Решение № 356 от 24.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Варна, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20263110200497 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на М. М. Г. против НП №230000016/09.01.2026 год. на Д**на Р** ”А**” към И** „А*** ***” с което на М. М. Г. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 51,13 евро /100 лева/ на основание чл.93б ал.1 т.1 от ЗДП.

Жалбоподателят в жалбата си моли за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание редовно призован се явява лично и се представлява, като процесуалния представител поддържа жалбата.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител се явява и моли НП да бъде потвърдено.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от текста на съставения акт за установяване на административно нарушение според административнонаказващия орган

На 20.11.2025г., в обл. Варна, АМ "ХЕМУС", п.в. Летище - Варна, южна 1 дъга, жалбоподателят извършва обществен международен превоз на товари, в момента без товар по маршрут от България до Австрия, управлявайки влекач марка МАН ТГХ с рег. № ***от кат. №3, с прикачено, към него полуремарке, марка SCHMITZ с рег. № *** от кат. 04. При проверката е установено: 1. При извършване на превоз попадащ в обхвата на Регламент 561/2006, с МПС оборудвано с дигитален тахограф марка. Continental, тип 1381, сер, номер *** на дата 05.11.2025 г. водачът не е спазил изискването относно дневното време за управление, определено в Регламент (ЕО) № 561/2006, а именно надвишил е удълженото дневно, време за управление от максимум 10 часа с 5 минути (10 часа и 5 минути).

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.

В хода на съдебното производство б е разпитан свидетелят К. К., чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, и гласните доказателства събрани в хода на съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане като по същество е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Д*** "А*** а***" гр.Варна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Д*** на Р**”А***”-Варна към изпълнителна агенция "А** ***", съгласно заповед на Министъра на транспорта в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв 2 начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът намира, че вмененото във вина на въззивника нарушение по чл.6 пар. 1 изр.2 от Регл. 561/06г. вр.чр.78 ал.1 т.1 от ЗАП е доказано по безспорен и категоричен начин. АНО правилно е приложил материалния закон като е съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма. Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. Видно от посочената за нарушена правна норма Дневното време за управление не следва да надхвърля девет часа.

Независимо от това дневното време за управление може да бъде удължено до максимум 10 часа не повече от два пъти седмично. В действителност съгласно чл.12 от същия регламент при условие че пътната безопасност не е застрашена и за да се позволи превозното средство да достигне подходящо място за престой, водачът може да се отклони от разпоредбите на членове 6—9, доколкото това е необходимо, за да се осигури безопасността на лицата, на превозното средство или на неговия товар. Водачът посочва причината за такова отклонение в регистрационния лист на записващото устройство или на разпечатката от записващото устройство или в графика на неговите дежурства най-късно при пристигането в подходящото място за престой. Видно обаче от събраните по делото доказателства жалбоподателя не е посочил подобна причина в своя пътен лист. В тази връзка съдът намира, че същия е извършил вмененото му нарушение.

От друга страна дори и да се приеме, че нарушение има то изцяло попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото се отличава от масовите случаи на подобни нарушения, както поради незначителното превишение на времето на управление така и поради обстоятелствата които са го наложили.

Съобразно събраните по делото доказателства обаче, съдът намира че административно-наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, което не е било сторено. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на НК на ВКС преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният контрол се включва и проверка относно законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Съдът не може да бъде 3 обвързан от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да се обсъди степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно качество, за да се установи дали е социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай, видно от материалите приложени по преписката, е че въззивникът е надвишил времето за управление с 5 минути.

Действително, нарушението е формално по своя характер, но с неговото допускане не е бил нарушен в съществена степен предвиденият в закона ред.

Нарушението е извършено за първи път, съдът намира че извършеното от въззивникът е с явно незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения ред за държавно управление. Поради това и съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Наказващият орган от своя страна в постановлението не е изложил мотиви защо приема, че случаят не е такъв и без обсъждане на всички обстоятелства, установени в хода на проверката е издал наказателно постановление, като е наложил на въззивникът наказание. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАННН.

Наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. Затова го задължава разпоредбата на чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл.

28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл.93 т.9 ДР на НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Целта 4 на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Няма съмнение, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на лицето е формално, респ. от него не настъпват вреди нито за държавата, нито за гражданите. Реално се касае за нарушение, от което не са настъпили никакви вредни последици. Няма доказателства жалбоподателят да е наказван за идентично нарушение на закона. Горното води до извода, че се касае за инцидентен случай. В случая обществената опасност на деянието и на дееца е явно незначителна.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден на осн. чл. 63 ал.4 от ЗАНН, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН. В конкретният случай още съставения акт е изиграл същата роля, предвид предприетите незабавни действия от страна жалбоподателя.

Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото. На съда са представени доказателства –договор за правна помощ по чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 когато съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В конкретния случай производството по делото продължи в едно съдебно 5 заседание, не е с фактическа или правна сложност. По тези съображения в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400 лв., определен съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо съдът намира, че следва да осъди О*** М*** гр. Варна, тъй като именно това е страната участвала в производството да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски в размер на 204,52 евро /400 лева/.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №23-0000016/09.01.2026 год. на Д*** на Р** ”А***” към И***„А*** а***” с което на М. М. Г. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 51,13 евро /100 лева/ на основание чл.93б ал.1 т.1 от ЗДП

На основание чл.63 ал.4 от ЗАНН ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя М. М. Г., че извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА О*** о*** „А*** А***“ гр. В*** да заплати на адв. Н. С. от АК-С-**** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро /400 лева/, предвид предоставената от него безплатна правна помощ на осн. чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата и на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.