Протокол № 48 от 20.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 48 гр. Пазарджик, 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Коста Ст. Стоянов

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова и прокурора Т. Т. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255200600519 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Подсъдимият-жалбоподател Ц. Г. Р. – редовно призован, се явява в съдебната зала. За него се явява защитникът му адв. К. Ш., редовно упълномощена от преди.

За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор Т. Г..

Явява се вещо лице Л. Я. – Т..

Становище по хода на делото:

Прокурорът: Няма пречка да се даде ход на делото.

Адв. Ш.: Да се даде ход на делото.

Подс. Р.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване заключението на съдебно счетоводната експертиза, изготвена от вещо лице Л. Я. – Т..

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

Л. Г. Я. – Т. – на ** г., българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование, без родство с подсъдимия.

Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото Л. Г. Я. – Т..

ПРОЧЕТЕ СЕ заключението на вещото лице, изготвило ССЕ.

В.л. Т.: Поддържам заключението, което съм изготвила.

Прокурорът: С една дума, препаратът за пръв път влиза счетоводно през 2016 г. След известно количество, което се търгува през 2016 г., отново има закупуване, което е през 2017 г. и генералното Ви заключение е, че не може да се установи дали има липса или излишък към тези години, понеже има липса на инвентаризационни описи?

В.л. Т.: Да, както и съставени към тях евентуално други първични документи, които да отразяват липса или излишък при реално, фактическо преброяване на стоката. Така се установява липсата или излишъка, когато реално преброиш и видиш какво се води в счетоводството и какво намираш.

Адв. Ш.: Вие сте описали в заключението, че сте проверили книжата по делото, както и на място в счетоводството. А в компютърната програма дали сте извършили проверка относно инвентаризационни описи през тези години?

Показаха ли Ви нещо?

В.л. Т.: Инвентаризационните описи не се съхраняват в компютърната програма. В софтуерния продукт се съхранява и обработва счетоводната информация за счетоводните записи, които са извършвани през даден период.

Със счетоводните записи се отразяват стопанските операции, които са реалните, а в счетоводната програма, ние ги превръщаме вече в счетоводни 2 записи. Инвентаризационни описи, заповеди за възлагане на годишна инвентаризация и каквито и да е други съставени първични документи от дружеството, поисках, но ми бе отговорено от управителя и гл. счетоводител, който е към днешна дата, той е различен от гл. счетоводител, който е бил към онзи момент, поеха ангажимент, потърсиха, но след два дни ми се обадиха, че не се съхраняват, нито годишни инвентаризационни описи, нито съставени първични документи, нито евентуално протоколи за установяване на липси или излишъци, нито пък заповеди за възлагане на такава годишна инвентаризация. В счетоводната програма няма как да бъде отразен инвентаризационния опис. Могат да бъдат отразени в счетоводната програма, евентуално, поправяне на грешки или заприходяване на намерен излишък от даден актив, или пък да бъде изписан даден актив, в резултат на липса, или да се бракува дадена стока, но по тази аналитична партида, както съм записала в заключението, за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. няма счетоводни записи, които да касаят установяване на липси или излишъци през тези години.

Адв. Ш.: А длъжни ли са, при констатиране на липса, същата да бъде осчетоводена?

В.л. Т.: Да. Задължително се осчетоводява. Тя трябва, реално в счетоводните регистри, да е налична вярна и точна информация, а тя е такава, когато счетоводните данни съвпадат с реалните наличности. За периода, който ми беше възложен, няма.

Адв. Ш.: Има данни по делото, че тази липса не е осчетоводена. Има ли някаква санкционна норма при неосчетоводяване на липса? Нещо свързано с ДДС?

В.л. Т.: ДДС също се начислява при бракуване или липси на стоки, но в зависимост от периода има различни действия на Закона, различни ситуации.

Евентуално, би трябвало, ако за закупуването на тази стока е ползван данъчен кредит и ако е ползван, би следвало да се възстанови.

Адв. Ш.: В какъв срок, след получаване на дадена стока, същата следва да бъде заприходена, тъй като прави впечатление, че по двете доставки стоката е получена и след доста продължителен период от време е заприходена?

В.л. Т.: Има разлика между дата на фактура и дата на реално получаване на стоката. Ние тук нямаме данни, защото в счетоводните записи са посочени 3 само фактурите с които е закупена стоката, но има различни ситуации, в които стоката се плаща авансово или от датата на издаване на фактурата минават няколко дни или самата стока по-бавно пристига, както в случая е от Испания.

