Решение № 651 от 30.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. Варна, 30.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110200200 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по жалба М. Г. С. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 1544/ 11.10.2005г. на Началника на 04 РУП при ОД-МВР-Варна, с което на С. са наложени следните административни наказания: по пункт 1- „глоба“ размер на 70лв. на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, по пункт 2- „глоба“ в размер на 40лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, от ЗДвП.

В жалбата не се оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление, нито приетата от административнонаказващия орган фактическа обстановка.

Посочва се, че обжалваното наказателно постановление никога не е било връчвано на жалбоподателя, респективно същото не е влязло в сила, а от друга страна е изтекъл абсолютният давностен срок за погасяване на административнонаказателното преследване.

Излага съображения за приложимостта на института на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 НК и по отношение на административните нарушения. Отправя искане за отмяна на наказателното постановление.

В открито съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител адв. К. поддържа изложените в жалбата съображения и отправеното искане.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна Началника на 04 РУП при ОД-МВРВарна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от жалбоподателя, намира за установено фактическа страна следното:

На 15.07.2005 г. около 06,28 ч. жалбоподателят М. Г. С. е управлявал лек автомобил 1 марка и модел „Фолксваген Голф“ с рег. № В 7620 СМ в гр. Варна – по „Южен пътен възел“.

Водачът бил спрян за проверка от полицейски екип, като полицейските служители констатирали, че автомобилът се движи с 107 км/ч, при разрешени 50 км/ч, установени чрез радар, като водачът не ползва обезопасителен колан, с който е оборудвано превозното средство.

При така установените факти, на въззивника е съставен АУАН за нарушения на чл. 21 и на чл. 102 ЗДвП. Въз основа на акта е издадено впоследствие и обжалваното НП.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди от събраните по преписката доказателства, които не се оспорват от страна на жалбоподателя.

При така установеното от фактическа страна, съдът намери за установено от правна следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок (по делото отсъстват данни наказателното постановление да е връчвано на жалбоподателя), от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Действително върху също е отбелязано, че е връчено при условията на чл. 58, ал.2 ЗДвП, но за това връчване и за спазване на посочените изисквания докаателства не са представени от наказващия орган, като връщането на една единствена пратка с отбелязване,че е била непотърсена не обосновава по никакъв начин приложимостта на разпоредбата на чл. 58а ЗАНН.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

В мотивите на тълкувателното решение са изложени съображения, че понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). В ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност и тази празнина се 2 преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.

По аргумент от чл. 81, ал. 3 НК вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК в настоящия случай независимо от спирането или прекъсването на давността административнонаказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок от четири години и половина. Т.е. в конкретния случай срокът за административнонаказателно преследване е изтекъл на 15.01.2010г.

Следователно предвид изразеното от въззивника искане за прилагане на давността и изтичане на законоустановения за това срок, съдът намира, че на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 334, т. 4 НПК наказателното постановление следва да бъде отменено, а административнонаказателното производство прекратено, без да се разглеждат въпросите за вината и отговорността на нарушителя (в този смисъл са решение № 385/21.09.2010 г. по н. д. № 363/2010 г. на II н.о., ВКС и решение № 127/2017 г. по н. д. № 582/2017 г. на III н.о., ВКС.).

С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да възложи на ОД на МВР – Варна да заплати на жалбоподателя сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 480 лева, с вкл.ДДС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 1544/ 11.10.2005г. на Началника на 04 РУП при ОД-МВР-Варна, с което на М. Г. С. са наложени следните административни наказания: по пункт 1- „глоба“ размер на 70лв. на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, по пункт 2- „глоба“ в размер на 40лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД-МВР-Варна да заплати на М. Г. С. – ЕГН ********** сумата от 480 лева, сторени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3