Решение № 384 от 21.05.2026, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 2394/2025
- Вид
- Решение № 384
- Подписан
- 21.05.2026
- В сила
- 21.05.2026
- Състав
- КРИСТИАН АТАНАСОВ БАДЖАКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 195, ал. 4, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 384 гр. Казанлък, 21.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510102394 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Б. А. Б., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. Ц. В., против Я. И. Н., с правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Б. А. Б. чрез пълномощника си адв. Ц. В. твърди, на 06.10.2024 г. в гр. С.З. Я. И. Н. по специален начин – с особена ловкост – отнел от него сумата в размер на 3000,00 лв. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 195, ал. 4, т. 4 от НК.
По случая било образувано НОХД № 2419/2025 г. по описа на РС – С.З., приключило с влязла в сила присъда, с което подсъдимият Я. И. Н. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 195, ал. 4, т. 4 от НК и осъден с наказание една година лишаване от свобода, което да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
Ищецът моли съда да осъди ответника Я. И. Н. да му заплати сумата в размер на 3000 лв. /1533,88 евро/, ведно със законната лихва от датата на кражбата – 06.10.2024 г. до окончателно изплащане на сумите. Моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски – адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Я. И.
Н.. На същия редовно са връчени препис от исковата молба и приложенията към нея. В първото по делото заседание не се явява и не е налице искане за гледане на делото в негово отсъствие.
В първото по делото съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.
С протоколно определение от 22.04.2026 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
1
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.
От Определение №176/02.02.2026 г., постановено по настоящото гражданско дело /лист 10-11 от делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че не дължи претендираните суми на ищеца, като такива доказателства по делото не са събрани.
Предявените искове се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Предвид изложеното и изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 409,03 евро /800,00 лева/, представляващи адвокатски хонорар съгласно Договор за правна защита и съдействие от 23.10.2025 г.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най–късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай ищецът не е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА Я. И. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, на основание чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД, да заплати на Б. А. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 1533,88 евро, представляващи предмет на кражба за която е признат за виновен с Присъда №81/06.10.2025 г., постановена по НОХД №2419/2025 по описа на Районен съд – С.З., ведно със законната лихва считано от 06.10.2024 г. /датата на извършване на престъплението/ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Я. И. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати на Б. А. Б., ЕГН **********, с адрес:
****, сумата от 409,03 евро, представляващи направените по делото разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 3