Закона казва, че до 5 дни от получаването на фактурата, същата следва да бъде заведена, но самата стока може да бъде доставена в друг период, ако страните са се споразумели. В случая, не можем да знаем дали към тези фактури няма допълнителни условия, които са постигнали двете страни. Отбелязала съм, че препарата е по тази фактура, но кога е доставен и кога е заведен, не мога да кажа.

Адв. Ш.: Имат ли задължение търговските дружества и предприятия да извършват ревизия всяка година?

В.л. Т.: Годишна инвентаризация е задължение на всеки стопански субект, съгласно Закона за счетоводството, за краткотрайните активи. За дълготрайните активи може и на две години, но следва да бъдат извършвани годишни инвентаризации на материалните активи, на паричните средства, на вземанията, на задълженията да бъдат потвърдени и т.н.

Адв. Ш.: Вие показвате една наличност от 5336 литра на този препарат към 31.12.2017 г. По предишно заключение тази начилност е същата. При положение, че няма движение за 2018 г. на този препарат, т.е. получаване на този препарат и изписване от склада, би ли следвало наличността на този препарат да е отново 5336 литра за периода на стоковите разписки. През процесния период – месеците Март, Април и Май 2018 г., петте стокови разписки, при положение, че 2018 г. няма фактурирано доставено и продадено количество, има само едни пет стокови разписки. При тази ситуация, възможно ли е към 31.12.2018 г. отново наличността да е както в началото на годината - 5336 литра?

В.л. Т.: Ако със стоковите разписки се документира реално получаване и изписване на стоката, те би следвало да се отразят в намаление на наличностите, но аз се запознах по делото, че практиката е била, когато се получат парите, тогава да се изпишат количествата. Т.е. в счетоводните регистри не е била обособена отделна партида на подочетно лице, към което да бъде задължавано, когато той получи стоката, да бъде изписана от склада, защото при склададжията, тези литри, които са в неговата кола или в Северна България, вече ги няма, но според мен те трябва да се водят на негова 4 аналитична партида и тогава, задълженията на подочетното лице да се закрият, при получаването на плащането и тогава да кажем „Да, ти си освободен от материална отговорност.“, защото сме получили парите. Но по този начин, когато има дълъг времеви период, наистина е ситуация, в която складовата наличност не отговаря на реалната. Счетоводната наличност и складовата наличност се разминават. Би следвало, когато стоката излезе, имаме съставен документ, този документ да намери отражение в счетоводните регистри и като се извършва инвентаризация в края на годината, да се вземат предвид истинските наличности. Ако реално са излезли тези количества от този препарат, който аз съм проверявала, би следвало наличността да бъде помалка към 31.12.2018 г., но би следвало и да бъдат налични задължения на дружествата или пък на лицето, които да са отразени. Да, ние нямаме този препарат, но еди-кой си има да ни плаща.

Прокурорът: Какви са правилата чисто счетоводно?

В.л. Т.: Счетоводството трябва да отразява вярно и точно реалното състояние, за да може да се взимат обосновани и адекватни финансови решения.

Прокурорът: Т.е. когато дружеството изисква счетоводно да го покаже като излязло от склада, чак когато получи фактурата, това е грешно?

В.л. Т.: На практика са допуснати нарушения на този принцип. Затова се правят инвентаризациите, защото стопанският живот е много динамичен. Не може веднага, всичко в момента, но важното е да се създаде организация, която да минимизира тези липси.

Съдът: Вие казвате, че за проверяване на данните във вашата експертиза, не са Ви представени инвентаризационни описи, протоколи за липси и други първични документи. Казахте, че сте контактувала с управителя и с гл. счетоводител. Питахте ли ги и те отговориха ли Ви, по каква причина не са правили задължителните годишни инвентаризации?

В.л. Т.: Те не твърдят, че не са правили, а че не могат да намерят такива.

Прокурорът: Какъв законен срок или за съхранение на тези описи?

В.л. Т.: Тъй като това са първични документи, обичайния срок е 5 години, но когато има спор или когато има нещо неразрешено, логично е да се пазят по-дълго време. Официалния срок е като за всички останали - 5 години.

5

Не постъпиха други въпроси към вещото лице.

Страните /поотделно/: Да се приеме заключението.

Съдът