Решение № 78 от 23.04.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 19/2026
- Вид
- Решение № 78
- Подписан
- 23.04.2026
- Състав
- Веселин Димитров Хаджиев, Михаела Христова Буюклиева, Велина Емануилова Антонова
Цитирани разпоредби
- чл.123 · Закон за движението по пътищата
- чл.132, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.11 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.123, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.2, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б."в" · Наказателен кодекс
- чл.343а · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.55, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 78 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселин Д. Хаджиев
Членове:
Велина Ем. Антонова
Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Марина В. Белчева като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600019 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 71/05.11.2025г., постановена по НОХД № 1286/2025г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив, подсъдимият Х. М. С. е признат за виновен в това, че на 08.09.2021г. в землището на с.П., област П., местност „Зад П.”, на пътя свързващ с.П. с вилна зона „С.”, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 520И” с peг. № ***, е нарушил правилата за движение - чл.132, т.2 от ЗДвП „При превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване;”, и по непредпазливост е причинил смъртта на Т. Й. Д., настъпила на 10.09.2021г. в гр.П., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в” вр. чл.342, ал.1 вр. чл.2, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
1
Съобразно чл.343г вр. чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.
Първоинстанционният съд се е произнесъл за веществените доказателства по делото. Постановил е както следва:
- лек автомобил „БМВ”, с peг. № ***, и ключ за автомобил, намиращи се в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.П., както и свидетелство за регистрация на МПС, част I № ********** и част II № **********, находящи се в Окръжен съд гр. Пловдив, да се върнат на собственика Х. М. С.;
- 2 бр. книжни салфетки с червеникави петна по тях, 1 бр. хартиена салфетка с червеникави петна по нея, 2 бр. марли с червеникави петна по тях, марли, смачкани една в друга с червеникави петна, бял хартиен плик, запечатан и съдържащ 1 бр. полиетиленов плик от марля, 1 бр. Drug check 3000 STK 5, 1 бр. автомобилна броня, сива на цвят с надпис „BMW” с номер **********************, да се унищожат като вещи без стойност;
- диск с надпис „с-р БНТЛ при ОДМВР П.”, магнитен носител - диск с надпис „ДП 206/21, Приложение към СТЕ”, картон с 2 бр. дактилоскопни следи в найлонов джоб, магнитни носители - 12 бр. дискове от извършени изследвания, диск с аудио-запис от РЦ 112 и два броя снимки на електронни картони, да останат към материалите по делото.
Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 14 418,88 лв.
Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.Ст.Л., защитник на подсъдимия С., с оплакване за нарушение на материалния закон и неправилно присъдени разноски. Прави се искане за изменението му, като вмененото престъпление се преквалифицира по чл.343а от НК, наложените санкции лишаване от свобода и лишаване от правоуправление се намалят, а присъдените разноски се редуцират до относимите към повдигнатото обвинение.
Недоволни от присъдата са останали и частните обвинители Й. К. Д. и К. Т. Д., които я обжалват чрез техния повереник адв.К.Е. с доводи за явна несправедливост. Иска се да се измени, като се отмени приложението на чл.66 от НК и се определи първоначален „общ” режим за изтърпяване на 2 наложеното наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.П. изразява становище, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и трябва да се потвърди, а жалбите, като неоснователни, да се оставят без уважение.
Частните обвинители Й. К. Д. и К. Т. Д., първият и лично, и техният повереник поддържат жалбата си и искането за отмяна на приложението на чл.66 от НК и ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Излагат съображения, че не са налице основанията за преквалифициране на деянието по чл.343а от НК.
Подсъдимият С. и неговият защитник поддържат жалбата и изложените в нея съображения. Молят присъдата да се измени, като престъплението се преквалифицира по привилегирования състав на чл.343а от НК, санкциите лишаване от свобода и лишаване от правоуправление се намалят, присъдените разноски се редуцират.
Подсъдимият, в последната си дума, изказва съболезнования към частните обвинители и иска условно наказание.
П.ският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбите и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са неоснователни, освен в частта за разноските.
Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият С . е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Х. С. е роден на ***. в гр.П.. Живее в същия град. Той е 3 българин, български гражданин. Със средно образование е. Не е семеен.
Работи. Не е осъждан /т.1, л.182 от досъдебното производство/.
Притежава свидетелство за управление на МПС, издадено на 15.04.2021г., и е правоспособен водач категории В, М /т.3, л.149 от досъдебното производство/.
Собственик е на лек автомобил „БМВ 520И” с peг. № **** РС /т.1, л.194, т.3, л.150 от досъдебното производство/.
На 07.09.2021г. починалият Т. Д. и приятелска компания решили да посетят вила, намираща се във вилна зона „С.” в землището на с.П., община К., област П., стопанисвана от свидетеля Я. С.. До вилата пострадалото лице заедно със свидетелите Я. С. и А. Я. се придвижили с управлявания от подсъдимия негов лек автомобил „БМВ 520И” с peг. № **** РС. След като пристигнали, трите лица започнали приготовления за празненството приготвили барбекю, изкарали бутилки алкохол и безалкохолна бира.
Започнали да пият и да се веселят. Около 18,30 часа на 07.09.2021г. към тях се присъединили свидетелите В. Х., Е. С. и М. Л., които дошли с влак. Около 20,00 часа в компанията се включил и свидетелят Й. Д., който пристигнал със скутер. Последни към групата се присъединили свидетелите Т. Х. и приятелят й Д. П., които се придвижили с автомобил.
