Определение № 23245 от 20.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23245 гр. София, 20.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20251100511821 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 18.09.2025 г., подадена от Г. К. Б. срещу определение №36250/31.08.2025 г., по гр. д. № 56225/2023 г., СРС, 138 състав, в частта му, в която е оставено без уважение искането на ищцата за допускане на увеличение на размера на иска по чл. 215, ал. 1 КТ, от 5387,44 лв. на 39 908,47 лв.

Изложени са съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, тъй като изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и поспециално в т. 13-16, не оставяло съмнение, че още от самото начало ищцата твърди, че през процесния период ответникът е изплащал трудови възнаграждения под формата на „дневни командировъчни пари“. В т. 18 от исковата молба, а именно в колона 3 от Таблица № 2, ищцата посочила размера на сумите, които според нея ответникът е осчетоводил като „дневни командировъчни пари“, а дали действително са били изплатени от ответника и в случай че са изплатени - дали с тях са погасени вземанията на ищцата за т.нар. „секторни плащания“ за първите два сектора, прелетени от нея през съответните календарни дни, обхванати от полетните й дежурства през процесния период, или вземанията за „дневни командировъчни пари“ по чл. 215, ал. 1 КТ, е въпрос, който следва да бъде изяснен в рамките на първоинстанционното производство.

Поддържа, че ищцата не само че не е признавала, че ответникът й е изплатил частично дължимите дневни командировъчни пари за изпълнените от нея международни рейсове през процесния период, но дори и да е била направила подобно признание, съдът в никакъв случай не би бил обвързан от него. С оглед на това, че ищцата по всяко време може да оттегли признание на неизгоден за нея факт, първоинстанционният съд необосновано е третирал приписваното й от ответника „признание" на предявяване на нов иск.

Дори да се приемело, че искането за допускане на увеличение на размера на иска по чл. 215, ал. 1 КТ имплицитно съдържа твърдение, че ответникът не е изплатил каквито и да било дневни командировъчни пари за календарните дни, през които ищцата е изпълнявала 1 полетни дежурства като част от екипажа на самолети на Уиз Еър, изпълняващи международни полети (каквото твърдение изрично се съдържало според ищеца и в т. 13-16 от исковата молба), първоинстанционният съд е следвало да допусне това изменение, а не да отхвърли искането на ищцата, с което очевидно и неоснователно е облагодетелствана процесуалната позиция на ответника.

Моли определението на СРС в обжалваната му част да бъде отменено, като се допусне изменение на иска чрез увеличаването на неговия размер.

Ответната страна по жалбата Уиз Еър Унгария Црт я оспорва по подробно изложени съображения, като поддържа, че не се касае за увеличаване размера на иска, а до предявяването на нов иск. Обобщени, аргументите на ответника са, че искането на ищцата изменя основанието на иска (нови фактически твърдения), а така също и неговия петитум (размер), защото се твърди, че не се претендира разликата между платените й от работодателя командировъчни и нормативния размер по НСКСЧ, а се претендира пълния нормативен размер по НСКСЧ и затова увеличава 6 пъти размера на претенцията си.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано за това лице, и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Съображения са следните:

Софийски районен съд е бил сезиран с искова молба от Г. К. Б. за осъждането на УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт да й заплати суми, както следва: 1000 лв. за неизплатени „секторни плащания“; 5387,44 лв. - за командировъчни пари по смисъла на Раздел 4 от НКСЧ, посочени в колона 4 от Таблица №2 на исковата молба, за периода 01.09.2020 г. – 31.07.2023 г.; 4838 лв. – възнаграждения по чл. 177 КТ; 569,95 лв. – възнаграждения за работа през дните на официалните празници; законни лихви върху главните претенции.

След постъпването на отговор на исковата молба, с молба от 10.03.2025 г. ищцата е поискала изменение на претенцията си по чл. 215, ал. 1 от КТ, за неизплатени командировъчни пари, чрез увеличаването на размера й от 5387,44 лв. на 39 908,47 лв.

С молба от 14.05.2025 г. ищцата е потвърдила така заявеното искане за увеличаване на иска по чл. 215, ал. 1 КТ, тъй като обхващало вземанията, които счита за дължими в първоначално заявения с исковата молба период 01.09.2020 г. – 31.07.2023 г.

С определение от 31.08.2025 г. СРС е оставил без уважение искането за увеличаването размера на претенцията за командировъчни пари с аргумента, че в действителност се касае за предявяването на нов иск, тъй като с исковата молба ищцата е направила признание, че част от командировъчните пари са й били изплатени, поради което е претендирала само неплатената част от 5387,44 лв., а с последващата молба от 10.03.2025 г. въвеждала нови твърдения, че платената разлика евентуално не била заплатена и я е претендирала чрез поисканото увеличение.

Съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

2

В правната теория („Българско гражданско процесуално право“, Ж. Сталев, изд.

„Сиела“, 2012 г., стр. 473) се приема, че по своята същност увеличението на иска е предявяването на нов, допълнителен иск към първоначално предявения относно такава част на същото спорно право, която не е била предявена с първоначалния иск. Увеличението се предприема, когато първоначалният иск е бил предявен като частичен или когато в хода на делото се разкрива, че ищецът е допуснал грешка относно размера на иска, така че е имал воля да предяви вземането си в целия му размер.

В конкретния случай изложеното в исковата молба не остава съмнение у настоящия съдебен състав, че волята на ищцата е била да претендира и да получи от ответника размера на цялата й полагаща се и неизплатена сума за командировъчни пари по чл. 215, ал. 1 КТ в заявения период 01.09.2020 г. – 31.07.2023 г. според посочения за всеки месец брой летателни дни и при дневна ставка от 55 евро. Този извод не се променя от изложеното в т.

18 от исковата молба твърдение, че част от сумите са й били изплатени и затова претендира неизплатения остатък от 5387,44 лв., тъй като това изявление следва да се тълкува като обосновка при изчисляването размера на дължимите й се командировъчни пари, респ. неправилно или неточно въвеждане на този факт би довело до грешка в пресмятането на размера на иска или би имало отношение към разрешаването на спора по същество, в случай че СРС го цени като признание на факт. Следва да се има в предвид и че увеличената претенция обхваща идентични правопораждащи факти относно положен труд по време на командировка през календарни месеци и брой летателни дни, ясно разграничени в таблица №2 от исковата молба, поради което последващо увеличение на размера на претенцията с твърдения, че не са изплатени командировъчните пари в пълния им размер не съставлява предявяването на нов иск, каквато теза застъпват ответника и първоинстанционния съд.

По изложените съображения и доколкото искането за увеличаването е своевременно заявено, следва да се приеме, че същото е основателно и е трябвало да бъде допуснато от СРС, поради което обжалваното определение подлежи на отмяна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №36250/31.08.2025 г., по гр. д. № 56225/2023 г., на СРС, 138 състав, в частта му, в която е оставено без уважение искането на ищцата за допускане на увеличение на размера на иска по чл. 215, ал. 1 КТ, от 5387,44 лв. на 39 908,47 лв. и вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА увеличаване размера на иска по чл. 215, ал. 1 КТ, от 5387,44 лв. на 39 908,47 лв., предявен от Г. К. Б..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4