Решение № 580 от 26.04.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Плевен, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20224430105463 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2, вр.чл.79 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД-*** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ***, *** против М. Й. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, в която се твърди, че на 18.06.2018 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № 3032718198 между „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД като кредитор и М. Й. И. като длъжник, при следните параметри: Сума на кредита:

3200 лв.; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на вноската: 156.14 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; Годишен лихвен процент: 41.17%;

Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 5621.04 лв.

Твърди се още, че кредитополучателя поел задължения и по избран и закупен пакет от допълнителни услуги, както следва: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2494.08 лв., като размерът на вноската по закупения пакет от допълнителни услуги бил 69.28 лв.

Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлязло, както следва: Общо задължение: 8115.12 лв.; Общ размер на 1 вноска: 225.42 лв.; Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.

Излага се, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит, неразделна част от него били Общи условия (ОУ), които били предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се запознал преди подписването му, приемал и нямал забележки към тях, като се задължавал да ги спазва.

Излага се още, че съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, клиентът преценявал доколко предлагания договор съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлагало дружеството, като при желание за ползването му клинетът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

Сочи се, че в т .V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ от ДПК № 3032718198 ответницата М. Й. И. пожелала с част от отпуснатия кредит да бъде рефинансирано друго нейно задължения към „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД в размер на 2217.83 лв.

Твърди се, че ищеца ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 19.06.2018 г. превел парична сума в размер на 982.17лв. по сочена от длъжника банкова сметка Така общата сума на отпуснатия кредит била в размер на 3200.00 лв.

Твърди се още, че на 09.11.2020г. ответницата подала Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № 3032718198, като пожелала да бъдат отложени три погасителни вноски. На 13.11.2020г. между страните бил сключен Анекс № 1 към ДПК № 3032718198, с който се договорили да бъдат отложени три погасителни вноски с № 27,28,29, като те трябвало да бъде заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променяли от 36 на 39 броя.

Сочи се, че съгласно чл. 4 от Общите условия към договора, длъжникът М. И. дължала на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, което било предварително определено в погасителния план. Страните 2 по правоотношението се споразумели договорното възнаграждение, което възниквало за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да бъдело разсрочено във времето и да се погасявало от клиента в рамките на погасителния план. Твърди се, че неизплатеното договорно възнаграждение от страна на ответницата по процесния договор възлизало в размер на 122.55 лв. Пояснява се, че договорното възнаграждение се претендирало от ищеца от падежа на първата неизплатена вноска - 15.08.2021 г. до 15.10.2021 г., - датата на изтичане на погасителния план.

Излага се още, че съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по договора, длъжникът дължал възнаграждение в размер на 2494.08 лв., от което бил заплатил сума в размер на 1186.24 лв. и оставали неплатени 207.84 лв.

Пояснява се още, че в процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не било задължително за отпускането на кредита. Сключването му било опционално, по избор на потребителя и зависело единствено от неговата воля дали желаел искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желаел да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Сочи се, че предметът на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит бил следният: Кредиторът са задължавал да предостави на клиента по негово искане и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в:

Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;

Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падеж; Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Твърди се, че ответницата пожелала да закупи пакет от допълнителни услуги, като декларирала това в искането си за отпускане на кредит. Пакетът от допълнителни услуги предоставял на потребителя право да получи услуги, които не били свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а с 3 необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение.

Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, потребителят си бил гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит; че при настъпване на неблагоприятни за него събития нямало да изпадне в забава, а кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, като можел да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си, че ако доходът му намалеел, щял да може да си намали размера на определен брой вноски - длъжникът можел да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски. Гарантирал си, че ако бъдела сменена датата на заплащане на месечното му възнаграждение, щял да може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантирал си, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, можел да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища документи.

Твърди се, че ответницата не изпълнявала поетите договорни задължения и направила само тридесет и три пълни и една частична погасителни вноски. Крайният срок за погасяване на кредита бил изтекъл на дата 15.10.2021 г. и с това настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.

Сочи се, погасеното от ответницата задължение по процесния договор било в общ размер на 7 932.57 лв. С извършените от нея плащания били погасени част от задълженията, както следва: Сумата от 261.49 лв. била отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ; По законната лихва били заплатени 48.54 лв.; Сумата от 250.00 лв. отишла за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК; Със сумата от 48.54 лв. била заплатена част от законната лихва, дължима от датата на изтичане на погасителния план до входиране на заявлението.

Сочи се, че към момента на завеждане на исковата молба непогасеното задължение на ответницата М. И. възлизало на 742.58 лв., от които: главница в размер на 412.19 лв., договорно възнаграждение в размер на 122.55 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4

207,84лв.

Излага се, че горните вземания били претендирани от кредитора по реда на чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС била издадена Заповед за изпълнение за вземанията за главница и договорна лихва, като съдът отказал издаване на заповед за изпълнение за претендираното вземане, представляващо неплатено възнаграждение за закупения пакет допълнителни услуги. Заповедният съд предоставил възможност на кредитора да предяви осъдителен иск за вземането, за което било отказано издаване на заповед за изпълнение, както и установителен иск за останалите вземания, поради депозиране възражение от длъжника.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение : 412,19лв. непогасена главница по процесния договор и 122,55лв. договорно възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане. Претендира се също така да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 207,84лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответницата М. И. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Релевира възражение за нищожност на клаузата за договорна лихва, с оглед размера й от 41,17%, както и на съглашението за закупен пакет допълнителни услуги, на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.

М. Й. И. е депозирала насрещна искова молба срещу „Профи Кредит България” ЕООД, в която излага следните фактически твърдения: Твърди, че в периода от 15.08.2018 година до 15.07.2021 година направила плащания по Договор за потребителски кредит № 3032718198 от 18.06.2028г. в общ размер на 7 932,57 лв., които били осчетоводени от кредитора, както следва: 2 787 лева - плащания по главница; 1186.24лв - плащания по пакет допълнителни услуги и 2 000 лева - плащания по възнаградителна лихва Навеждат се основания за нищожност на процесния договор, при съобразяване качеството на потребител на ищцата по смисъла на §13, т. 1 от 5

ДР на Закона за защита на потребителите. Сочи се, че за отпуснат на ищцата паричен заем от 3200 лева и срок на погасяване 36 месеца, което впоследствие било предоговорено на 39 месеца, договорената възнаградителна лихва в полза на кредитора била определена в размер на 41,17 % от стойността на заема. Същата значително надхвърляла размера на законната такава, при определения от БНБ основен лихвен процент за 2018 г. и 10 пункта надбавка, поради което регламентиращата я уговорка противоречала на добрите нрави и била нищожна. Съотнесени тези критерии и към клаузата с уговорения ГПР от 49,87 %, също обосновавали нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния договор съществено нарушавали принципа на справедливост и създавали условия за неоснователно обогатяване на ответника. В този смисъл, заплащането на възнаградителна лихва в размер на 41,17% годишно, което било близо до 50%, противоречало на добрите нрави.

Навеждат се още доводи за нищожност на съглашението, регламентиращо възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги по процесния договор, поради нарушение на императивни разпоредби на ЗПК. Излага се, че в разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК изрично било посочено, че кредитора не можел да иска заплащането на такси и комисионни за действия, които били свързани с усвояване и управление на кредита.

Допълнителните услуги, които били посочени в договора представлявали действия по усвояване и управление на кредита. В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК било предвидено, че видът, размера и действието, за което се събирали такси и/ или комисионни, трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора, а в случая възнаграждението за услугите било посочено общо в договора за двата вида услуги

Разпечатката съдържа 34 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1a92cc4-9977-4ca6-870b-cccf010f4caf