Решение № 251 от 20.09.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Елин Пелин, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20231820101328 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Молителите Р. И. М., ЕГН ********** – лично и в качеството си на законен представител на малолетния М.Н. С., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: с.Г.М., Община Г.М., Софийска област, ул. „........“, бл.6, вх.Б, ет.1, а.3 и настоящ адрес: с.Б., Община Г.М., Софийска област чрез адв. З. К. – САК със съдебен адрес: гр.Елин Пелин, пл. „........“ № 2, ет.3, офис 6 са подали молба по чл.8, т.1 от Закона за защита от домашно насилие – за издаване на заповед за защита от домашно насилие, осъществено върху тях от страна на ответника Н. Ц. С., ЕГН ********** от гр. София, ул. “.....” № 57 живущ в Р А. гр.К., ул. “К.” № 56, ет.3, ап.7 и за налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН.

В молбата се твърди, че Р. И. М. и ответника Н. Ц. С. имали връзка от началото на месец ноември 2020 г., когато ответникът се прибрал в България.

На 17.01.2021 г. молителката М. разбрала, че е бременна, а в края на месец февруари 2021 г. Н. си дошъл в България и направили годеж, след което той останал в България до началото на месец март 2021 г., след което се върнал в А. и започнал работа. Докато си бил в България обсъждали, че е добре детето да се роди в А. но молителката я хванало страх, защото не знаела чужд език и 1 преценила, че ще се чувства по-спокойна, ако си остане и роди в България.

Затова в началото на месец април казала на ответника С., че не може да отиде в А. при него докато е бременна и там да роди детето им. Когато разбрал за решението на молителката, Н. станал арогантен, започнал да обижда молителката, да я псува, карал я да прави аборт, но тя отказала. Така от месец април 2021 г. отношенията им окончателно приключили и започнали проблемите помежду им. През времето, в което ответникът си бил в България, живеели заедно в апартамента на майката на молителката, находящ се в с.Г.М., Община Г.М., Софийска област, ул. „........“ № 6, вх.Б, ет.1, ап.3.

На 11.09.2023 г. молителката родила по спешност със секцио синът им М.Н. С., за което веднага уведомила ответника. След раждането на детето М., ответникът не дошъл да види детето, а се прибрал в България едва на 05.11.2021 г.. На 08.11.2021 г. Н. С. доброволно припознал детето М., което направил, за да му бъде отменен ергенския данък, който плащал в А. и да докаже пред работодателя си, че му се е родило дете и затова отсъства от работа.

След раждането на детето молителката направила опит с ответника да говорят и доброволно да уредят отношенията си във връзка с роденото от съвместното им съжителство дете, като му предложила да сключат споразумение по чл.127, ал.1 от СК, но той не само отказал, а и няколко дни след като получил проекта на споразумението, на 25.03.2022 г. и на 26.03.2022 г. умишлено блъскал колата на молителката и тази на майка й, в резултат на което те били повредени. За случилото се била уведомена полицията и срещу Н. С. било образувано досъдебно производство № 59/2022 г. по описа на РУ Елин Пелин, което завършило със споразумение за решаване на наказателното производство по реда на чл.381 о НПК, одобрено по НОХД № ...... г. по описа на РС Елин Пелин.

На 23.11.2022 г. молителката Р. М. получила искова молба, подадена до СГС срещу нея и детето М. от Н. С. в качеството му на баща на родения от съвместното им съжителство ненавършил пълнолетие М.Н. С., с която е предявен иск са правно основание чл.67 от Семейния кодекс за унищожаване на припознаването и с която се искало от съда да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ищецът не е баща на М.Н. С. роден на 11.09.2021 г., ЕГН **********. Въз основа на тази искова молба било 2 образувано гр.д. № 9374/2022 г. по описа на СГС, което по компетентност било изпратено до Софийски окръжен съд където било образувано гр.д. № 48/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд. В хода на делото бил извършен ДНК анализ от 16.08.2023 г. за определяне на биологично родство, с който се доказало, че Н. С. е баща на детето М.. Производството по делото било прекратено с Определение № 894/29.11.2023г. във връзка с постъпила молба от Н. С. за отказ от исковете.

