Решение № 6518 от 11.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6518 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110101508 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против К. Е. А..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент, находящ се в гр. ........, партерен етаж, аб. № .......

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 5 343, 61 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 1 092, 86 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г.

– 04.10.2024 г.; сумата 62, 10 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.09.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 16, 64 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.11.2021 г. – 04.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 21.10.2024 г. по ч.гр.д. № 61191/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по 1 отношение на ответницата, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата К. Е. А., с който оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните за исковия период. Твърди, че наследодателят й Е.Д.А. е починал на 09.01.2022 г., както и че е направила отказ от наследство. Оспорва начислената сума за топлинна енергия да отговаря на реално доставена такава. По отношение на мораторната лихва върху цената на услугата дялово разпределение оспорва да е налице забава. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Далсия“ ООД (с предишно фирмено наименование „Бруната“ ООД, а преди него – „Бруната България“ ООД), не взима становище по исковете.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 15.10.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответницата за: сумата 5 343, 61 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 1 092, 86 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г.

– 04.10.2024 г.; сумата 62, 10 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.09.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 16, 64 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.11.2021 г. – 04.10.2024 г.

С разпореждане от 21.10.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 130, 30 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 131, том I, рег. № 26879, дело № 107/2018 г. от 14.12.2018 г. Е.Д.А. дарява на дъщеря си К. Е. А. собствения си недвижим имот, придобит по наследство, а именно: апартамент, находящ се в гр. ........, партерен етаж, с площ от 65, 75 кв.м. Със същия нотариален акт дарителят си запазва пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване на имота.

2

Видно от справка за физически лица от 29.01.2025 г., Е.Д.А. е починал на 09.01.2022 г.

По делото е представено съдебно удостоверение в уверение на това, че К. Е. А. е подала заявление от 10.03.2022 г. за отказ от наследството на Е.Д.А., който отказ е вписан в особената книга на съда под № 495/14.03.2022 г.

Видно от справка НБДН за ответницата, същата е с актуални имена К. Е.

А..

Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че за исковия период м.05.2021 г. – м.04.2023 г. до същия е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума 5 343, 61 лв.

Безспорно е между страните, че за исковия период м.09.2021 г. – м.04.2023 г. в имота е извършвано дялово разпределение на стойност исковата сума 62, 10 лв.

Представен е договор № 476/21.09.2001 г., сключен между ЕС като възложител и „Бруната България“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

Пред СРС е ангажиран договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Бруната“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е депозирал възражение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или 3 горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 131, том I, рег. № 26879, дело № 107/2018 г. от 14.12.2018 г. се установи, че със същия Е.Д.А. е дарил на дъщеря си К. Е. А. процесния имот, като си е запазил пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване на същия.

По този начин правото на собственост на приобретателя върху процесния имот е ограничено от вещното право на ползване на същия.

Собственикът притежава т.нар. „гола собственост“ и докато съществува вещно право на ползване, не би могъл да упражняват правомощието да ползва вещта.

Видно от справка за физически лица от 29.01.2025 г., Е.Д.А. е починал на 09.01.2022 г., с оглед на което учреденото вещно право на ползване се е погасило, на основание чл.59, ал.1 ЗС.

До 09.01.2022 г., на основание чл.57, ал.1 ЗС, задължен за разноските за ползването на имота е вещният ползвател, респ. – неговите наследници след настъпване на смъртта му, които отговарят за задълженията, с които наследството е обременено, съобразно дяловете, които получават, по арг. от нормата на чл.60, ал.1 ЗН.

Ответницата обаче, която се явява наследник по закон на вещния ползвател, е направила отказ от наследство, вписан в особената книга на съда под № 495/14.03.2022 г.

Отказът от наследство рефлектира директно върху материалноправната 4 и процесуалноправна легитимация на ответницата. С вписване на валидно направен отказ от наследство настъпват правни последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството – в този смисъл разрешенията, дадени с т. 1 ТРОСГК на ВС на НРБ № 148/86 г. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател, се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството.

Следователно, за периода до настъпване смъртта на вещния ползвател – 09.01.2022 г., искът по отношение на ответницата се явява неоснователен, тъй като поради извършения отказ от наследство същата не отговаря за задълженията на наследодателя.

За периода 09.01.2022 г. – м.04.2023 г. се установява качеството на ответницата на собственик на процесния имот, придобито от сделка – с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 131, том I, рег. № 26879, дело № 107/2018 г. от 14.12.2018 г., а не по наследяване, поради което извършеният отказ от наследството на Е.Д.А. не рефлектира върху качеството й клиент на топлинна енергия за периода 09.01.2022 г. – м.04.2023 г. , което произтича от качеството й на собственик на имота.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.