Решение № 1206 от 31.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1206 гр. Плевен, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20254430107117 по описа за 2025 година

Предявени са от „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В., срещу С. И. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес в ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обща сума в размер на 2604,04 лева за консумирана топлинна енергия, от които 2173,45 лева - главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2025 г., както и 430,61 лева, представляващи лихва за забава за периода от 03.05.2023 г. до 06.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в производството разноски.

Твърди се в исковата молба, че ответницата е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на 1 енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във *** и във *** Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VII от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от ответника е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление без ИРУ в размер на 209,71 лева; сума за отопление без ИРУ 397,27 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 397,27 лева, сума за услуга дялово разпределение в размер на 64,80 лева и корекции от 1107,97. Твърди се, че в имота на ответника има монтирани 4 ИРУ и щранг лира в банята. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски. Твърди, че от представените по делото доказателства се установява, че ответникът не е осигурявал достъп за отчет в жилището си.

2

Излага, че монтажът на ИРУ 2393 е направен през 2012 г, като протоколите за това не могат да бъдат представени, поради факта, че се пазят 10 години.

Навежда доводи, че дори да се приеме, че липсва договор за дялово разпределение или той не обвързва ответника е ясно, че такъв договор съществува и съгласно чл.61, ал.3 от Наредбата за топлоснабдяването топлинната енергия следва да се разпределя по т.9. навежда пространни доводи защо счита, че е налице валиден избор на топлинен считаводител.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на ИМ. Сочи, че искът е допустим, но оспорва същия по основание и размер. Твърди, че ищецът неправилно е квалифицирал топлоснабдения като магазин, тъй като същия представлява - жилище, апартамент. Оспорва процесната сума, базирана на дяловото разпределение.

Сочи, че ищецът е представил договор за дялово разпределение с ***, а от извлеченията било видно ,че фирмата за дялово разпределение през процесния период е Холидей и Райзен ЕООД. Сочи, че ищецът не е представил договор с това дружество, нито доказателства, че ЕС е избрало същото. Оспорва евентуални доводи на ищеца за наличие на разпоредбата на чл.60-61 ЗЗД водене на чужда работа без пълномощие. Твърди, че дяловото разпределение е строго регламентирана дейност по ЗЕ, която изисквала изричен писмен договор и решение на ОС на ЕС. С оглед на изложеното оспорва материалната доказателствена сила на всички приложени извлечения, тъй като материализирали данни от нелигитимно за процеса лице. Оспорва и истинността и материалната доказателствена сила на „справки - извлечения“, в които се претендирали задължения въз основа на цитирани документи с наименования „ данъчна фактура - оригинал“ с 10 цифрени номера. Излага, че извлеченията са частни свидетелстващи документи, издадени едностранно от служители на ищеца, които да удостоверят изгодни за него факти, които обаче не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила и сами по себе си не доказвали възникване на облигационно задължение. Навежда доводи, че тъй като представените от ищеца извлечения не са фактури по смисъла на ЗДДС, а само вътрешни компютърни справки, които рефлектират върху други/ непредставени по делото/ първични документи искът се явявал и недоказан. Твърди, че за ищеца съществувала пълната тежест да представи сочените от него фактури. Оспорва основателността и законосъобразността на дебитно известие ***. счита, че: документът е счетоводно необоснован, тъй 3 като основанието „корекция“ представлява отчитане на задължение с неточно определен предмет и недостатъчно идентифицирана сделка; че подобна драстична корекция за минал месец извън процедура по годишно изравняване индикирало прилагане на процедура по чл.47 или чл.48 от наредба № Е-РД-041 за топлоснабдяването, за което обаче е трябвало да се издаде КП от топлопреносното предприятие, установяващ конкретно нарушение; че ако корекцията е в резултат на дялово разпределение, то в нарушение на ЗЕ по делото не е представена изравнителна сметка. Оспорва следните технически данни: до ноември 2023 г топлоснабдения имот са били три ИРУ, а през декември вече 4ри, без да са представени доказателства за монтаж и пломбиране на същия; оспорва реалната отчетност на ТЕ в абонатната станция и размера на начислената сградна инсталация след м. ноември 2024 г. сочи се, че в този месец се наблюдавало спад в показанията на общия топломер, а ищецът не е представил задължителен КП за установяване на повреда или подмяна на средството за търговски измерване. Оспорва иска за лихва. Поради изложеното моли съда да и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли съда да не кредитира изготвените ССЕ и СТЕ, тъй като се базират на данни от дружеството за ТЕ, което няма сключен договор с ЕС. Излага, че ищецът претендира сума за дялово разпределение, като прилага договор с друг топлинен счетоводител. Твърди и, че процесното дебитно известие е недоказано. Навежда доводи, че дори съдът да приеме, че е извършвано дялово разпределение от процесната фирма, то не е извършено съгласно изискванията на закона и не са съставени КП.

В нарочни писмени бележки моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че изготвените експертизи са изготвени на данни, генерирани от трето лице, за което е недоказано, че има качеството на фирма за дялово разпределение. Оспорва твърдението на ищеца, че топлоснабдения имот е магазин, тъй като същият е апартамент. Навежда пространни доводи, че „Холидей и Райзен“ ЕООД не са валидно избрана фирма за дялово разпределение, поради което и всички изготвени от нея справки и изчисления били невалидни. Оспорва доказателствената сила на представените счетоводни извлечения, като счита същите за частни 4 свидетелстващи документи, съставени едностранно от ищеца с цел удостоверяване на изгодни за него факти, за което развива пространни съображения. Навежда доводи, че незаконосъобразно е начислена санкционната мощност без съставен КП. Излага, че са налице нарушения при отчитането и експлоатацията на уреди с изтекъл срок на метрологична годност. Счита, че изготвените по делото ССЕ и СТЕ са необосновани.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представения по делото нот. акт *** на нотариус при ПлРС, че И.А.Н. е признат за собственик на процесния топлоснабден имот.