След като молителката и Н. С. се разделили, ответникът започнал връзка с друго момиче от с.Г.М. – З. Л., с която сключил брак и от която също има дете, като същите са в процес на развод, доколкото на молителката М. е известно.

След като се установило, че Н. С. е баща на детето М., ответникът започнал със заплахи в социалните мрежи – Фейсбук да отправя заплахи към молителката, към детето, както и към З., обиждал ги. На 04.12.2023 г. се заканил, „че в един миг ще преобърне света за двете момчета … и невъзможното ще направя … няма да пожаля никой, като стане времето,… такива майки…“. В пост от 10.12.2023 г. ответникът се заканил, че ако молителката не му закара детето М. С. до 31.12.2023 г. ще „Линчи“ молителката и Ц., който е новият й съпруг, така както си знаел, че „ще ви смела в ръчна машинка от 70 година за кайма“. В друг пост от 18.11.2023 г. ответникът заплашил, че ще пребие молителите, ако не му дават още малко децата, вестниците ще изкарат много пари и наричал молителката заедно със З. „Курви нещастни“.

Първоначално ответникът започнал с постове, за които молителката мислела, че се отнасят до нея, но след това в постовете отчетливо си личали заплахите му, които ескалирали. В петък – 08.12.2023 г. ответникът постнал и видеозаписи, в които също се съдържали обиди и закани, които на 12.12.2023 г. молителката предала с протокол за доброволно предаване по пр.преписка № 1738/2023 г.

След случилото се през пролетта на 2022 г., когато ответникът в знак на ярост, че трябва да плаща издръжка на детето си и че не желае да уреди отношенията във връзка с родителските права по отношение на М., потрошил колата на молителката и тази на майка й и с оглед на това, че от раждането на детето М. до подаване на молбата в съда по всякакъв начин Н. С. се опитва да 3 избяга от отговорността си на баща, не се грижи за детето си, включително е завел дело за унищожаване на припознаването, за да не се води баща на детето, молителката се страхува за здравето и живота си и този на детето М..

След влизане в сила на определението за прекратяване на гр.д. № 48/2023 г. на СОС Н. С. ще трябва да изпълнява задълженията си като баща на детето и молителката се страхува, че ако се върне може да извърши престъпление и да посегне на молителите, така както се заканва в постовете си. Молителката се страхува и от това как поведението на ответника ще се отрази на детето им и не желае то да става свидетел на агресивното му поведение.

Описаното поведение на Н. С., с което той осъществява спрямо молителката психическо и емоционално насилие, я кара да живее в постоянен страх, защото не е сигурна докъде ще стигне в действията си и дали няма да изпълни заканите си спрямо нея и детето им, а това обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответникът Н. С. редовно уведомен за депозираната молба, не се явява в открито съдебно заседание и не взема становище по молбата.

Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Видно от Удостоверение за раждане издадено от район Средец, Столична община въз основа на акт за раждане № 1549 от 15.09.2021 г., Р. И.

И. и Н. Ц. С. са родители на детето М.Н. С..

Представено е удостоверение за идентичност на лице с различни имена издадено от община Г.М., в което е отразено, че Р. И. М. и Р. И. И. са имена на едно и също лице.

От протокол от 19.04.2022 г. постановен по НОХД № ...... г. по описа на РС Елин Пелин е видно, че Н. Ц. С. е признат за виновен за това, че в периода от 25.03.2022 г. до 26.03.2022 г. в с.Г.М., Софийска област е повредил чужда движима вещ – лек автомобил собственост на Р. И. И. като счупил с чук фарове, преден и заден панорамен прозорец, повредил тавана му, както и повредил лек автомобил собственост на М.П. И. като счупил с неустановен по делото предмет преден и заден панорамен прозорец на автомобила повредил същия, като огънал четирите му врати, откачил предната и задната му броня блъскайки го със собствения си лек автомобил – престъпление по чл.216, ал.1 4 от НК.

