Решение № 3733 от 29.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3733 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20221110137708 по описа за 2022 година

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД Ищецът СОФИЙСКА ВОДА АД моли съда да признае на осн. чл.422, ал.1 ГПК за установено, че ответникът С. Г. С. е задължена да му плати следните суми: на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД – 942,99 лв., претендирана като възнаграждение по договор при общи условия за доставка и пречистване на вода през периода 26.9.2019 – 25.3.2021 г., ведно със законна лихва за периода от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №44408/21 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в – 25.3.2021 г. до изплащане на вземането, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 131,23 лв. - обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 25.2.2020 – 25.3.2021 г.

Ответникът С. Г. С. моли за отхвърляне на исковете.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Относно иска по чл.79, ал,1 ЗЗД

Съгласно чл.8 от Наредба №4/14.9.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и 1 канализационните услуги, в действащата редакция по време на исковия период правоотношението във връзка с предоставянето на ВиК услуги и заплащането на тяхната стойност се урежда от публично известни общи условия. Възникването на правоотношение по доставка на В и К услуги срещу заплащане на тяхната цена, не е необходимо да бъде сключван индивидуален договор, достатъчно е общите условия да са публично известни. Страни по правоотношението са от една страна В и К операторът, а от друга – потребителят на услугите. Съгласно чл.3, ал.1, т.1 и 2 от Наредбата, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени жилища и нежилищни имоти.

Ето защо, правото на ищеца да иска плащане на цената на доставената комунална услуга е обусловена от доказването от негова страна на договора му с ответника при предварително обявените общи условия, тоест че ответникът е собственик или ползвател на процесния водоснабден имот.

Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, издадена е заповед за изпълнение, ответникът е възразил по реда на чл.414 ГПК, което обуславя интереса на ищеца да иска установяване на вземанията му по реда на чл.422, ал.1 ГПК

Не се спори по делото и от приетата по делото справка от Службата по вписванията е видно, че ответникът е собственик на процесния водоснабден имот през исковия период.

От приетата съдебно-счетоводна експертиза е видно, че ответникът е погасил частично задълженията си до размера от 901,74 лв. Съдът не се доверява на заключението на вещото лице в частта, касаеща извода, че с направените от ищеца плащания са погасени изцяло задълженията за лихвите и и е останала непогасена главница в посочения размер, тъй като е в противоречие с правилото по чл.76 ЗЗД и свързаната с него тълкувателна съдебна практика.

Ето защо, съдът въз основа на приложенията към експертизата и на основание чл.76 ЗЗД приема, че ищецът е погасил частично задълженията си до общия размер от 901,74 лв. с извършените от него плащания в общ размер на 1322,48 лв. Дължимата сума от 901,74 лв. се разпределя а главно задължение от 799,35 лв., дължимо за периода 26.3.2020 – 25.3.2021 и лихва в 2 размер на 102,39 лв. – за периода 27.5.2020 – 25.3.2021 г., в които части исковете са основателни а за разликите до пълните предявени размери – не и следва да се отхвърлят.

Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД. Този иск е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението за забава. В случая, главният иск е частично основателен, началото на забавата е поставено с изтичането на срока по чл.33 от общите условия на договора – с изтичането на 30 дневния срок за всяка от фактурите, които се отнасят към процесния период.

Съдът не се доверява на изчисленията на законната лихва, отразени в приетата по делото експертиза, тъй като посочената от вещите лица сума за процесния период е очевидно несъразмерно висок. Това наложи съдът по реда на чл.162 ГПК да изчисли законната лихва върху установените по делото главници и установи, че задължението е в размер на 102,39 лв. за периода следващ с 30 дни посочената фактура, а именно 27.5.2020г. до края на исковия период – 25.3.2021 г. В тази част и за този период искът е основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 131,23 лв. и за останалата част от исковия период (25.2.2020 – 26.5.2020 г.) искът следва да се отхвърли.

Относно направените по делото разноски:

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете – 83,96 % от 632,96 лв. за разноските по настоящото дело и 94,48 – по заповедното, т.е. 531,43 лв., съответно 79,32 лв.

Предвид изложеното, Софийският районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът С. Г. С. с ЕГН ********** и адрес в гр.София, ж.к.Св.Троица, бул.Димитър Петков 15, бл.339, вх.В, ап.78 е задължен да плати на ищеца СОФИЙСКА ВОДА АД , ЕИК 130175000, с адрес гр.София, Бизнес парк София, №1, сгр.2А следните суми:

3 на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД – 799,35 лв. - възнаграждение по договор при общи условия за доставка и пречистване на вода през периода 26.3.2020 – 25.3.2021 г. за посочения водоснабден обект – апартаментът на посочения адрес, ведно със законна лихва за периода от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №44408/21 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в – 28.7.2021г. до изплащане на вземането, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 102,39 лв. за периода 27.5.2020 – 25.3.2021 г. и ОТХЪРЛЯ частично иска по чл.79, ал.1 ЗЗД – само за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 942,99 лв. и за периода 26.9.2019 – 25.3.2020 г., както и – частично иска по чл.86, ал.1 ЗЗД – само за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 131,23 лв. и за периода 25.2.2020 – 26.5.2020 г.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответника С. Г. С., с посочените лични данни, да плати на ищеца СОФИЙСКА ВОДА АД, с посочените индивидуализиращи данни, следните суми: 531,43 лв., за направените разноски по настоящото дело и 79,32 лв. - по заповедното ч.гр.д. №44408/21 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважените части от исковете.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищеца СОФИЙСКА ВОДА АД, с посочените индивидуализиращи данни, да плати на ответника С. Г. С., с посочените лични данни, следните суми: 145,50 лв., за направените разноски по настоящото дело, съразмерно на отхвърлените части от исковете.

Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК – с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от съобщаването му.

Преписи от решението да се връчат на страните!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4