Решение № 611 от 17.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. Благоевград, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231200500721 по описа за 2023 година съобрази следното:

Срещу решение № 91 от 03.04.2023 г., постановено по гражданско дело № 246 от 2022 г. на Районен съд Г.Д, са подадени 2 жалби.

Първата жалба изхожда от Е. Б. К. и Л. А. К. и с нея се атакуват частите на съдебния акт, с които са отхвърлени инцидентният им установителен иск за собственост и претенциите им за присъждане на обезщетения за лишаване от ползване на площ от поземлен имот /частично/ и допълваща постройка в него. Твърди се, че оспорените части на решението са неправилни. Допълващата постройка била незаконен строеж и по силата на приращението нейни собственици били жалбоподателките, като наследници на Б.Д.К.. През последните няколко години тя се ползвала изцяло от ответницата, която още през април 2015 г. получила покана да им заплаща наем.

РДНСК била сезирана още преди 23 години за незаконността на постройката.

Ответницата не била придобила последната по давностно владение, тъй като същото през цялото време било спорно. Още при изграждането на обекта имало спорове между бащата на ответницата и наследодателя на ищците. За тези спорове говорили доведените от ищците свидетели. Свидетелката П. живяла в имота по време на изграждане на спорната постройка. Това станало през 1978 г. Тази свидетелка опровергала показанията на свидетелката К., сестра на ответницата. Опитите на ответната страна с показанията на свидетеля К., неин първи братовчед, да установи безспорно строителство на процесната постройка, се оказали безуспешни. Съдът неправилно дал вяра на показанията на свидетелката К., която била заинтересувана от изхода на производството. Нейните показания били алогични. Станало ясно, че тя самата няколко пъти е правила опити да купи дяловете на наследниците на Б.К. от 1 имота. Нито един от останалите свидетели не потвърдил разказаното от тази свидетелка. През годините имало сигнали и жалби. Още през 2000 г. РДНСК извършила проверка по подаден сигнал. След снабдяването на ответницата с констативен нотариален акт за постройката, били налични висящи съдебни процеси.

По жалба на ищците началникът на РДНСК отменил акта за узаконяване на обекта, което впоследствие било потвърдено и по съдебен ред. Актът за узаконяване бил съставен без да е налице правно основание за това. Безспорно било доказано, че Б.К. не е подписал искането за узаконяване. По този повод било образувано и ДП № 896 от 2016 г. на РУМВР Г.Д. Имало дългогодишен спор по отношение на тази постройка и това водело до невъзможност ответницата да я придобие по давностно владение.

Ищците не можели да ползват както дворното място, така и допълващата постройка.

Ответницата ги гонела със заплаха с лопата и юмруци. Б.К. постоянно протестирал и викал полиция. Пускали бомбички и пиратки по вратите на жилището на ищците. При един от инцидентите ответницата ударила дъщерята на Е. К.. Насилието, което ответницата упражнявала спрямо ищците, било в продължение на много години, започнало през 1990 г. и продължавало и до ден днешен. Отделно от това, ответницата се заканила на Е. К. с убийство и всячески се опитвала да прогони ищците от имота, за да го завладее. Неоснователно били отхвърлени и претенциите за присъждане на обезщетения. Ответницата ползвала повече от дворното място, отколкото била квотата й в съсобствеността му. ОпредЕ.та от вещото лице наемна цена била нереална, изключително занижена и нищожна. Моли се за отмяна на съдебното решение в обжалваните му части и пълно уважаване на предявените от ищците претенции.

К. А. Д. е подала отговор на жалбата на К.. Решението на Районен съд Г.Д било правилно в атакуваните му от ищците части. Безспорно се установило, че допълващата постройка е построена от наследодателя на Д. през 1978 г. Установило се от показанията на всички свидетели, че владение върху въпросното складово помещение е било осъществявано единствено от А.К., а след неговата смърт през 1981 г., или найкъсно от 1991 г. - от К. Д.. Било установено безспорно, че именно К. Д. е установила еднолично владение върху процесната постройка от 1991 г. В периода до 2001 г. К. А.

Д. е придобила собствеността върху процесната постройка на допълващо застрояване.

Несъстоятелно било твърдението на жалбоподателките, че от момента на построяване на складовото помещение между страните имало спорове относно него. Не били представени никакви доказателства да са водени съдебни дела за собственост върху тази постройка. В периода от построяването на процесната постройка през 1978 г. до 27.06.2001 г. липсвали доказателства относно твърдението на ищците за множество жалби от всякакво естество - насилие от страна на К. Д., незаконно изградена постройка, заплахи за убийство, събиране на подписки и т. н., такива жалби и сигнали не били представени. Едва след 2013 г. били налице многобройни жалби, част от които касаели процесната сграда. В настоящия случай владението върху постройката на допълващо застрояване не е било отнето от К. Д. от 1978 г. /респективно 1991 г./ и до днес, поради което установеното от същата владение било явно и непрекъснато. Не били предприети от жалбоподателките действия, с които да прекъснат придобивната давност на К. Д. и същата да бъде отстранена от имота. Макар процесната сграда да представлявала приращение към поземления имот, част от който била притежание и на жалбоподателките-ищци, последните загубили правото на собственост върху нея, поради упражняваното от ответницата явно, спокойно и непрекъснато давностно владение. Отделно от това, представената нотариална покана от 14.04.2015 г. не отговаряла на изискванията. С нея директно се искал месечен наем, което по същността си не обективирало желание за реално ползване на съсобствената вещ.