Видно от протокол за доброволно предаване от 12.12.2023 г. Р. И. М. е предала на служител на РУ Елин Пелин един брой флашпамет съдържащ два броя видеозаписи.

Представени са снимки от социалните мрежи от страницата на Н. С..

От прокурорска преписка № 1738/2023 г. по описа на РП Елин Пелин се установява, че с постановление от 12.12.2023 г. е образувано досъдебно производство по молба на Р. И. М. за престъпление по чл.144, ал.3, т.1 и т.3 вр. ал.1 от НК, по което Н. Ц. С. е обявен за общодържавно издирване за повдигне на обвинение и привличането му в качеството на обвиняем за посоченото престъпление.

По делото е представена Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН изходяща от Р. И. М., в която са отразени обстоятелствата посочени в молбата за защита. В декларацията е отбелязано, че на молителката й е известна наказателната отговорност по чл.313, ал.1 от НК за деклариране на неверни данни.

По делото са разпитани свидетелите М.П. И. и Ц. А.М. по искане на молителката, които в показанията си излагат фактическа обстановка идентична с описаната в исковата молба.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Молбата е с правно основание чл.8, т.1 във вр. чл.4, ал.1 вр. чл. чл.3, т.2, т.3 и т.5 от ЗЗДН.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради което следва да я уважи и да издаде заповед за защита от домашно насилие.

На първо място, Законът за защита от домашното насилие урежда закрилата на лицата, пострадали от всеки акт на домашно насилие от кръга на изброените в чл.3 от ЗЗДН. Право на закрила имат лицата, които са пострадали от такова насилие.

За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл.2 от закона изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са 5 били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.

От събраните по делото доказателства се установява, че Р. И. М. и Н. Ц.

С. са били във фактическо съжителство, от което се родил синът им М.Н. С..

При съвкупната преценка на доказателствата, съдът стига до извода, че е налице акт на психическо и емоционално насилие спрямо молителката Р. И.

М. и заплаха за физическо насилие спрямо молителката и детето М.Н. С. от страна на ответника Н. Ц. С., упражнено на посочените дати – 04.12.2023 г., 08.12.2023 г. и 10.12.2023 г.г..

Психическото и емоционално насилие, както и заплахата за физическа саморазправа спрямо молителката Р. М. от страна на ответника се установява от представените по делото постове в социалните мрежи публикувани от Н.

С., а също и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели М. И. и Ц. М., които потвърждават твърденията на молителката изложени в молбата, а именно, че ответникът многократно и то не само на посочените дати публикува постове отправени към молителката Р. М., с които й отправя заплахи за физическото й здраве, обижда я използвайки нецензурни епитети, а е правил това и в много други случаи. Съдът кредитира свидетелските показания на И. и М., тъй като същите се подкрепят и от останалия доказателствен материал съдържащ се по досъдебно производство пр.пр. № 1738/2023 г. по описа на РП Елин Пелин, определението на съда по НОХД № № ...... г. по описа на РС Елин Пелин, справката за съдимост на ответника, които също потвърждават изложеното в молбата и сочат за наличието на изключително агресивно и арогантно поведение от страна на ответника спрямо молителката Р. М.. Посочените доказателства сочат за наличието на изключително агресивно поведение от страна на ответника, довело до нанасяне на сериозни материални щети на имущество на молителката и на близки нейни родственици, за заплаха за физическа саморазправа и обидни квалификации, което е довело до възбуждане на основателен страх у молителката тай като очевидно поведението на ответника по случаи предхождащи процесните, сочи на реална възможност същият да осъществи заканите си предмет на настоящия процес.