Решение № 7173 от 24.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 24.10.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 9518 по описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 26.03.2019г., постановено по гр.дело № 32849/2018г. по описа на СРС, ГО, 141 състав, е отхвърлен предявеният от В.К.А. срещу “М.И С.” ООД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата със Заповед № 012/15.03.2018г. на управителя на ответното дружество.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца В.К.А.. Жалбоподателят поддържа съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на първоинстанционното решение и нарушения на материалния закон. Навежда съображения, че с процесната заповед, ответното дружество е прекратило трудовото правоотношение с ищеца без да изложи конкретни мотиви относно обстоятелството кое е наложило да бъде прекратено съществуващото между страните правоотношение. Счита, че излагането само на правно основание в заповедта за уволнение не води до извод за мотивиране на волята на работодателя де приложи правната норма на чл. 328, ал.

1, т. 2 от КТ. В жалбата се твърди още, че от събраните по делото доказателства не се доказва да е налице материално-правно основание за извършеното съкращаване на щата, а напротив. Установено било, че ищецът е подал сигнал за нарушение на трудовото законодателство в Инспекцията по труда, в резултат на което била извършена проверка от органа за спазване на трудовото законодателство, в рамките на която били установени множество нарушения на законодателството. Ответното дружество било страна в административното производство по издаване на предписанията на инспекцията по труда и в това качество е било запознато, че ищецът е подал сигнал за допуснати нередности. Счита, че именно това обстоятелство е мотивирало работодателят да прекрати трудовото правоотношение именно с този работник. Жалбоподателят поддържа още, че дори и да се приеме, че е налице основание за съкращаване на щата, то в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не били посочени никакви мотиви относно това защо от извършения подбор точно ищецът е бил избран да не продължи работа, а е взето решение да се прекрати трудовото правоотношение с него. При прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, в тежест на работодателя било да изложи ясни и непротиворечиви мотиви и досежно характеристиката и качествата на всеки работник, който е участвал в подбора и да изложи мотиви защо един или друг работник да продължи да работи. В случая обаче по делото не били представени доказателства, че работодателят е извършил надлежен подбор. По тези съображения се прави искане за отмяна на обжалванато решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

В срока по чл. 263, ал. 1 от КТ насрещната страна – “М.И С.” ООД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Поддържа, че първоинстанционното решение е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и нарушения на материалния закон. По тези съображения прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ.

По отношение на фактическата обстановка:

Безспорно е по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността "носач-товарач, стоки” при ответника. Това трудово правоотношение било прекратено считано от 15.03.2018г. със заповед № 012/15.03.2018г. на управителя на ответното дружество, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращаване на щата. В заповедта се съдържа нареждане за изплащане на обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестие и по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Заповедта е била връчена на ищеца на 15.03.2018г.

Видно е от разписание на длъжностите, утвърдено на

01.01.2017г. от управителя на “М.И С.” ООД, че в него фигурират 10 щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност "носач-товарач, стоки”. Съгласно утвърденото от законния представител на ответното дружество изменение на разписанието на длъжностите, в сила от 01.03.2018г., в новото щатно разписание съществуват 9 щатни бройки за длъжността “носач-товарач стоки”, т.е. с 1 щатна бройка по-малко.

Във връзка с утвърденото ново щатно разписание, в сила от 01.03.2018г, управителят на „М.И С.” ООД издал Заповед № 11/05.02.2018г., с която на основание чл. 329 КТ била определена комисия за извършване на подбор между служителите, които заемат длъжността „носач-товарач, стоки”. Със същата заповед били утвърдени критерии за подбор, а именно: 1/. ниво на изпълнение на работата, включваща познаване и изпълнение на правилата за товарене, разтоварване и пренасяне; начин на изпълнение на работата – точност, качество и срочност при изпълнение на възложените задачи; познаване на правилата и изискванията за безопасност на труда; спазване на здравословни и безопасни условия на труд и носене на лични предпазни средства; налагане на диспицлинарни наказания в рамките на последната една година преди датата на извършване на подбора; 2/. квалификация, а именно – образование /основно, средно или средно-специално/; професионален опит във връзка с изпълнение на трудовите задължения; допълнителна квалификация във връзка с изпълнение на трудовите задължения или друга квалификация, която може да е полза за работодателя. В комисията били включени управителят на дружество, главният счетоводител и технически сътрудник.

Установява се въз основа на протокол от 19.02.2018г., че комисията е приела да се извърши подбор между всички лица заемащи длъжността “носач-товарач, стоки”. При прилагане на утвърдените критерии, всеки работник бил оценен с обща оценка, равна на сбора от оценките по отделните критерии. С оглед обстоятелството, че ищецът получил най-ниска обща оценка, комисията направила предложение да се прекрати трудовото правоотношение именно с В.К.А..

