Решение № 643 от 17.04.2019, Районен съд - Русе

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 643 гр. Русе, 17.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски районен съд ІV граждански състав в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Виржиния Караджова при секретаря Василена Жекова в присъствието на прокурора …………………………….. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 4933 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.

Изложени са твърдения, че ищцовата страна се е снабдила със заповед за изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 2179/2018 г. по описа на РРС за сумата от 1000 лв., представляваща главница, 133,60 лв.–договорна лихва за периода 16.11.2016 г.-15.05.2017 г., 36 лв.–такса разходи, 689,34 лева–неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 16.12.2016 г.-15.05.2017 г., 105,76 лв.–обезщетение за забава за времето 17.11.2016 г.-01.03.2018 г., съставляващи вземания по Договор за паричен заем № 2660789/14.10.2016 г., със законната лихва върху първата стойност, считано от 02.03.2018 г., както и 89,29 лв.–разноски за заповедното производство.Актът бил връчен на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 ГПК.

Твърдят, че на

14.10.2016 г. от “Изи Асет Мениджмънт” АД на ответницата бил предоставен кредит в размер на 1000 лв. Заемополучателката удостоверила с подписа си получаването на сумата, че се задължава да я върне по начин и в срок, указан в контракта, както и че е уведомена предварително за съществените условия на сделката, чрез връчен й Стандартен европейски формуляр.Ответницата се съгласила да престира на заемодателя главницата заедно с договорна лихва за времето от 16.11.2016 г.- 15.05.2017 г. (7 месеца) на вноски от по 162,53 лева, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовката и обслужването на заема и добавка, съставляваща печалба на дружеството, при фиксиран лихвен процент.Твърдят, че до завеждане на делото длъжницата погасила само 128 лв.В тази връзка на заемополучателката била начислена лихва за забава за времето 17.11.2016 г.-01.03.2018 г. от 105,76 лв.

На основание сключения договор, в случай, че заемателят забави с повече от 30 календарни дни плащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва, той се съгласил да дължи на кредитора такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9 лв.Страните се споразумели, че тази такса ще се начислява за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати ответника, не може да надхвърлят 45 лв.

Според клаузите на договора, заемателката се задължила в 3-дневен срок от подписване на контракта да предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по договора, а именно две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на визираните в документа изисквания.Твърдят, че ответницата не изпълнил това свое задължение.Според предвиденото по договор, кредиторът й начислил неустойка в размер на 804,23 лв.Страните постигнали споразумение сумата да бъде разсрочена на 7 равни вноски, всяка от по 114,89 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.Така окончателната месечна вноска по кредита възлязла на 277,42 лв.

Сочи се, че договорът за заем съдържа изрична клауза, даваща право на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Твърдят, че на

01.05.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД между “Изи Асет Мениджмънт” АД (цедент) и “Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем “Агенция за събиране на вземания” ЕАД (цесионер).

Старият кредитор упълномощил ищеца от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответницата било изпратено от страна на “Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2660789 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в договор за паричен заем.Пратката се върнала в цялост, като в обратната разписка било отбелязано, че получателят се е преместил на друг адрес.Считат, че ответникът следва да се счита уведомен за извършеното прехвърляне на дълга с факта на връчване на книжата по настоящото дело.

Искат да се признае за установено по отношение на ответницата, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 2179/2018 г. по описа на РРС, със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението.Търсят се разноски за двете производства.

Ответницата А.Г. не се явява в съдебно заседание.Назначеният й процесуален представител оспорва исковете.Наведени са доводи за допуснати от заемодателя нарушения на ЗПК и ЗЗП, водещи до нищожност на процесния договор.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 2179/2018 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу А.Г. за сумите, заявени по исковата молба, съставляващи вземания по Договор за паричен заем № 2660789/14.10.2016 г., цедирани им на 01.05.2017 г. от “Изи Асет Мениджмънт” АД, със законната лихва върху първата стойност, считано от 02.03.2018 г., както и 89,29 лв.–разноски за заповедното производство. Актът е връчен на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.Разпореждането е връчено на страната на 15.06.18 г.Исковата молба по настоящото дело е постъпила на 11.07.2018 г.

По делото няма спор, че на 14.10.2016 г., след направено предложение за сключване на договор за паричен заем (л.8,9), на същата дата такъв контракт под № 2660789 бил подписан между ответницата и ”Изи Асет Мениджмънт” АД със срок на действие от 7 месеца, по силата на който дружеството предоставило на А.Г. в заем сумата от 1000 лв., която тя се задължила да върне заедно с договорна лихва за времето от 16.11.2016 г. до 15.05.2017 г. на вноски от по 162,53 лв., включващи и договорна лихва от общо 137,71 лв., при фиксиран ГЛП от 40 % и ГПР от 47,54 %.