Видно е от представеното по делото Удостоверение за наследници на И.А.Н., че същият е починал на *** и е оставил за наследник С. И. Н. – ответник в настоящето производство.

Приобщена като доказателство по делото е и Справка от Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ към ***, от която се установява, че ответникът е декларирал собствеността си върху порцесния имот.

От представения по делото Договор за включване в системата за индивидуално топлоотчитане и споразумителните протоколи към него се установява, че между *** и ЕС, ваходяща се в *** е сключен договор за доставка, монтаж и експлоатация на уреди за индивидуално измерване на топлоенергия, монтирани в жилищата на Клиента. Договорено е и, че топлинния счетоводител ще извършва отчитане на ползваната от клиента топлоенергия, както и ще разпределя същата на база показанията на водомерите за топла вода и тези на главните топломери на входа, входовете, сградата.

Приобщени като доказателства по делото са копие на фактури и извлечение от сметка, издавани на името на ответника, от които се установява какви суми са му начислявани.

Представени по делото са и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в ***, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в ***.

По делото са изслушани и заключенията по допуснатите ССЕ и СТЕ, 5 които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени.

От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че: разпределянето на ТЕ е извършено от „Холидей и Райзен“ ЕООД, като в имота на ответника няма монтирани водомери, а само 4 броя измервателни уреди;

При проверката ми в счетоводството на Топлофикация Плевен АД се установява, че до края на месец септември 2025 г. хартиените фактури на всички клиенти на „Топлофикация - Плевен“ АД са разпространявани от районните техници, отговарящи за съответните адреси на топлоснабдените имоти, като при наличие на пощенски кутии фактурите са поставяни в тях, а при липса на такива - оставяни на видно място в сградата или предоставяни на представител на етажната собственост; че допълнително на клиентите на Топлофикация Плевен АД е предоставена възможност за получаване на електронни фактури чрез платформата на „Борика“ АД; че след изтичане на посочения период (септември 2025 г.) на клиентите, заявили желание да продължат да получават хартиени фактури, е предоставена възможност за това чрез подаване на съответно заявление, а за останалите клиенти фактурите за период от три години са налични в електронен формат на интернет страницата на дружеството, след извършване на регистрация; че е осигурена и възможност за получаването им по електронна поща при заявяване на съответната услуга; че към датата на изготвяне на експертизата всички изброени начини за получаване на фактури са били налични и функционират; че от извършената проверка се установило, че в информационната система на „Топлофикация - Плевен“ АД се генерират данъчни фактури с 10-цифрени номера, съдържащи дати и стойности, съответстващи на посочените в приложените по делото справки, като същевременно, за битови клиенти (физически лица), тези фактури не се осчетоводяват индивидуално в счетоводната система като самостоятелни счетоводни единици, нито се отразяват поотделно в дневниците по ЗДДС, а са част от общото отчитане на приходите от населението; че посочените 10-цифрени номера имат произход от информационната (билинг) система на дружеството и представляват уникални идентификатори на индивидуални начисления към конкретни абонати; че тези номера съответстват на генерирани фактури/сметки за отделните клиенти, но не функционират като самостоятелни данъчни фактури в счетоводния и данъчен оборот, тъй като не се включват индивидуално в отчетните регистри по ЗДДС; че в счетоводен и данъчен аспект реализираната 6 топлинна енергия за битови потребители се отчита чрез сборни месечни фактури с отделен номер, поради което индивидуалните номера имат вътрешно- идентификационен характер спрямо общо осчетоводената стойност; че Така по счетоводна сметка 411/3 клиенти с наименование “Топлоенергия - Население“, се отразява общата фактура, която е сбор от всички издадени на физическите лица фактури и същата е отразена в дневника по ЗДДС; че счетоводните записвания, касаещи битовите потребители, включително процесния абонат, се основават на следните носители на информация: сборни (общи) месечни данъчни фактури за продажба на топлинна енергия към населението, които се осчетоводяват по сметка 411 „Клиенти“ на един общ ред и се включват в дневника за продажби по ЗДДС; вътрешни разпределителни справки и извлечения от билинг системата, чрез които се индивидуализират задълженията на отделните абонати; данни от отчет на потреблението (разпределения, уреди, изравнителни сметки и др., когато са налични); че индивидуалните фактури към конкретни физически лица, макар и генерирани в системата и носещи 10цифрени номера, не се осчетоводяват като отделни първични счетоводни документи в счетоводните регистри, а представляват част от вътрешната аналитична информация към общо отчетената фактура; че размера на главницата представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за абонат 8244 за периода от 01,03,2023 г. -30,04,2025 г. е в размер на 2173,45 лв; че разпределянето на топлинната енергия е извършена от дружеството, извършващо дялово разпределение ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН ЕООД, като по данни на същите в имота няма водомер, налични са 4 броя измервателни уреди; че обема на процесният имот по проект е 149,39 м3, на база на който е изчислена топлинната енергия отдадена от сградната инсталация; че е начислявано отопление в баня със щранг лира; че корекцията в размер на 1129,14 лв. представлява изравнителна сметка за имота за периода от 01.11.2023 г. до 31.01.2024 г. и е извършена във връзка с постъпили жалби от адреса относно неотчетени имоти; че размерът на лихвата върху главницата от 2173,45 лв./1111,27 евро за периода от изискуемостта на отделните плащания 03,05,2023г. датата от която се начисляват лихви/ до 06,11,2025 г.