Решение № 3731 от 05.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3731 гр. С., 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110121358 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от /ФИРМА/ срещу С. А. Т., Е. И. Т.-Т. и А. И. Т. субективно и обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответниците, при разделна отговорност и равни квоти, всяка от тях да заплати на ищеца сума в размер на 191,58 лв. – остатък от главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ****************************, абонатен № *******, ведно със законната лихва от 25.04.2023г. до изплащане на вземането, сума в размер на 29,32 лв. – остатък от мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2020 г. до 02.06.2022 г., както и суми за дялово разпределение в размер на по 4,04 лв. – остатък от главница за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.04.2023г. до изплащане на вземането и по 0,76 лв. – остатък от лихва за периода от 01.07.2019г. до 02.06.2022 г.

В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че ответниците са потребители, с абонатен номер *******, на топлинна енергия за битови нужди, при което между тях и ищеца били възникнали договорни правоотношения при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като същите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците С. Т. и Е. Т.-Т., с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват исковете по съображения за липса на пасивна процесуална легитимация, доколкото твърдят, че не са собственици на имота.

1

Навеждат възражение за изтекла погасителна давност.

Ответницата А. И. Т. също е подала отговор на искова молба. С отговора А. Т. признава иска за главница за доставена топлинна енергия в имота до размера на сумата от 69,73 лева, като в тази връзка представя по делото доказателства за плащане, като за останалите суми релевира възражение за погасителна давност, като не оспорва претендираните от ищеца срещу нея суми за главница за дялово разпределение и за лихва.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Т., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.

В съдебно заседание ответникът А. И. Т., редовно призован, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответниците Е. И. Т. - Т. и С. А. Т., редовно призовани, не се явяват, представляват се от назначения им особен представител – адвокат Г. Р., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качество потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано възражение за давност в тежест на ищеца е да установи факти и обстоятелства довели да прекъсване/спиране течението на давностния срок.

По делото се установява, че по ч.гр.д. № 33599/2022г. по описа на СРС, 128-ми състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу С. А. Т., Е. И. Т. – Т., А. И. Ц., И. И. Т. и А. И. Т.. За установяване вземанията на ищеца по заповедна е образувано гр.д. № 15141/2023г. по описа на СРС, 128-ми състав само срещу С. А. Т. и Е.

И. Т. – Т., по което е установено, че А. Ц. и И. Т. са се отказали от наследството на наследодателя им – И.З.Т., като отказа съгласно чл. 53 от ЗН уголемява дяловете на останалите наследници, като е посочил, че това обстоятелство е установено след образуване на заповедното дело и че съдът е обвързан от пределите на издадената заповед за изпълнение по отношение квотите на съсобствениците. По изложеното ищецът твърди, че предявява срещу останалите наследници настоящите осъдителни искове за сумите за доставена топлинна енергия, съответстващи на уголемените им квоти в съсобствеността от по 2/30 идеални части за всяка.

По делото се установява, че съгласно Заповед № ДИ 9405/858/90 г. от 20.11.1990 г., е сключен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти С. Т. и И.З.Т., по силата на който двамата са закупили от Министерство на просветата жилище, представляващо ап.191, находящо се в гр.С.,

******************************. След смъртта на И.Т. на 25.01.2009 г. имотът е останал в съсобственост между неговата съпруга и децата му при следните квоти: 6/10 ид.ч. за С. Т. и по 1/10 ид.ч. за Е. Т., А. Ц., И. Т. и А. Т.. При наличие на доказателства за извършен отказ от 2 наследство то дела на С. Т., на Е. Т. – Т. и на А. Ц. се е увеличил с 2/10 идеални части, или С.

А. Т. притежава 2/3 идеални части от имота, а А. Ц. и Е. Т. - Т. от по 1/6 идеална част от имота. Следователно за ищеца възниква правен интерес да претендира стойността на доставената топлинна енергия, несъобразена цифрово от съда в производството по гр.д. № 15141/2023г. по описа на СРС, 128-ми състав, съгласно уголемените дялове на ответниците, от по 2/30 за всяка от тях.

Установява се по делото, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи в ***************, обективирано в протокол от 11.08.2002г. е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с /ФИРМА/. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. За ап.191 списъка е подписан от И.Т., наследодател на ответниците. Решението на ОС не е оспорено по съответния ред, относно неговата незаконосъобразност, влязло е в сила и обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици. Въз основа на взетото решение е сключен договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ между ЕС и третото лице – помагач с № 3178/28.08.2002г., приет по делото. В него е предвидена клауза за автоматично подновяване срока на договора /т.2.4 от договора/, като не се установява някоя от страните да е отправила писмено предизвестие за прекратяване, поради което срока на договора е автоматично подновен и към датата на релевантния период е бил в сила.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, и тези, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР.Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия., за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така приетите писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се установи по делото. Установи се, че ответниците като наследници на И.Т. са съсобственици на процесния имот, при горепосочените квоти. Няма данни по делото, които да сочат, че същите са се разпоредили с имота, или са го отдали за временно ползване при наемни правоотношения на трети лица, за което ищецът, като топлопреносно предприятие да е уведомен, съгласно постановките на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

Ответникът А. Т. не оспорва доставеното в имота количество топлинна енергия и размера на нейната цена. Оспорвания в тази връзка са налице от ответниците С. Т. и Е. И. Т.

– Т., единствено в която връзка съдът е допуснал изслушване на СТЕ. Установява се от изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на приложените по делото писмени доказателства, че третото лице – помагач е извършвало разпределение на топлинна енергия в блока не след реален ежемесечен отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имота, поради липса на достъп, за периода 2019/2020г. По данни на ФДР в имота е имало монтирани 2 отоплителни тела и съответно са монтирани два топлоразпределителя, съответно констатирано е, че в имота се ползва топла вода и са монтирани 2 бр. водомери за топла 3 вода, като поради липса на достъп за периода от 2019/2020г. е начислен служебен разход на БГВ на брой лица при разходна норма 140л./денонощие за 1 бр. потребители. Според представените от третото лице – помагач доказателства през този период в имота е имало 4 бр. потребители. Посочено е че за периода от 2020/2021г. абонатът е осигурил достъп и на 15.05.2021г. е подписан главен отчет. През периода 2020/2021г. ТЕ за БГВ е начислявана вече на 2 бр. потребители. Експертизата е установила, че общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване средство в рамките на процесния период, съгласно изискванията на Закона за измерванията. По отношение на перо сградна инсталация, вещото лице е констатирало, че процесният имот с абонатен номер ******* има отопляем обем по проект от 191,82 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 06.03.1990г., като за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл. 61, т.6.1.1 от Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г. и е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект на сградата.

Установява се от изслушаната по делото ССчЕ, че за процесния период е начислена сума за отопление на имота от 4616,09 лева, от които сумата от 1570,83 лева по перо отопление и сумата от 3045,26 лева за БГВ. След извършено изравняване е установена крайна сума от 2873,89 лева, като на 2/20 идеални части е равнима сумата от 574,78 лева.