Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 24.08.2020, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
175/2020
Подписан
24.08.2020

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. В.,11.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд В. гражданско отделение, в публичното заседание на 28 юли две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: В. В.

Членове: 1. А. П.

2. В.

М. с участието на секретаря

Н. К. и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. въззивно гражданско дело № 175 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С

Решение № 23 от 12.03.2020 г., постановено по гр. д. № 313/2020 г. по описа на РС К. са уважени предявените от С.Я.Г. , ЕГН ********** против „А. ЕООД , ЕИК ********* със седаллище и адрес на управление гр.К., обл. В. за признаване за незаконно и отмяна на уволнение , възстановяване на ищеца на работа и заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ за времето през което е останал без работа поради незаконното уволнение.

Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от ответника „А.“ЕООД, в която се излагат съображения за неправилност на постановеното решение. Счита, че районният съд едностранно е разгледал представените по делото доказателства, като се е произнесъл въз основа на тях. Възразява, че събраните по делото доказателства установявали по категоричен начин връчването на пощенската пратка, съдържаща писмото, с което от ищеца С.Я.Г. били поискани писмени обяснения, поради което не можело да се приеме, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ не е изпълнена. Поддържа се недоказани са твърденията на ищеца, че писма до ищеца с изх. № 22/27.06.2019г. и изх. № 23/04.07.2019г. били антидатирани. Тяхното съдържание и дати не били опровергани, нито чрез експертиза, нито чрез други гласни доказателства и такива не са искани от насрещната страна, нито събирани от КРС.

Излага се, че всички представени документи, издадени от куриерската фирма с дати 28.06., 02.07., 03.07 и 04.07.2019г. са във връзка с пратката на писмо-искане изх. № 22/27.06.2019г., с което ищецът е бил поканен да се яви на работа. С писмо изх.

№ 23/04.07.2019г., на ищеца са поискани писмени обяснения за неявяването му на работа. Товарителницата на куриерската фирма, удостоверяваща, че ищецът е отказал да получи тази пратка е с дата 05.07.2019г., т.е. след издаване на това писмо. Според въззивника е очевидно , че работодателят на 04.07.2019г. е извел и изпратил писмо изх. № 23/04.07.2019г., което ищецът е отказал да получи на 05.07.2019г.

Счита, че след като за нито един от документите, издадени от куриерската фирма, не е открито производство по чл.193 и чл.194 от ГПК в първата инстанция, същите са надлежно доказателство за поведението на ищеца и за осуетяването от негова страна да получи пратките, както и за отказът му да получи пратката с дата 05.07.2019г., с която са му поискани обяснения за неявяването на работа.

Работодателят, въпреки положените от него усилия и искане да получи от ищеца писмените му обяснения за извършените от последния нарушения на трудовата дисциплина, не ги е получил по вина на ищеца.

При това положение, съдът неправилно е приел че било извършено нарушение на чл.193, ал.1 от КТ, тъй като писмените обяснения не са дадени по вина на самия работник. В този смисъл е и разпоредбата на чл.193, ал.З от КТ и трайната практика на ВКС по подобни казуси, с която съдът не се съобрази, както се твърди от въззивника.

Излагат се аргументи и по съществото на спора: Твърди се във въззивната жалба , че е налице нарушение на трудовата дисциплина - неявяване на работа на 03 и 04.07.2019г., което неявяване се признава и от самия ищец, но за които дни не се доказало същия да е бил освобождаван да не идва на работа. Поддържа се и неоснователност на оплакванията за „липса на мотиви" в заповедта за уволнение, като се посочва , че в Заповед № 24/09.07.2019г. са изложени ясни и разбираеми мотиви за прекратяване на трудовия договор с ищеца, а именно неявяване на работа в два последователни работни дни - 03. и 04.07.2019г., т.е. налице е пълно описание не само на нарушителя на трудовата дисциплина, а и на конкретното нарушение, както и на датите, през които същото е извършено. Това е именно нарушението, както е формулирано от законодателя в разпоредбата на чл.190, ал.1, т.2 от КТ - неявяване на работа в два последователни работни дни.

Горепосоченото фактическо основание, което е мотивирало работодателя да прекрати трудовия договор с ищеца е водещо, но то кореспондира и с посоченото в Заповедта правно основание за уволнение. Въведеното от ищеца изискване да се посочи и конкретната подточка на чл.190, ал.1 от КТ не влияе на законността на уволнението, тъй като това правно основание е посочено словом в мотивите на уволнителната заповед, а именно неявяване на работа в два последователни работни дни - 03. и 04.07.2019г.

Посочените за първи път в отговора на въззивната жалба допълнителни реквизити, на които заповедта за уволнение трябвало да отговаря, не произтичат от закона и не съответстват на действащото законодателството. Пример за това е твърдяния „реквизит" да се опише словом в заповедта правното основание, т.е. „член сто и деветдесет, алинея едно от Кодекса на труда", което е абсурдно или къде не се е явил на работа работника, респективно къде трябва да се явява на работа.

