Решение № 38 от 17.02.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Монтана, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251630201281 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25-0996-001502/04.11.2025 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Монтана на К. П. К. от гр.

М. е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал К.

П. К. от гр. М., който чрез процесуалния си представител, обжалва същото с оплакване за неправилност и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа жалбата, като отправя възражения и за неправилно приложение на материалния закон.

Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата. Отправя възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят К. на 06.10.2025г. около 09.20 часа в град М., на бул. „А.С.“ № ХХ с посока на движение от път II-81 км. 102+100 в района на КПП В. към бул. „А.С.“ е управлявал лек автомобил „ХХХХХ“, с рама № ******************** без поставени регистрационни табели. Жалбоподателят е спрян за проверка от служители на въззиваемата страна, при която е установено, че МПС не е регистрирано по надлежния ред. Съставен е АУАН за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Било образувано БП за престъпление по чл.345 ал.2 от НК.

С постановление от 21.10.2025г. РП Монтана е прекратила наказателно производство по БП № 1002/2025 г. по описа на РУ-Монтана.

Административнонаказващият орган е издал на базата на постановлението атакуваното наказателно постановление.

Дружеството ХХХХХ, гр. М., с управител Л.К., е с основна дейност по НКИД – търговия на дребно с автомобили. Издадено е разрешение за временно движение с № А 016В738 на дру жеството със срок на валидност от 18.08.2025г. до 18.08.2026г. Съгласно приобщените писмени доказателства, жалбоподателят К. К. е в списъка с лицата, които ще ползват предоставени временни регистрационни табели /л. 8 от делото/. От пътната книжка, стр.36 от делото, е видно, че на 06.10.2025г. от 09.00 часа жалбоподателят е управлявал лек автомобил

„ХХХХХ“, с номер на рама:

******************** и маршрут: гр.М., ж.к.“П.“ бл.ХХ – село С.Б., Ш. - М..

Процесният автомобил е собственост и част от активите на дружеството, съгласно приложения Договор за покупко-продажба /л. 6/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на гласните и писмени доказателства, събрани в хода на въззивното производство.

Настоящият съдебен състав кредитира материалите по преписката, както и депозираните писмени доказателства от страна на жалбоподателя, 2 които кореспондират с изисканите справки от сектор „Пътна полиция“.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.42, чл.43, ал.5, чл.57 и чл.58, ал.1 ЗАНН.

Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП също е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.

Както акта, така и атакуваното НП са издадени въз основа на годни доказателствени средства, събрани по надлежния ред, като АНО неправилно е достигнал до извод за съставомерност на нарушението на правилата за движение, разписани в чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Въззивният съд прецени, че НП е издадено в нарушение на материалния закон.

Основателно е възражението, че контролните органи на ОДМВР Монтана са квалифицирали констатираното нарушение неправилно.

Нарушението, за което е съставен актът, е описано като управление на лек автомобил ХХХХХ, без регистрационен номер, с номер на рама ********************, от което следва, че МПС-то не е регистрирано по надлежния ред. АНО приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1, пр.1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. При издаването на НП, АНО не е изследвал фактическата обстановка, с оглед което достигнал до неправилния извод за осъществяване на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Чл.140 ал.1 от ЗДвП е разпоредба с общо приложение, като урежда допускането на движение на регистрирани МПС, независимо от начина на регистрацията им, съгласно чл.22 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Нормата на чл.141а ал.1 от ЗДвП предвижда специална уредба, а именно, че „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат и моторни превозни средства, за които е 3 издадено разрешение за временно движение и са предоставени табели с регистрационен номер, предназначени за придвижване на превозното средство“. Отношението между разпоредбите на чл.140, ал.1 и чл.141а, ал.1 от ЗДвП е между обща и специална.

В настоящия казус, безспорно е установено, че горепосоченият лек автомобил, собственост на дружеството ХХХХХ, отговаря на изискванията за временна регистрация, съгласно чл.22, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. При спазване на предвидените изисквания в чл.30 от Наредбата, управителят на дружеството се е снабдил с необходимите разрешение за временно движение, регистрационни табели и пътна книжка, като жалбоподателят е вписан като лице, което също ще отговаря и ползва временните регистрационни табели.

На

06.10.2025г. при управление на лекия автомобил, административнонаказаният е нарушил разпоредбата на чл.141а, ал.1 от ЗДвП, като не поставил временните регистрационни табели на съответните за това места на МПС-то.

Въззивният съд намира, че констатираното неправилно квалифициране на нарушението по чл.140, ал. 1 от ЗДвП, е довело и до приложението на друга санкционна разпоредба по чл.175 ал.3, пр. 1 от ЗДвП, като наложил глоба в размер на 500 лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца в размери съгласно законовите граници.

При правилно приложение на материалния закон, АНО е следвало да реализира административнонаказателна отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.141а, ал.1 от ЗДвП, като приложи съответстващата санкционна норма, а именно - чл.175, ал.1, т.7 от ЗДвП: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на условията, вписани в издаденото разрешение за временно движение. Съдът намира, че атакуваното НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено изцяло.

С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на 4 административнонаказания за присъждане на адвокатско възнагра ждение, се явява основателно по аргумент на чл. 63д, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка, на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН и чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и Договор за правна защита и съдействие, ОД МВР – Монтана следва да заплати в полза на К. П. К. от гр. М., ж.к. „П.“, бл. ХХ, вх. ХХ, ет. ХХ, ап. ХХ, сумата от 255.65 евро /500.00 лева/ адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал. 2, т. 1 вр. с ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0996-001502/04.11.2025г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Монтана, с което на К. П.

К. от гр. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД МВР – Монтана да заплати на К. П. К. от гр.М. сумата в размер на 255.65 евро /500.00 лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5