Определение № 1522 от 20.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1522 гр. Стара Загора, 20.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500850 по описа за 2023 година Производството е на осн. чл.275 във вр. с чл. 410 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „А.с.в.“/АСВ/- ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, ***, представлявано от Ю.Х.Ю. чрез процесуалния си представител юрк. И.Н.Н. против разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 410 от 28.11.2023г., постановено по ч.гр.д.

№721/2023г. по описа на Радневски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. А. З. от село Т., *** за разликата над 189,21 лв. /сто осемдесет и девет лева и двадесет и една стотинки/ до пълния размер 407,65 лв. /четиристотин и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава въху главницата за периода от 22.04.2022г. до 27.11.2023г. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в частната си жалба и претендира за отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за пълната претендирана сума.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, материалите по първоинстанционното дело и мотивите на атакуваната заповед за изпълнение, намери за установено и доказано следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно процесуално-легитимирано лице, в предвидения законен 1- седмичен срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения :

Първоинстанционното производство е било образувано по заявление по 1 реда на чл.410 от ГПК от „А.с.в.“- ЕАД, гр.С. срещу длъжника М. А. З. - ЕГН ********** от с. Т., *** за издаване на заповед за изпълнение за сумите:

955,99лв. /деветстотин петдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем № 659904/07.04.2022г., 80, 01 лв. /осемдесет лева и една стотинка/ - договорна лихва за периода от 21.04.2022г. до 15.09.2022г., 407, 65 лв. /четиристотин и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 22.04.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода от 13.03.2020г.-14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /27.11.2023г./ до окончателното изплащане на вземането и съдебните разноски. В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем от 07.04.2022г., сключен между „Сити кеш“ - ООД /като заемодател/ и М. А. З.

/като заемател/, като заемодателят има право да прехвърли вземането си по договор за паричен заем на трето лице. Вземането е прехвърлено в полза на заявителя с договор за цесия от 14.06.2023г. и приложение № 1 към него.

Длъжникът е бил уведомен за станалата цесия по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с надлежно уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне от „А.с.в.“ ЕАД, действащ като пълномощник на цедента.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил частично заявлението за разликата над 189, 21 лв. /сто осемдесет и девет лева и двадесет и една стотинки/ до пълния претендиран със заявлението размер 407, 65 лв.

/четиристотин и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава, като е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона.

При така установените обстоятелства въззивният съд направи следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално- легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество ч.жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, по следните съображения:

Действително в частта си за претендираното обезщетение за забавата същото обезщетение е частично неоснователно, с оглед на обстоятелството , че законната лихва се дължи и съответно се изчислява чрез калкулатора за законната лихва върху цялото вземане, като дължима сума за главницата и договорната лихва, произтичащи от договора, сключен с потребителя, която към момента на подаване на заявлението е 1036 лв./хиляда тридесет и шест лева/, а обезщетението за забавата изчислено по гореописания начин възлиза именно на сумата от 189, 21 лв./сто осемдесет и девет лева и двадесет и една стотинки/. Съгласно императивната разпоредба на чл.33, ал.2 от ЗПК, понеже направените от заемодателя - кредитор разноски са по повод забавеното изпълнение на договора от страна на заемателя- длъжник, а при забава на 2 длъжника, кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на забавата, но не и на други плащания.

Именно такъв е и настоящият случай, поради което обжалваното разпореждане се преценява за правилно и следва да бъде изцяло потвърдено.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, основани на несъстезателния характер на заповедното производство и липсата на задължение за съда да проверява надлежния и дължим размер на законната лихва, посочен от заявителя да и преценява доказателствата, установяващи размера на точните суми, дължими от длъжника.

В съответствие с европейското законодателство в тази област, в България бе въведена засилена защита на потребителите, като особено уязвима категория правни субекти, а в този смисъл като водещ принцип в гражданското съдопроизводство по дела, касаещи правоотношения с потребители, бе провъзгласен и принципът на служебното начало.

Доколкото целта на заповедното производство е да се установи безспорността на дадено вземане, то след измененията на ГПК в насока защита на потребителите, последното от които с ДВ бр.100/2019г., следва да се има предвид, че тази цел следва да бъде постигната при пълното съблюдаване и на правата на потребителите и служебната им защита от страна на съда, което е в унисон с европейското законодателство и задължителната за националните юрисдикции практика на Съда на Европейския съюз/СЕС/.

Засилената защита на потребителите следва да се извършва от съда както по отношение предпазването им от неравноправни клаузи, така и по отношение на предпазването им от нелоялни търговски практики, които биха били приложими в търговската дейност по кредитиране на дребно.

В заключение въззивният съд следва да отбележи, че обжалваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК, Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане от 28.11.2023г. инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 410/28.11.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 721/2023г. по описа на Радневски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател „А.с.в.“- ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., *** срещу М. А. З. от с.Т., *** за разликата над дължимите 189, 21 лв. /сто осемдесет и девет лева и двадесет и една стотинки/ до пълния претендиран от жалбоподателя размер 407, 65 лв. /четиристотин и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4