Определение № 1292 от 30.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Мотиви на определение № 1292/30.11.2023 г. по ЧНД

№1501/2023г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.

Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл.

70 от НК.

Образувано е по молба от осъдения А. Я. Т., ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода за срок от три години, наложено по НОХД № 285/2020 г. по описа на Окръжен съд – гр. Сливен.

В съдебно заседание представителят на началника на затвора – Бургас изразява становище за неоснователност на молбата на осъдения, тъй като счита, че не е налице втората материална предпоставка, визирана в чл.

70, ал. 1 от НК. В тази връзка заявява позиция, че предвид нуждата за повишаване на самокритичността по отношение на собственото поведение и с цел постигане на визираните в чл. 36 от НК цели, е необходимо корекционновъзпитателната работа с А. Т. да продължи до постигане на адекватно отношение към злоупотребата с наркотици, ясно осъзнаване на действията и собствения принос за извършените престъпления.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване и пледира същата да бъде оставена без уважение.

Счита, че осъденият Т. не е дал доказателства за своето поправяне и не би могло да се направи категоричен извод за трайни нагласи за водене на законосъобразен начин на живот, свидетелстващи, че целите на наказанието са постигнати в пълна мяра в течение на изпълнението му.

Защитникът на осъдения Т., адв. Стефан Лазов от АК – Бургас, поддържа, че в случая са налице законовите предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване, като излага подробни съображения в подкрепа на застъпената теза и пледира за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване на подзащитния му.

Счита, че са налице множество неясноти и неточности в изводите, направени в становището на началника на затвора в гр. Бургас и в текущия доклад, изготвен на 04.10.2023 г. от инспектор СДВР М., като смята, че липсват доказателства в подкрепа на същите. Акцентира, че констатираните в докладите проблемни зони са в гранични стойности, но на този факт по никакъв начин не се набляга, а е неглижиран. Счита, че в случая изтърпяното до момента наказание от лишения от свобода Т. е изпълнило целите си, изпълнена е основната идея на прогресивната система, заложена при изпълнение на наказанието, като не следва да се пропуска факта, че лишеният от свобода Т. е за първи път в затвора, и ефектът от пребиваването му в затвора оттук нататък би бил по-скоро негативен.

Осъденият А. Я. Т. в лична защита заявява, че поддържа казаното от адвоката му и моли молбата му за условно предсрочно освобождаване да бъде 1 уважена. Сочи, че иска да се прибере при семейството си във **** и да продължи живота си с тях.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:

Лишеният от свобода А. Я. Т. е роден на *** г. в гр. *** и е с регистриран адрес в гр. ***, ул. „***“ № *. Той е ***, *** гражданин, ***, *** образование, и е с ЕГН: **********

С присъда № 28/03.12.2020 г. по НОХД № 285/2020 г. по описа на Окръжен съд – гр. Сливен, А. Я. Т., ЕГН: ********** е признат за виновен за извършени на 13.03.2019 г. престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 2, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено едно общо най - тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим. Със същата присада, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в изпълнение наложеното на А. Я. Т. по НОХД №812/2018г. на Районен съд – гр. Сливен наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца (за деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК, извършено на 16.06.2018г.), като е постановено същото да се изтърпи при първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила от 22.11.2021 г.

За периода от 24.11.2021 г. до 04.03.2022 г. осъденият Т. е изтърпял в затвора в гр. Бургас изцяло приведеното в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, наложено му по НОХД № 812/2018 г. на Районен съд – гр. Сливен.

Считано от 04.03.2022 г. осъденият Т. е започнал да търпи в затвора в гр. Бургас наложеното му по НОХД № 285/2020 г. на Окръжен съд – гр.

Сливен общо наказание лишаване от свобода за срок от три години.

Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд - 30.11.2023 г., осъденият Т. е изтърпял фактически 1 (една) година 8 (осем) месеца и 26 (двадесет и шест) дни, и от работа 6 (шест) месеца и 7 (седем) дни, или всичко 2 (две) години 3 (три) месеца и 3 (три) дни. Остатъкът за изтърпяване по данни от приложената по делото справка изх. № 532/21 от 24.11.2023 г. от Затвор - Бургас е 8 (осем) месеца и 27 (двадесет и седем) дни.

По данни от документите, приложени в затворническото досие на А.

Т., и от справката му за съдимост се установява, че същият е в затвора за първи път. Преди осъждането му по НОХД № 285/2020 г. на Окръжен съд – гр. Сливен, спрямо него са били постановени и влезли в сила два осъдителни съдебни акта (споразумения) - по НОХД № 812/2018г. на Районен съд – гр.

Сливен за извършено на 16.06.2018г. деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК (управление на МПС след употреба на наркотични вещества) и по НОХД № 1450/2018г. на Районен съд – гр. Сливен за извършено на 18.09.2018 г. деяние по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК (държане без надлежно разрешително на високорискови наркотични вещества, като случаят е маловажен). Веднъж е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно 2 наказание по чл. 78а от НК – по АНД №1271/2018 г. на Районен съд – гр.

Сливен за извършено на 16.06.2018 г. деяние по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК (държане без надлежно разрешително на високорискови наркотични вещества, като случаят е маловажен).

