Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 68 от 05.03.2026, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно гражданско дело 439/2025
Вид
Решение № 68
Подписан
05.03.2026
В сила
05.03.2026
Състав
Надежда Найденова Янакиева, Мартин Цветанов Сандулов, Стефка Тодорова Михайлова Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 148, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 152 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. С., 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20252200500439 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение N° 802 от 06.10.2025 г., постановено по гр.дело N° 20242230104228 по описа за 2024г. Районен съд – Сливен, с което е отхвърлен предявеният положителен установителен иск за признаване за установено на основание чл.422,ал.1 от ГПК, вр.чл.415,ал.1, т.2 от ГПК вр.§.22 от ДР на КЗ вл. в сила на 1.01.2016г., вр. чл.274, ал.1, т.1 от КЗ отм., че Ф. Б. А. с ЕГН ********** от гр. С., ул. ************** дължи на ЗК ********* АД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.

********************, ЕИК ********** сумата от 2917.93лв, ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението 10.04.2025 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие, в която се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и при непълнота на доказателствата и необоснованост на фактическите изводи на съда. Налице са нарушения на процесуалните правила и непроизнасяне по доказателствените искания В исковата молба изрично са направени 1 доказателствени искания по чл. 186 ГПК, както и искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, чрез която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, необходимата счетоводна документация и извърши проверка в съответните банки, да даде заключение. Въпреки направените доказателствени искания, съдът не се е произнесъл по тях и не е изискал посочените дела, въпреки че те са от съществено значение за установяване на основанието и размера на иска. Вещото лице не е извършило проверка в съответните банки и не е дало заключение заверена ли е сметката на ЧСИ В.

Л., рег. N9 *******, със сумата от 2917.93 лева, 48 бр. платежни нареждания за периода от 02.05.2019 г. до 03.01.2023 г. - плащани ежемесечно по 48,00 лв.

(четиридесет и осем лева) от които 36,00 лева дължима главница, към първо число на всеки месец и 12,00 лв. такса по т. 26 по Тарифата към ЗЧСИ в съответствие с издаденото Удостоверение изх. N° 1915/11.04.2024 г. на ЧСИ В.

Л., рег. № *******. Така съдът е нарушил чл. 235, ал. 2 ГПК, като не е обсъдил всички относими доказателства и не е постановил решение въз основа на пълния доказателствен материал. Това представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на решението. В обобщение иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се уважи претенцията.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, от особен представител, с твърдения, че е неоснователна. Първоинстанционният съд е постановил едно правилно, законосъобразно и обосновано решение при стриктно спазване на процесуалните правила. При постановяване на решението си PC Сливен е извършил задълбочен анализ на събраните по делото писмени доказателства и е направил изводи, обосноваващи решението си по делото. Правилно от правна страна съдът е посочил в решението си ,че в хода на производството ищцовата страна не доказала ,че към датата на настъпването на ПТП автомобилът, с който е причинено събитието, е имал сключена с ищцовото дружество задължителната гражданска отговорност.Съдът установил също.че в хода на производството не се установило и че ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда за причиненото от него виновно ПТП и с настъпилата смърт за лицето А. Й. И..

Правилно и с оглед доказателствата по делото съдът е посочил и че по делото не се доказало от ищцовата страна ,че с влязло в сила решение на СРС ищцовото дружество е било осъдено да заплати сумите предмет на ИМ. От заключението на приетата но делото експертиза се установявало ,че и двете 2 суми по исковата претенция -2160 лв и 757.93 лева представляват периодичните плащания по 36 лв месечно в съотвестствие с решението на СГС, плюс начислената такса по 12 лева.на вноска. Тези данни се извеждали от приложената с експертизата таблица. Поради това счита ,че вземането на ищцовото дружество представлява периодично плащане по см на чл.111 б ,.в" ЗЗД. Имайки предвид по-горното счита че е изтекла 3 годишната давност по вземането срещу ответника, тъй като от влизане в сила на решението на СРС до предприемане на реални действия по принудителното изпълнение срещу ответника е изтекъл период по- дълъг от 3 години. В обобщение иска да се потвърди решението.