2

Неползващият вещта бил длъжен да изяви желание за лично и реално ползване, за да може да претендира обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, тъй като това бил един и от елементите на фактическия състав на притезателното право по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Поканата по чл. 31, ал. 2 от ЗС трябвало да е за реално предоставяне ползването на вещта, а не директно да се иска заплащане на обезщетение за това, че Е. К. не ползва процесната сграда. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваните от К. части.

Самата Д. обжалва акта на районния съд в частта, с която е частично уважена претенцията на К. за присъждане на обезщетение за лишаването им от ползване на част от съсобствения поземлен имот. Решението в тази част било неправилно. Установило се в първоинстанционното производство от събраните гласни и писмени доказателства, че процесният имот се ползва съвместно от ищците и ответницата, защото в същия се намират жилищните сгради и на двете страни. Нито една от страните не ограничавала възможността на другата страна да влиза и излиза, като по предходното производство /гражданско дело № 666 от 2016 г. на Районен съд Г.Д/ било допуснато разпределение на ползването на поземления имот. Установило се, че по цитираното гражданско производство е дадена и площ за общо ползване между страните. Невъзможно било да бъде установено с колко в повече ползва ответната страна от съсобствения поземлен имот, след като всяка от страните по настоящото производство разполагала с жилищни и нежилищни сгради, разположени в процесния имот, и следвало да има достъп до същите, като нито една от страните не е ограничила достъпа до сградите на другата страна, съответно - и от необходимостта да ползва дворното място за вход и изход от същите. Не било установено по първоинстанционното производство, че ответницата е ползвала лично целия общ имот за задоволяване на свои нужди, респ. да е лишила ищците от възможността да си служат с припадащата им се част. Напротив, свидетелските показания на свидетелите и на ищцовата, и на ответната страна, изрично признавали възможността за достъп, вкл. и за ищците до къщата им, до постройките им на допълващо застрояване, както и до свободното дворно място. Ищците ежедневно влизали и излизали от жилището си, както и от другите си постройки, безпрепятствено и без каквото и да е противопоставяне от ответницата. Последната не лишавала ищците от възможността да ползват процесния имот до размера на притежаваната от тях част. Исковата претенция за заплащане на сума, представляваща обезщетение за ползване в повече на общия имот, от което били лишени ищците, не намирала опора в закона. Поканата по чл. 31, ал. 2 от ЗС трябвало да е за реално предоставяне на ползването на вещта, а не директно да се иска заплащане на обезщетение за това, че ищците не ползват съсобствения имот. В настоящия случай, пред първата инстанция не се събрали данни ответната страна да е отказала да предостави на ищците ползването или да се е противопоставила на това. В случая ответницата не била отказала или не се била противопоставила процесната част от имота да се ползва съвместно или от ищците. Не била налице втората предпоставка за уважаване на иска за обезщетение.

Първоинстанционното решение в обжалваната му част не било съобразено с тези аргументи. Моли се за отмяна на съдебния акт в тази му част.

Депозиран е отговор от К.. В него се изтъква, че установена с категоричност била първата предпоставка, обуславяща възможност да се претендира обезщетението по чл.

31, ал. 2 от ЗС. Процесният имот бил съсобствен между страните, като ищците притежавали, в качеството си на наследници, посочените идеални части от същия. В този имот имало изградено складово помещение зад жилищната сграда на К. Д., за което не било учредено право на строеж. Това означавало, че по силата на чл. 92 от ЗС, собственици на съответните части от тази постройка били ищците. Описаното 3 складово помещение обаче изцяло се ползвало от ответницата К. Д. въпреки противопоставянето на ищците и въпреки че още през април 2015 г. тя получила покана за заплащане на наем. Д. ползвала по-голяма част от съсобствения имот от тази, която й се падала в собственост. Веднъж направена, поканата имала неограничено действие занапред. Доказано било и последното условие за възникване на задължението за заплащане на обезщетение. Личното ползване от страна на ответницата на общата сграда било безспорно установено от доказателствата по делото и най-вече от показанията на свидетелите, а и от самото изявление на ответницата, направено в писмения отговор, както и от протокола за въвод във владение, съставен по изпълнителното дело. Отделно от това вещото лице в своето заключение посочило, че К. Д. ползва 29,24 кв. м. в повече от мястото, което реално й се полага. Наемната цена била нереална, изключително занижена и нищожна. Установили се всички законови предпоставки за уважаването на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС и на ищците следвало да се присъди поисканото в пълен размер обезщетение за исковия период.

Жалбите и отговорите са редовни и допустими.

Проведе се открито заседание на въззивния съд.

Приобщиха се нови писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав констатира, че атакуваният акт на Районен съд Г.Д е валиден и допустим.

Окръжният съд споделя фактическите и правни изводи в обжалваното решение и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. Районният съд е изяснил в достатъчна степен обстоятелствата, имащи значение за правилното решаване на казуса. Първата инстанция не е допуснала нарушение на материалния закон. Не се констатира неспазване на съдопроизводствените правила. Решението на Районен съд Г.Д е обосновано.

Първата инстанция правилно е стигнала до извода за неоснователност на установителния иск за собственост. Доказано е по надлежен начин, че К. Д. е придобила процесното складово помещение чрез давностно владение, което е започнало още през 1991 г.

Според правната доктрина - „Придобиване по давност на недвижими имоти“ от Ц.П. г., стр. 68-77 - придобиването по давност е един от предвидените в чл. 77 от ЗС способи за придобиване на правото на собственост /titulus acquirendi/. То е институт на вещното право. Фактическият състав на придобивната давност включва упражняването на владение - анимус и корпус. Той се осъществява с извършването на активни, външно обективирани действия, от които може да се направи изводът, че едно лице упражнява фактическата власт върху конкретен имот като свой собствен.