Заемополучателката е удостоверила с подписа си, че дава съгласие със заетата сума да бъде погасено изцяло задължението й по Договор за заем № 2580703, възлизащо на 470,87 лв., фактическото предаване на остатъка до 1 000 лв., както и че е запозната предварително с условията на контракта, за което й е бил връчен Стандартен европейски формуляр, и действащата към него момент тарифа на дружеството (чл.16 ал.2).Последната е приложена по дело (л.10).Съгласно тарифата, при забава в плащането на вноска с повече от 30 дни, се начисляв атакса от 9 лева за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на потребителя, като общият размер по това перо не може да надвишава 45 лв.

Според чл.4 от договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на контракта да предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по договора, а именно две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на визираните в документа изисквания.

По делото няма спор, че ответницата не е изпълнила това задължение.В тази връзка в договора е предвидено, че кредиторът има право на неустойка в размер на 804,23 лв., разсрочена на 7 равни вноски, всяка в размер на 114,89 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем или окончателната месечна вноска по кредита била определена на 277,42 лв.

Според чл.10 от договора, кредиторът е в правото си да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Срокът на действие на договора е изтекъл на 15.05.2017 г.

“Агенция за събиране на вземания” ЕАД признават, че ответникът е погасил 128 лв. от дълга.

С договор за прехвърляне на вземане от 16.11.2010 г., с Приложение 1 към него от 01.05.2017 г., ”Изи Асет Мениджмънт” АД прехвърлили на ищеца вземанията си към всички длъжници по ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите и обезпеченията, в това число и дълга на А.Г., за което било направено изисканото в чл.99 ал.3 от ЗЗД потвърждение (л.11-л.18). Цедентът дал съгласието си и упълномощил съконтрахента да уведоми от негово име за цесията всички длъжници (л.19).

По делото са представени доказателства, че до ответницата са били изпратени две уведомителни писма от 03.05.2017 г. (чрез БП) и от 19.06.2018 г. (чрез куриер) във връзка с прехвърления дълг-по постоянен и настоящ адрес на лицето, вписани в процесния договор, като двете са върнати, като в първата разписка е отбелязано, че получателят се е преместил на друг адрес, а във втората-че пратката не е била потърсена.

Назначеното по делото вещо лице, след запознаване с представените в производството доказателства и извършена проверка при ищеца и стария кредитор, е посочило, че към датата на подаване на заявлението дългът на ответницата възлиза на 1 000 лв.-главница, 137,71 лв.-договорна лихва за периода 16.11.2016 г.-15.05.2017 г., неустойка по чл.4 ал.2-687,84 лв., такса за разходи-36 лв. и обезщетение за забава за времето 05.01.2017 г.-05.03.2018 г.-103,38 лв., а във вариант, според възраженията на насрещната страна: 945,97 лв.-главница, 75,35 лв.-договорна лихва и 97 лв.-обезщетение за забава.Експертът е пояснил, че уговореният между страните ГПР съответства на ограниченията, визирани в чл.19 ал.4 от ЗПК.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Исковете са предявени в преклузивния срок, предвиден в чл.415 ал.4 от ГПК, предвид което претенциите са допустими.

По делото са ангажирани доказателства, че “Изи Асет Мениджмънт” АД и ответницата са били обвързани от облигационни правоотношения във връзка със сключени между тях договор за паричен заем от 14.10.2016 г. със срок на действие до 15.05.2017 г., при условия и за суми, така, както е заявено по исковата молба.Възражението на ответната страна, че липсват доказателства за реално предаване на сумите е направено извън предвидения в процесуалния закон срок, поради което се явява ирелевантно за спора.Извън това обстоятелство, наведеният довод е в противоречие с ангажираните по делото доказателства.

В процесния случай ищецът твърди, че е кредитор на ответника, като правата му произтичат от договор за цесия от 16.11.2010 г., произвел действие от 01.05.2017 г.Няма спор, че с този контракт ”Изи Асет Мениджмънт” АД надлежно са прехвърлили вземането си към заемополучателя на ”Агенция за събиране на вземания”.Разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.В процесния случай страните са постигнали съгласие по този въпрос.

По делото са представени доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен от стария кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия.Доколкото цесионерът действа като пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер, да извърши уведомяването.При изпълнение на посоченото условие трябва да се приеме, че е било спазено изискването на чл.99 ал.4 от ЗЗД.Ответната страна няма възражение в този аспект.

Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на кредит под формата на заем, както и от страните по нея-юридическо лице, което е небанкова финансова институция, даваща заем в рамките на своята търговска дейност, и ответникът, който е физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компететност, то същата има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от Закон за потребителския кредит.Същевременно към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право- Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.В тази връзка, съдът има задължение да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, когато е налице противоречие с добрите нрави /Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т.3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./, и когато е налице неравноправна клауза в потребителски договор /Решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС, Решение № 23 от