При постъпването си в затвора в гр. Бургас на 25.11.2021 г., осъденият Т. е бил настанен в приемно отделение, като е търпял приведеното му в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, наказание четири месеца лишаване от свобода (наложено му по НОХД № 812/2018 г. на Районен съд – гр. Сливен) при строг режим. След като от 04.03.2022 г. е започнал да търпи наложеното му по НОХД № 285/2020 г. на Окръжен съд – гр. Сливен общо наказание лишаване от свобода за срок от три години, със заповед БС № 164/28.11.2022 г. на началника на затвора в гр. Бургас, режимът е бил променен от строг на общ. Със заповед БС №27/28.02.2023г. на началника на затвора в гр. Бургас осъденият е бил преместен в затворническо общежитие от открит тип, като на 16.03.2023 г. Т. е бил разпределен в ЗООТ „Житарово“ , където пребивава и към настоящия момент.

В корпуса на затвора А. Т. е работил на доброволен труд като строителен работник. След преместването му в ЗООТ „Житарово“, от 29.04.2023 г. Т. е бил назначен на платен труд на ВРО „***“ - гр. Бургас, където работи и към момента. Не се е включвал в пенитенциарни дейности.

В хода на поправителното въздействие в местата за лишаване от свобода по отношение на осъдения Т. са извършени общо четири оценки на риска от рецидив и вреди.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е установена в средни стойности - 73 точки, с изразени проблемни зони: криминално минало, отношение към правонарушението, злоупотреба с наркотици и умения за мислене.

В първоначално изготвения индивидуален план на присъдата като цели и задачи са заложени:

- Отношение към правонарушението – формиране и затвърждаване на положителни нагласи в поведението, осъзнаване на факторите, допринесли за проява на криминално поведение, осъзнаване на личните действия и собствения принос;

- Злоупотреба с наркотици - осмисляне на действията след употреба на наркотици, осъзнаване на последствията. Изграждане на умения за идентифициране на проблема злоупотреба с наркотици;

- Умения за мислене - формиране на адекватни способности за обществено приемливо поведение и мислене. Развиване на способности за разпознаване на проблемите.

При последвалите две оценки на правонарушителя е констатирано понижаване на риска от рецидив, съответно на 69 и на 58 точки (но отново в средни стойности). Във връзка с подадената молба за УПО е изготвена 3 четвърта оценка на риска от рецидив на лишения от свобода Т., в която не се констатира промяна в числовите стойности в сравнение с предходната – рискът от рецидив си остава в средни параметри – 58 точки. Отново е била отчетена необходимост от продължаване на корекционното въздействие по отношение на зоните „отношение към правонарушението“, „злоупотреба с наркотици“ и „умения за мислене“. Рискът от вреди е отчетен в средни нива по отношение на обществото, но не е непосредствен, освен ако няма промяна в обстоятелствата. В останалите аспекти рискът от вреди е в ниски нива.

В изготвените от затворническата администрация доклади е отразено, че лишеният от свобода Т. се стреми да изпълнява разпорежданията на служителите, поддържа добри взаимоотношения с останалите лишени от свобода от групата. Нивото на интелект и социалните му умения съответстват на възрастта и средата му. Заема средни нива в затворническата общност. Не е проявявал дискриминационно или агресивно поведение. В стандартни ситуации проявява социално-желателно поведение.

По време на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения Т. не е налагано дисциплинарно наказание. Награждаван е два пъти: със Заповед № 510/27.07.2022 г. с „Писмена похвала“ и със Заповед № ЗН-615/21.06.2023 г. с „Удължено свиждане за срок до 4 часа“.

Становището на началника на затвора в гр. Бургас за условно предсрочно освобождаване на осъдения Т. е отрицателно. В подкрепа на същото се посочва, че Т. не е изградил устойчиви позитивни нагласи, поради което перспективите за развитие на личността в условията на свобода не са стабилни. Необходимо е да продължи работата с лишения от свобода в условията на затворническото общежитие от открит тип с цел подобряване на уменията за мислене, адекватно отношение към злоупотребата с наркотици, ясно осъзнаване на личните действия и собствения принос за извършените престъпления.

С оглед на така установените фактически положения, настоящият съдебен състав счита, че за осъдения А. Т. не са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно освобождаване. Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл.

70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият Т. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание от три години лишаване от свобода, а именно 2 (две) години 3 (три) месеца и 3 (три) дни, с остатък за изтърпяване от 8 (осем) месеца и 27 (двадесет и седем) дни.

При извършване на преценката за наличието на втората предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК - дали осъденото лице със своето поведение и отношение към труда е дало доказателства за своето поправяне, настоящият съд намери, че от данните по делото не може да се направи извод за настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в поведението на осъдения Т. , които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.

4

В разпоредбата на чл. 439а (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) от НПК са регламентирани обстоятелствата, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието и които следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения – доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон , както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

И след влизането в сила на цитираната норма на чл. 439а от НПК продължава да бъде приложима и задължителната за съдилищата, установена с Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППВС № 8/1987 г., съдебна практика, която приема, че констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.