Решение № 22614 от 10.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22614 гр. ., 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110107329 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „.“ ЕАД твърди, че през процесния период - май на 2019 г. – април на 2021 г. между него, от една страна, в качеството му на доставчик и ответниците М. А. М. и В. Й. П. и лицата С. А. С.ов, Е. Б. К., М. Б.а Р., И. И. И. и Ф. И. И., в качеството им на собственици на недвижим имот, находящ се на адрес: град ., ж.к. „.“ бл. 71, вх. В, ет. 4, ап. 48, с абонатен номер .,, а с това и на потребители клиенти за битови нужди, е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва се, през релевантния период от страна на ищеца е доставена топлинна енергия до процесния имот, но ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „.“ ООД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява се, че съгласно приложимите към 1 правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Ищцовото дружество твърди, че съгласно клаузата на чл. 33 от Общите условия за продажба на топлинна енергия на клиенти за битови нужди в гр. ., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа се, че в срок не са погасени дължимите суми в общ размер от 4518,02 лева, от която: 3886,42 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 603,12 лева – лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 07.10.2022 г., 23,52 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 4,96 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 07.10.2022 г.

Посочва се, че от общо начислените суми всяка от ответниците М. М. и В. П. дължи по 2/12 (1/6) части или сумата от 647,74 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот с абонатен номер ., представляващ апартамент № 48, находящ се в гр. ., ж.к.

„.“, бл. 71, вх. В, ет. 4, ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия от 31.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 100,52 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 07.10.2022 г., сумата о т 3,92 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.( в имот с абонатен номер ., ведно със законната лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 0,82 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 07.10.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.03.2023 г. по ч.гр.д. № 59051/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е подаден писмен отговор на исковата молба от ответницата В. Й. П., с който заявява, че е заплатила задълженията по делото относно нейната част. Предвид това отправя искане да не се допуска изслушване на поисканите експертизи, тъй като нищо не се оспорва. Моли да бъде присъдено минимално юрисконсултско възнаграждение по исковото производство, с изразена готовност за заплащането му след постановяване на решението. Приложено представя копие от заявление от 19.04.2024 г. и от фискален бон. С депозирано по делото 2 писмено становище от 15.11.2024 г. „.“ ЕАД признава, че ответницата В. П. е извършила плащане в общ размер на сумата от 899,81 лева на 19.04.2024 г., с които са погасени претендираните от нея в настоящото производство главници, мораторни лихви, начислена законна лихва към датата на плащането и съдебни разноски за държавна такса в заповедното производство.

Посочва, че непогасена от нея остава сумата от 23,90 лева, представляваща остатък от съдебните разноски за държавна такса в настоящото производство и присъденото юрисконсултско възнаграждение в заповедното дело. Уточнява, че от ответницата М. М. не са постъпили плащания. Заявява, че поддържа исковата молба, като при постановяване на крайния съдебен акт съдът да се съобрази с извършеното частично плащане в хода на производството и за присъждане в полза на ищеца на юрисконсултско възнаграждение, доколкото с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от особен представител на ответницата М. А. М., с който исковите претенции са оспорени като недопустими поради липсата на пасивна легитимация на ответницата, доколкото ползвател на имота през процесния период е бил С. А.

С.ов, на когото са издадени и връчени фактурите за дължимите суми. Оспорва исковете като неоснователни и недоказани по основание и размер с довод за липсата на основание за дължимост на сумите от ответницата поради непредставяне на доказателства за публикуване на ежемесечните задължения и изравнителни сметки на интернет – страницата на ищцовото дружество.

Процесните вземания са оспорени по размер, като се оспорва и доказателственото значение на приложеното към исковата молба съобщение към обща фактура, като частен документ, изходящ от „.“ ЕАД, без доказателствена сила, неподписан.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „.“ ООД, не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи – пълно и главно възникването и съществуването между него и ответниците (при съответните идеални части) на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, обусловено от притежаването на 3 правото на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответниците е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

От представените по делото неоспорени писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност и взаимовръзка, се установява, че ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот, в който ищецът твърди да е доставял топлинната енергия, чиято стойност претендира.

Съгласно неоспорения нотариален акт 19.04.1983 г. (л. 20-22 от делото), Удостоверение от „Географска информационна система – .“ ЕООД (ГИС - .) от 02.07.2015 г. за идентичност между адреси, както и удостоверение за наследниците на Н. К.а В., починала преди исковия период, се установя, че на 19.04.1983 г. В. е придобила правото на собственост върху апартамент 48, находящ се в гр. ., местност „. – .“, ул. „.“, № ., блок ., вх. В, ет. 4, в сграда на ЖСК „.“, който блок е идентичен понастоящем с блок 71, входове А-Д, намиращ се в ж.к. „.“, съгласно удостоверението на ГИС - .. Съгласно неоспореното удостоверение на наследници на Н. К.а В. се установява, че двете ответници са наследници на Н. В., всяка с дял в наследството от по 1/6 част. Следователно, ответниците се явяват потребители на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължени лица за заплащане на стойността й като клиенти на топлинна енергия за битови нужди в него през процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един 4 централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответната страна е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между нея и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за целия исков период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „.“ ООД.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза (СТЕ), че през исковия период на ответната страна е била начислявана топлинна енергия за сградна инсталация, за 1 бр. радиатор без монтиран индивидуален разпределител на разходите за отопление (ИРРО), за щранг – лира в банята, също без монтиран ИРРО, както и за битово горещо водоснабдяване (БГВ). Последното е било начислявано служебно, поради липса на водомер, по 140 л. за денонощие на потребител, като за отоплителен сезон 2019/2020 БГВ е начислявано на база 2 потребители, а за следващия 2020/2021 е начислявано на база от 3 потребители. Вещото лице установява, че топлинната енергия за отопление в имота е начислявана служебно за щранг - лира и един радиатор, с прилагане на екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, поради липсата на монтирани ИРРО (по реда на т. 6.5 от Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради 5