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.Н.и К.Л., които са били членове на комисията за извършване на подбор. Съдът счита, че следва да кредитира техните показания като логични, непротиворечиви и отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства. От същите се установява, че при извършване на подбора, комисията констатирала, че квалификация на ищеца и конкретно неговото образование била най-ниска, поради което била поставена и най-ниската оценка. Свидетелят Л. /технически сътрудник при ответника/ дава сведения за негови непосредствени наблюдения върху работата на служителите, в това число и върху работата на ищеца. Свидетелят сочи, че ищецът не се е справял добре с работата си, имал отклонения в начина му на работа и при изпълнение на възложените задачи. Ето защо той бил оценен с най-малко точки по критерия представяне в работата.

По делото е представена и справка от Дирекция

“Инспекция по труда – Софийска област”, от която се установява, че органът е извършил няколко проверки за спазване на трудовото законодателство при ответника. Първата проверка бил извършена от 24.02.2018г. до 23.03.2018г., в рамките на която били наложени четири принудителни административни мерки. Тази проверка била извършена въз основа на постъпил сигнал по “Горещ телефон” с вх.

№ 181827/16.02.2018г., като подателят се представил като работник с имена В.А..

Липсват обаче данни, които да установят с категоричност самоличността на подалия сигнала. Представени са и призовка до ответното дружество на основание чл. 45, ал. 1 от АПК от 24.02.2018г. от Дирекция “Инспекция по труда” – Софийска област, протокол от 16.03.2018г. за извършена проверка, призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК 26.03.2018г. и протокол за извършена проверка от 10.04.2018г.

Установен е размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец /800 лева/, както и обстоятелството, че същият е останал без работа за периода от 15.03.2018г. до 26.06.2018г.

Други доказателства не са ангажирани.

По отношение на правните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е налице реално съкращаване на длъжността на ищеца; издадената от работодателя заповед за прекратяване на правоотношението била мотивирана; подборът бил извършен в съответствие с изисквания на чл. 329 от ГПК. По отношение на релевирания довод за злоупотреба с право са изложени съображения, че същият е недоказан. Съдът е съобразил обстоятелството, че лицето, подало сигнал срещу ответното дружество в Инспекция по труда, не може да бъде идентифицирано по категоричен начин; че сигналът сам по себе си не може да се приеме за достатъчно доказателство, че е единствената причина за прекратяване на трудовото правотношение с ищеца; че решението на работодателя да се премахне една щатна бройка на длъжността “носач-товарач, стоки” от 05.02.2018г. предхожда по време дори датата на сигнала, съответно и датата на първата проверка. При така установено е направен извод за неоснователност на възражението на ищеца, че прекратяване на трудовото правоотношение с него е провокирано единствено от обстоятелството, че е подал сигнал в Инспекцията по труда за нарушения на трудовото законодателство от страна на ответното дружество.

Процесното трудово правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата.

Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани със следните твърдения: за немотивиране на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, неизвършване на законосъобразен подбор по чл. 329 от КТ и злоупотреба с право по чл. 8 от КТ.

Изискванията за законност на уволнението поради съкращаване на щата са следните: 1/. да е налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2/. съкращението да е реално, т.е. не само да е премахната длъжността като щатна бройка, но и трудовата функция да е престанала да съществува; 3/. да е налице към момента на уволнението

- датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване и 4/. да е извършено по съответния ред и от компетенния орган.

На първо място, неотносимо към законността на процесното уволнение е първото възражение на ищеца. По принцип освен в предвидените от закона случаи /напр. чл. 195, ал. 1 КТ/ не е необходимо в уволнителната заповед работодателят да излага мотиви. Независимо от това съдебната практика изисква при прилагането на определени уволнителни основания в заповедта да се съдържат мотиви, в смисъл - конкретизация на това в какво се изразява приложеното уволнително основание спрямо конкретния работник или служител. Такава конкретизация е необходима там където самото прекратително основание е формулирано в закона по твърде общ начин, каквото например е това по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Това не е необходимо при приложеното в процесния случай основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, тъй като то е пределно ясно и конкретно. Действително, във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота /мотиви/ за основанието, на което се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните последици. Работодателят е този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на работодателя. Необходимо е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма. От значение е в рамките на изложените мотиви работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да направи извод дали уволнението е законосъобразно.

Разпечатката съдържа 41 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1a81d18-c379-4e71-ac92-1e83772c153a