В с.з за въззивника не се явява представител. С писмено становище представител по пълномощие поддържа жалбата.

За въззиваемия се явява особен представител, който оспорва жалбата.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като 3 изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва, с оглед релевираните в жалбата оплаквания, да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се.

Доказването, като съществена част от исковия процес дефинитивно се определя като съвкупност от процесуални действия, които чрез изрично регламентираните доказателствени средства установяват твърдяните факти, релевантни за разрешаване на спора, т.е. създават установеност за съответствието между поддържаното и действителното фактическо положение. Доказателствените средства са изрично посочени от процесуалния закон източници, обективиращи релевантните за спора факти, а въздействието, което може да бъде квалифицирано като установяващо съществуването на факта, определя доказателствената им сила. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл. 140 и чл. 146, ал. 4 от ГПК, първоинстанционният съд с изрично определение се произнася по допускането на посочените от страните доказателства, включително писмените. Това определение поначало се постановява в закрито заседание и препис от него се връчва на страните. Съгласно разпоредбите на чл. 148, изр.

1, чл. 150, ал. 1 и чл. 152 от ГПК, писмените доказателства, независимо кога са представени от страните, следва да се докладват от съда в открито съдебно заседание и своевременно представените, допустими, относими и необходими такива следва да се приемат - също с изрично определение, което се постановява в откритото съдебно заседание, като всичко това се вписва в съдебния протокол. Когато в нарушение на посочените разпоредби, първоинстанционният съд не се е произнесъл с определение по допускането и 4 приемането на представено от страна по делото писмено доказателство и не е дал възможност на насрещната страна да заяви становището си по него в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК, и във връзка с това е направено оплакване във въззивната жалба или искане в отговора на същата, въззивният съд, съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК, следва да отстрани това процесуално нарушение, като се произнесе по допустимостта на това писмено доказателство, и ако то е своевременно представено, относимо към правния спор и необходимо за установяването и изясняването на обстоятелствата по делото - и да го приеме в откритото съдебно заседание, като даде и възможност на страната, която не го е представила по делото, да заяви становището си по него.

В случая правилно съдът е квалифицирал така предявения положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, вр.чл.415,ал.1, т.2 от ГПК вр.§.22 от ДР на КЗ вл. в сила на 1.01.2016г., вр. чл.274, ал.1, т.1 от КЗ отм. Указал е на дружеството, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за сключена застраховка гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на л.а. марка Ланчия, с рег. № ***********, че ответникът е причинил ПТП, че вследствие на настъпилото ПТП е починал А. Й. И., че Д. А. Й. е предявил иск за обезщетяване на причинените му имуществени вреди срещу ЗК ********* АД, че в производството е бил конституиран като трето лице помагач на страната на ЗК ********* АД- Ф. Б. А., че ЗК ********* АД е заплатило въз основа на осъдителното решение сумата от 2917.93.лв на Д. А. Й., е тяхна. Указал е на дружеството, че не сочи доказателства относно изплащането на цялата сума, влязлата в законна сила присъда и решенията, с които е потвърдена, влязлото в законна сила съдебно решение на СРС, сключената застраховка гражданска отговорност.

Процесуалната активност на въззивника се е ограничила до писмено становище, с което е поискал да бъде уважен предявения положителен установителен иск и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

С оглед на това оплакванията във въззивната жалба не могат да се приемат за основателни, тъй като претендираните като неприети и неизискани доказателствени средства, е следвало да бъдат представени в предвидените срокове пред районния съд, тъй като те са били достъпни за въззивника.

5

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение N° 802 от 06.10.2025 г., постановено по гр.дело N° 20242230104228 по описа за 2024г. Районен съд – Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. С., 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: