Решение № 3172 от 08.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3172 гр. Пловдив, 08.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330118497 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. Г. А., ЕГН **********, против „Бест Файненс“ ООД, ЕИК 204671803, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 ЗПК – за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № ********* от 31.12.2019 г., сключен между страните, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата 895 лева – недължимо платена по Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № *********/31.12.2019 г.

В исковата молба ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № ********* от 31.12.2019 г., по силата на който му била предоставена сумата от 1200 лева, която била изцяло усвоена. Била уговорена възнаградителна лихва в размер на 259.75 лева, като ищецът следвало да върне сумата на 11 месечни погасителни вноски в срок до 01.12.2020 г. Сочи, че общо дължимата сума за главница и възнаградителна лихва била в размер на 1459.75 лева, а съобразно погасителния план към договора било посочено, че дължимата сума е в размер на 2251.75 лева, в която била включена и сума за услуга „Приоритетно разглеждане на заявка и документи за кредит“.

Ищецът счита, че не дължи плащане на сумата за услуга „Приоритетно разглеждане на заявка и документи за кредит“, поради нищожност на клаузата, предвиждаща нейната дължимост.

Освен това, ищецът твърди, че по договора му била начислена неустойка, поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, предвидено в Раздел IV от договора, като съгласно т. 4 от същия - неустойката била в размер на 0.2 % дневно върху усвоената сума по кредита за всеки ден, за който кредитът е без обезпечение, за целия срок на договора, а в съгласно т. 7 неустойката се заплащала до момента на ползването на кредита.

Ищецът твърди, че е заплатил сумата от общо 2095 лева, като е изплатил изцяло 1 главницата по процесния договор от 31.12.2019 г.

Счита, че не дължи платеното над сумата за главница, тъй като договорът бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави, както и поради това, че бил сключен при неспазване на нормите на чл. 10, чл. 10а, ал. 2, във вр. с чл.

22 ЗПК.

Твърди, че в нарушение на чл. 5, ал. 1 ЗПК при сключване на договора кредитодателят не предоставил на ищеца необходимата информация под формата на стандартен европейски формуляр. Предвидената неустойка за непредоставяне на обезпечение по раздел IV от договора също била нищожна поради нарушение на добрите нрави.

Поради изложеното, моли процесният Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № ********* от 31.12.2019 г. да бъде прогласен за нищожен, както и за присъждане на сумата от 895 лева – недължимо платена по Договора за кредит от 31.12.2019 г

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Бест Файненс“ ООД, със становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди, че е финансова институция по смисъла на ЗКИ, като кандидатстването за кредит се осъществявало чрез попълване на електронна форма за регистрация – заявление за отпускане на кредит, намираща се на сайта на дружеството. Договорът за кредит бил сключен във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ.

Счита, че по отношение на така възникналото между страните правоотношение намират приложение разпоредбите на ЗПК. Сочи, че е изпълнил задължението си за предоставяне на заемната сума, като за ищеца е възникнало задължение за нейното връщане, ведно с договорна лихва, начислената неустойка, мораторна лихва и сторените разходи.

Твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора, като при неизпълнение на задължението по Раздел IV от договора, за дружеството възниквали допълнителни непредвидени разходи, свързани с допълнителна оценка на кредитния риск.

Поддържа, че тези разходи са свързани с неизпълнение на задължението на потребителя и не могат да бъдат включени в общите разходи по кредита, тъй като представляват предвидима вреда за кредитора, която била остойностена в договорената неустойка.

Посочва, че погасителните вноски покриват компонентите на задължението в последователност – наказателна /мораторна/ лихва, неустойка, договорна лихва, главница.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По делото не се спори, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № ********* от 31.12.2019 г. /виж Определение от 21.04.2023 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото – на хартиен носител Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № ********* от 31.12.2019 г. (л. 5 - 10), се установява, че на 31.12.2019 г. е сключен между страните договора, за отпуснат потребителски кредит в размер на 1200 лева, който е следвало да бъде върнат в срок до 01.12.2020 г., с плащането на 11 равни месечни погасителни вноски, съгласно приложен погасителен план, при фиксиран лихвен процент от 41 %, а ГПР е 49.65 %.

2

В Раздел ІV „Обезпечения“, чл. 2 от договора е уговорено, че кредитополучателят се задължава, на основание чл. 23 ЗЗД, в срок до един ден от получаване на заемната сума, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на „Бест Файненс“ ООД за връщане на всички погасителни вноски, лихви, такси, разходи и неустойки по сключения индивидуален договор за кредит. Според чл. 3 от същия раздел от договора, третото лице (поръчител, солидарен длъжник) подлежи на предварителна проверка от страна на дружеството с оглед неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Посочено е, че страните се договарят, че третото лице (поръчител) следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия и да представи следните документи: а) навършена възраст 25 години; б) минимален осигурителен доход 2000 лева; в) липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и др.; г) валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум – 1 година; д) да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; е) да не е настоящ кредитополучател в дружеството; ж) да предостави Служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад. В чл. 4 от същия раздел от Договора, е уговорено, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя, посочено в този член, ще причини вреди на „Бест Файненс“ ООД, за които се дължи неустойка като обезщетение. Неустойката е в размер на 0.2 % дневно върху усвоената сума на кредита за всеки ден, за който кредитът е без обезпечение, за целия срок на договора за кредит.

Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без обезпечение. В случай, че Кредитополучателят представи обезпечение след изтичането на срока за обезпечение, неустойката се начислява само за срока, за който кредитът е бил без обезпечение. Ако действието на обезпечението бъде прекратено, независимо по какви причини, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено, неустойката отново се начислява. Уговорено е също, че в случай, че договорената в договора неустойка стане дължима от страна на Кредитополучателя, същата се заплаща заедно със следващото лихвено плащане по кредита, на падежа на лихвеното плащане. Посочено е също, че неустойката се заплаща до момента на ползване на кредита.

По делото на хартиен носител е прието като писмено доказателство и Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № *********/31.12.2019 г., според чл. 1 от което страните се съгласяват, че „Бест Файненс“ ООД е предоставило на Кредитополучателя, по негово искане, допълнителна (незадължителна) услуга (извън предоставянето на кредит) „Приоритетно разглеждане на заявка и документи за кредит“, която услуга е извършена изцяло и без забавяне чрез разглеждане на заявката на кандидат Кредитополучателя и изпращане на уведомление за решението на Дружеството в срок от 15 минути, наричана „допълнителна услуга. Според чл.

2 от същото споразумение, таксата за допълнителната услуга, в конкретния случай е 0 лева.

В приетия по делото Погасителен план към Договора за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № *********/31.12.2019 г., е посочено, че предоставената сума на кредита е в размер на 1200 лева; общо дължима сума по кредита /главница и лихва/ е 1459.75 лева; общо дължима сума по кредита /главница, лихва, сума при хипотезата на Раздел ІV от договора, услуга „Приоритетно разглеждане на заявка и документи за кредит“/ е в размер на 2251.75 лева; ГЛП – 41 % и ГПР – 49.65 %; срок на кредита – 11 месеца, при равни месечни вноски, всяка в размер на 204.70 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.

3 страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, тъй като в договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49.65 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 41.00 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.