Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14602 от 16.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54777/2025
Вид
Определение № 14602
Подписан
16.04.2026
В сила
16.04.2026
Състав
Божидар Иванов Стаевски

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14602 гр. София, 16.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110154777 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Л. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., чрез пълномощника си адв. М. К. срещу О. В. О., ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. С..

Съдът констатира, че исковата молба че е изпълнена процедурата по размяна на книжа визирана в чл. 131 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.05.2026г. от 14:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба, предявена по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от Л. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., чрез пълномощника си адв. М. К. срещу О.

В. О., ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. С., с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца на основание чл. 232, ал.2 ЗЗД сумата от 3579.04 евро (7000.00 лева), представляваща сума във връзка с договор за наем от 16.09.2020 г., рег. № 5497/16.09.2020 г. на нот. В., на двуетажна къща, находяща се в гр.

София, бул. „М., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 06.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал.1 ГПК по ч.гр.д.№ 893/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 168 състав.

Ищецът твърди, че на 16.09.2020 г. е сключен договор за наем с нотариална заверка на подписите (рег. № 5497/16.09.2020 г. по регистъра на нот. В.) и вписан в СВ - София. По силата на този договор ищцата Л. Д. Г. и К. (в качеството им на наемодатели) са предоставили на О. В. О. и Р. (в качеството им на наематели, отговарящи при условията на солидарност) за временно и възмездно ползване общо 2/3 идеални части от съсобствен недвижим имот, представляващ двуетажна къща ведно с празно застроено и незастроено място от 545 кв.м., находяща се в гр. София, бул. „М.. Ищцата сочи, че ползването на имота е предадено на наемателите с приемо-предавателен протокол на 19.09.2020 г.

Твърди се, че за припадащата се на ищцата Л. Г. 1/9 идеална част от имота е договорена месечна наемна цена в размер на 255.65 евро (500.00 лева), дължима солидарно от наемателите до 5-то число на текущия месец по посочена банкова сметка. Според исковата молба, след изтичане на договорения гратисен период до края на м. октомври 2020 г., наем се дължи регулярно от м. ноември 2020 г., като страните са постигнали и съгласие за заплащане на наем в половин размер за периода на извънредната епидемична обстановка (до 31.03.2022 г.).

1

Ищцата излага твърдения, че заплащането на наемната цена от страна на наемателите е ставало със закъснение и нерегулярно, като с извършените от тях плащания са погасявани последователно задължения до м. ноември 2023 г. включително. Твърди се, че са останали неплатени месечните наеми за периода от м. 12.2023 г. до м. 01.2025 г. включително, възлизащи на главница от 3579.04 евро (7000.00 лева). Въз основа на тези твърдения ищцата се е снабдила със Заповед за изпълнение № 1430/2025 по ч.гр.д. № 893/2025 г. на СРС, 168 състав, въз основа на която е образувано изпълнително дело № 908/2025 г. при ЧСИ Г..

Поради подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжника О. О. е възникнал правният интерес от предявяване на настоящия иск. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя писмени доказателства: Договор за наем от 16.09.2020 г.; Протокол от 19.09.2020 г. за предаване на недвижим имот; Изпълнителен лист от 14.01.2025 г.; Заповед за изпълнение № 1430/2025; Разпореждане № 12254/20.01.2025 г.;

Разпореждане № 166311/27.10.2025 г. Прави доказателствени искания да бъдат приети приложените писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът О. В. О. оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдението за съществуващо задължение, като посочва, че съгласно сключения договор е налице изрична клауза за автоматично прекратяване при неплащане на наема за повече от два месеца. Твърди, че поради неплащането договорът се счита за прекратен автоматично, без необходимост от допълнително волеизявление, и след датата на прекратяването не съществува валидно наемно правоотношение, поради което не се дължат наемни вноски. Допълнително възразява, че е съсобственик заедно със съпругата си на 1/3 идеална част от процесния имот и като съсобственик не дължи наем за ползване на собствената си част. Ето защо моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира разноски. Прави искане съдът да постанови спиране на публичната продан по изпълнително дело № 20257810400908 по описа на ЧСИ Г..

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест както следва:

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно, наличието на валидно наемно правоотношение между страните в рамките на исковия период, че ищецът е изпълнил своето задължение да предаде имота на ответника, както и че за ответника е възникнало задължението за плащане на наемна цена за отдадения под наем имот в посочените в исковата молба размер и период.

УКАЗВА на ответника, че при установяване на горепосочените обстоятелства следва да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.

НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и препис от отговора.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3