставката на електрическа енергия не обслужва „собствените битови нужди“ на бившия собственик, а тези на новия такъв (вж.Р№205/28.02.2019г на ВКС по гр.д.№439/18г, III гр.о.).

Предвид изложеното за възникналите задължения за периода 20.04.201909.03.2021г следва да отговаря собственика на имота, какъвто към този период се явява Р.К.. Неуведомяването на въззивника за настъпилата вещноправна промяна не променя горните изводи и не го освобождава от 4 отговорност.След смъртта му на **г по арг. от чл.60, ал.1 ЗН именно неговите наследници – синовете В. Р. К. и Ангел Р. К., отговарят за задълженията от наследствената маса, съобразно дяловете си, т.е. при условията на 1/2.

Според доказателствата по делото, общото задължение за главница в случая е 7 883, 11лв, поради което и ответникът Вл. К. дължи половината от нея - 3 941, 55 лв. Доколкото на ищеца са присъдени 1 313, 85лв, то ответника дължи допълнително сумата от 2 627, 70лв.

Предвид изложеното, атакуваното решение на РС следва да се отмени в отхвърлителната част, досежно главницата за разликата от 1 313, 85лв до 3 941, 55лв, като вместо това ответника се осъди да заплати в полза на ищцовото дружество допълнително сумата от 2 627, 70лв. В останалата отхвърлена част решението подлежи на потвърждаване.

Съгласно чл.47, ал.1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България на датата на въвеждане на еврото в Република България, т. е. считано от 01.01.2026г, административните оргА., лицата, осъществяващи публични функции, и оргА.зациите, предоставящи обществени услуги, превалутират автоматично от левове в евро стойностите в поддържА.те от тях регистри чрез прилагане на правилата за превалутиране по чл.12 и за закръгляване по чл.13, освен ако в този закон не е предвидено друго. Ето защо на посоченото основА.е в диспозитива на решението присъдената сума следва да се посочи в официалната валута към датата на постановяване на решението, ведно с изписване и на левовата й равностойност. Съобразно изложеното допълнително присъдената сума от 2 627, 70лв се равнява на 1 343, 52 евро.

По разноските:

За по-голяма яснота решението в частта относно разноските следва да се отмени изцяло, като същите се определят съобразно постановения по делото резултат.

Съгл.т.10 от ТР№4/13г на ОСГТКВКС присъдените в заповедното производство разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл.415, ал.1, вр. с чл.422, ал.1 ГПК, а представляват закона последица от разрешаването на настоящия спор. Ето защо и с оглед уважената част от иска в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 52, 62 евро, с левова равностойност 102, 91лв, представляващи сторени разноски в 5 заповедното производство.

На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски пред първата инстанция, възлизащи съобразно уважената част в размер на 629, 30 евро, с левова равностойност 1230, 80 лв(вж. списък по чл.80 ГПК и доказателствата в тази насока).

На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски пред въззивната инстанция съгласно доказателствата по делото, възлизащи съобразно уважената част на иска в размер на 292, 59 евро, с левова равностойност 572, 26 лв.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи, които са от значение за правилното решаване на делото.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение №226/20.06.2025г на РС-Петрич по гр.д.№668/24г по описа на с.с. в частта му, с която е отхвърлен иска за главница за разликата от 671, 76 евро, равняващи се на 1 313, 85лв до сумата от 2015, 28 евро, равняващи се на 3 941, 55лв, както и в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Р. К., ЕГН **********, с адрес в гр.Петрич, ул.“**“ №7, съществуването в полза на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, вземане в размер на още 1 343, 52 евро, равняващи се на 2 627, 70лв, представляваща допълнително начислена по главницата стойност на електрическа енергия, за периодите 20.04.2019г -09.03.2021г, за които са издадени подробно посочените в исковата молба фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 31.01.2024г, до окончателното й изплащане, предмет на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№152/24г по описа на РСПетрич.