Не са такива изискванията на

Закона. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, в случая - уволнение, работодателят следва да посочи нарушителя, нарушението като правно и фактическо основание, кога е извършено и законовия текст, въз основа на който се налага наказанието. Всички тези реквизити са налице в заповедта за уволнение, противно на твърденията на ищеца.

Мястото на работа на работника се определя от страните в трудовия договор, съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1, т.1 от КТ и същото е посочено в конкретния случай в трудовия договор на ищеца и допълнителните споразумения към него, а именно: в „А. ЕООД, гр.К. / предприятието е посочено като място на работа/.

В този смисъл работното място, на което работникът следва да се явява на работа, не е необходимо да фигурира, нито е определено от законодателя като реквизит, който да се съдържа в заповедта за уволнение, тъй като работникът знае къде му е мястото на работа и къде следва да се яви на работа.

Ищецът смесва понятията работно място / камион, работна маса, бюро, офис, цех и прочее/ и място на работа, което в случая съвпада със седалището на работодателя в гр. К. Всяко изпращане на работника извън мястото му на работа е командироване по смисъла на чл.121 от КТ, т.е. камионът или „в къщи" не е място на работа. Дните 03 и 04.07.2019г. са били работни дни от седмицата - сряда и четвъртък, като ищецът е следвало да идва на работа през тези дни дори и без покана от страна на работодателя. Ищецът не е бил в никакъв вид разрешен отпуск през тези два последователни работни дни, нито има данни тези дни да са били неработни за него, както се внушава в исковата молба. Ищецът е международен шофьор по професия и за времето през което не е в наряд следва да се явява на работа във фирмата на разположение на работодателя. Ищецът не е закрепостен за камион и камионът не е негов, та наличието или липсата на такъв, да го мотивира да не се явява на работа и да е едва ли не предпоставка за явяването му на работа. В случая ищецът е следвало да се явява на работа по седалището и адреса на управление на работодателя в гр. К. на мястото където е предприятието на последния, но не е сторил това. След като не е бил в командировка ищецът е следвало да се яви за изпълнение на поставени от работодателя му задачи, евентуално за да бъде командирован или за нареждане на авточасти, в какъвто смисъл са показанията на св. Ц. в първата инстанция, но не го е направил.

По тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, ищецът моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените искове.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца в първата инстанция ответника С.Я.Г., с който се изразява становище за неоснователност на същата, като счита решението на районния съд за правилно, поради което моли да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от С.Я.Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „шофьор международни превози“, извършено със Заповед № 24 от 09.07.2019 г. на управителя на ответното дружество. В исковата молба се твърди, че дисциплинарното уволнение било незаконно, тъй като издадената заповед за дисциплинарно уволнение не била мотивирана, не била спазена процедурата по чл. 193 КТ и не било налице твърдяното от работодателя нарушение.

Не се спори между страните, a и видно от представения трудов договор се установява, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „„шофьор международни превози“ “.

Фактическото оснсование отразено в заповедта е неявяване на ищеца на работното място за два последователни дни на 03.07.2019 г. и на 04.07.2019 г., поканен за това с писмена покана.

По делото е прието Писмо изх. № 23/04.07.2019 г. от управителя нна ответното дружество до ищеца, с което същият го кани да представи писмени обяснения за неявяването си на работа на 03 и 04.07.2019 г. По делото обаче няма ангажширани доказателства посочената покана да е връчена на ищеца. По делото е представена с отговора на исковата молба и квитанция за получаване на пратка , обратно разписка за приета на 05.07.2019 г. пратка с № 5300114054155 на куриерска фирма „Е.“ , както и част от разписка, на която е отбелязано , че не желае да получи пратката.

Със

Заповед № 024 от 09.07.2019 г. на основание чл. 187, т. 1, 8 и 10 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 КТ, вр. чл. 188, т. 3 КТ на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на ищеца на работното място за два последователни дни на 03.07.2019 г. и на 04.07.2019 г., поканен за това с писмена покана.

Видно от представената обратна разписка от куриерска служба „Е. Е.“ ООД заповедта е връчена на ищеца на 11.07.2019 г., като това обстоятелство не се оспорва от последния.

Твърденията в исковата молба за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с това, че издадената заповед за дисциплинарно уволнение не е мотивирана, не е спазена процедурата по чл. 193 КТ и не е налице твърдяното от работодателя нарушение. По тези доводи въззивният съд намира следното:

Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя и мотивиране на заповедта. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя – ответник в процеса.

Според чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. За да изпълни това си задължение, е необходимо той да поиска такива обяснения от съответния служител, като следва да поиска обяснения именно за тези нарушения, за които впоследствие би наложил и дисциплинарно наказание. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно разпоредбата на чл.