Решение № 11035 от 12.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11035 гр. С, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110125419 по описа за 2022 година

Предявени са искове от “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на гр.С, ул.Я №, представлявано от А А, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответниците М. Н. М., ЕГН .. и Н. И. С., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.Н бл.

.., че всеки един от тях дължи на ищеца по 1/2 от следните суми: сумата от 2758.43 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен №, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 22.02.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, и сумата от 432.09 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.02.2022 г.

Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно 55.44 лв. главница за периода от 31.01.2019 г. до 30.04.2021 г. и 10.78 лв. обезщетение за забава за периода от 03.03.2019 г. до 15.02.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици на процесния имот. Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.

Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

1

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „МХ Е” ООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.

В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такива, които съдържат доводи по основателността на предявените искове.

Ответниците оспорват да притежават качеството потребител на топлинна енергия и между тях и ищцовото дружество да е валидно възникнало облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия.

По отношение претенцията за обезщетение за забава се излагат доводи за нищожност на клаузата от ОУ на ищеца, въз основа на която се претендира това вземане. Сочи се, че чл.33, ал.1 и ал.1 от ОУ са нищожни като неравноправни и противоречащи на чл.146, ал.1 предл.1 от ЗЗП.

Ответниците оспорват и исковете за дялово разпределение като в тази насока обосновават становище, че таксата за тази услуга не се дължи на ищеца, както и че той едностранно определя нейния размер.

На самостоятелно основание исковете се оспорват и поради погасяване по давност.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 9202/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за разделното заплащане – по ½ от следните суми: от сумата от 2758.43 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 22.02.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 432.09 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 15.02.2022 г., сумата от 55.44 лв., представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва от 22.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава в размер на 10.78 лв. за периода от 03.03.2019 г. до 15.02.2022 г. С възражения от 07.04.2022 г. длъжниците са оспорили вземанията без мотиви.

Видно от отразеното в писмо на Столична община, район Н с изх.№/1 от 05.05.2017 г., процесният имот, за който ищцовото дружество твърди да е доставяло топлинна енергия през исковия период, липсват данни в общинската администрация за продажбата на 2 процесния имот. Приет като доказателство е обаче протокол № от заседание на комисия по приложение на ЗПИНМ от 01.10.1971 г., в приложение към който е посочено, че на М. С К срещу отчежден имот в ж.к.Н, ул.“К“ № 7 се предоставят по негова молба /приложена към преписката/, следните жилища: апартаменти №, находящи се в бл.11 в ж.к. Н, който адрес е идентичен с вписания в исковата молба, съобразно приложеното на л.27 от делото удостоверение на ГИС-С. В декларация на М. С К от 25.05.1973 г., в която е материализирано и решение на комисията по приложение на ЗПИНМ, е отразено, че ап.58 се предоставя на М. С К и на К М. С при квоти съответно 1/5 ид.ч. и 4/5 ид.ч., а ап.61 се предоставя на Н М. С. Последният е починал на 21.03.1994 г. и е оставил за свои наследници съпругата си Н. И. С. и сина си М. Н. М., видно от приложеното на л.23 от делото удостоверение за наследници. На 10.10.2001 г. ответникът М. М. е подал молба-декларация до ищцовото дружество, с която е поискал да бъде открита партида за доставка на топлинна енергия в имот, представляващ ап.61, находящ се в гр.С, ж.к.Н бл... вх.В.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

На проведено на 26.09.2002 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „МХ-Е“ ООД. За целта е сключен с последното договор на 20.12.2002 г. Представени са доказателства и за наличието на договорни правоотношение между ищеца и правоприемника на фирмата за дялово разпределение – договор №/09.06.2020 г.

Видно от представените от ТЛП писмени доказателства, през исковия период е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение в жилището, като снетите показатели са отчетени при изготвяне на изравителните сметки в края на отоплителния сезон.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период има данни за извършени плащания. Установило е намаляване на първоначално начислените задължения чрез прихващане.

Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „МХ Е“ ООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.

Посочено е, че в имота не се ползва топлоенергия за отопление, като при отчета на единственото монтирано отоплително тяло с индивидуален разпределител, са установени 3 нулеви показания. В същото време, в имота на ответницата има отоплителни тела /щранглира/, за които не съществува техническа възможност за индивидуален отчет, а начислената за тях топлоенергия е определена по изчислителен път съгласно Приложението към чл.61, ал.1 т.6.9 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и разпоредбата на т.6.5 в съответствие с определените от ФДР топлинна мощност /еднаква за двете отоплителни тела – по 276W/ и екстраполация по максимален специфичен разход за сградата.

По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че същата се отчита от два водомера, като прогнозно начисляваният ежемесечно разход е изравнен с данните от реалния отчет, направен в края на всеки един от отоплителните сезони, включени в исковия период.

Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 1725.89 лв. /отговора по занача № 4 след приспадане на вноските за дялово разпределение и дължимата сума за отоплителен сезон 2018/2019 г., който не е включен в исковия период/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска.

На първо място, видно от приетите като писмени доказателства протоколи от заседания на комисия по приложение на ЗПИНМ и останалите приложени към преписката документи, процесният апартамент №, находящ се в гр.С, ж.к.Н бл... /стара номерация бл.11/, вх.В, е придобит от Н М. С като обезщетение срещу отчужден имот. След смъртта на Н С на 21.03.1994 г., собствеността е преминала към неговите наследници Н. С. – съпруга и М. М. – син, при равни квоти.

4

В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно право на ползване върху имота. С ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС обаче се възприе становището, че правоотношението може да възникне и въз основа на сключен между страните договор, който е с приоритетно значение за установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона.

От страна на ответниците, с отговорите на исковата молба е направено изрично възражение за липсата на облигационно правоотношение между страните. То е основателно единствено досежно ответницата Н. С., доколкото по делото са налице данни за подадена от М. М. молба-декларация за разкриване на негово име на партида за доставка на топлинна енергия за процесния имот. В този смисъл и съобразно отразеното в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, следва да се приеме че е налице предприето от М. конклудентно действие, което сочи на сключен договор за продажба на топлинна енергия за жилището в ж.к.Н бл.13,0 ап.61. Т.е. облигацинно правоотношение е възникнало само между ответника М. М. и ищцовото дружество, при което Н. С. не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените срещу нея искове. Последните само по така изложените съображения се явяват изцяло неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени спрямо Н. С..

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТЕЦ С” ЕАД на клиенти в гр.С.