Около 02,00 часа на 08.09.2021г. компанията решила да посети мост, намиращ се наблизо до с.П., откъдето се откривала красива гледка. В изпълнение на решението свидетелите В. Х. и М. Л. тръгнали пеша натам.
Подсъдимият С. предложил на приятелите си да отидат с колата му. В превозното средство се качили той, като водач, свидетелят Й. Д., на предна дясна седалка, а на задната седалка седнали свидетелите А. Я., Т. Х. и Е. С..
Лекият автомобил потеглил по пътя за с.П., управляван от подсъдимия. По време на движение свидетелката Е. С. правила видеоклип с мобилния си телефон „Айфон”. Т. Д., свидетелите Я. С. и Д. П. тръгнали да вървят пеш пред колата. Тя се движела със скорост, съизмерима с човешкия ход, т.е. с около 5-6 км/ч. На моменти подсъдимият С. ускорявал или намалявал скоростта поради неравния път, а и предвид желанието на всички от компанията да се предвижват заедно към набелязаното място. Той управлявал превозното средство по черен и неравен път в землището на с.П., между вилна зона „С.” и селото, в посока от север на юг.
4
В един момент пострадалото лице и свидетелите Я. С. и Д. П., които вървели пеш пред автомобила, решили да се качат на предния му капак и така да продължат пътя си. Подсъдимият спрял и позволил на тримата да се качат върху предния капак на МПС „БМВ 520И” с peг. № **** РС, след което потеглил, игнорирайки задължението си, произтичащо от нормата на чл.132, т.2 от ЗДвП, да стори това едва при осигурени всички условия за безопасно превозване на пътниците.
Видимостта на водача била силно намалена, поради наличието на три лица на предния капак, поради което след като изминал известно разстояние по пътя, подсъдимият С. спрял и изчакал Т. Д. да се премести от предния върху задния капак на колата. След като последният седнал върху задния капак, подсъдимият, който бил задължен да не предприема потегляне при положение, че на предния и задния капак има настанени хора, потеглил по пътя. Движел се по начин, който не бил безопасен, въпреки задължението му да стори това при осигурени всички условия за безопасно превозване на пътниците. Така в нарушение на чл.132, т.2 от ЗДвП подсъдимият С. управлявал лек автомобил „БМВ 520”, с рег.№ **** РС, по черния път в землището на с.П., местност „Зад П.”, свързващ вилна зона „С.” и селото, в посока от север на юг, по начин, който не бил безопасен, тъй като на предния капак били седнали свидетелите Я. С. и Д. П., а на задния капак пострадалото лице, с гръб спрямо движението на колата. Тя се движела със скорост около 16 км/ч, при видимост на изкуствено осветление - автомобилни фарове, по път, с настилка от чакъл, която била суха, предназначен и обикновено използван за движение на пътни превозни средства и пешеходци, стопанисван от Община К..
Когато лекият автомобил се бил отдалечил на около 800 м от вилата, Т. Д., намиращ се върху задния му капак, паднал по гръб върху земната настилка. При падането си ударил главата в неравния път, в областта на тила, и гърба. От силния удар в земята му била причинена черепно-мозъчна травма.
Потекла кръв от областта на тила му, оформяйки червеникаво петно върху настилката. Това падане от задния капак на движещата се кола и ударът в земята станали на черен път между с.П. и вилна зона „С.”, на място с приблизителни GPS координати ***° N /северна ширина/ и ****° Е /източна дължина/.
5
След като пострадалото лице паднало, управляваното от подсъдимия превозно средство изминало известно разстояние. Спряло, когато пътуващите в него лица установили, че Т. Д. липсвал. Свидетелката Е. С. споделила, че доловила шум от падане. Тогава подсъдимият С. спрял автомобила, слязъл от него и тръгнал пеш в обратна посока, назад, за да провери какво било състоянието на приятеля им. Свидетелят Я. С. слязъл от предния капак и също тръгнал назад. Двамата стигнали до мястото, където било паднало пострадалото лице. Заварили го да лежи по гръб, с глава в посока към колата.
Бил в съзнание, контактен и казал, че го боли главата. Подсъдимият и свидетелят Я. С. го изправили и видели, че на тила му имало кървяща рана.
Подсъдимият С. взел аптечка от превозното средство, като съобщил на останалите, че Т. Д. паднал и се ударил. Връщайки с при него, промил раната му с водка и го превързал. През това време последният повърнал. След като промил раната и й поставил марля, подсъдимият качил приятеля си в лекия автомобил и потеглил обратно към вилата. Свидетелите Я. С., А. Я. и М. Л. продължили към моста, към който се били насочили. Свидетелите В. Х., Е. С., Т. Х. и Д. П. тръгнали пеша към вилата.
Последиците от описания инцидент били възприети от множество свидетели, намиращи се по това време в района на местопроизшествието, а именно свидетелите Я. С., Д. П., М. Л., А. Я., Т. Х., Й. Д., Е. С., В. Х., но никой от тях не позвънил на националния спешен телефон 112, за да съобщи за случилото се.
След като Т. Д. се върнал във вилата, легнал на леглото и заспал. През нощта на няколко пъти повърнал, а възглавницата му се изцапала с кръв от раната, която имал на главата.
Сутринта на 08.09.2021г. той не се чувствал добре, бил блед, сънлив и поискал да се прибере в гр.П., като съобщил на приятелите си, че в 14,00 часа имал час при фризьор. Ето защо около 13,00 часа тръгнал обратно за града с колата на свидетеля Д. П., в която била и свидетелката Т. Х.. По пътя обратно свидетелите Т. Х. и Д. П. му предложили да го закарат в болница, но той отказвал.