Решение № 76 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20251110217306 по описа за 2025 година

I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБЖАЛВАН Е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К №

9679121 от 06.09.2024г., с който за административно нарушение по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП на К. С. Т., с ЕГН: ********** му е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 800.00 (осемстотин) лева.

ТВЪРДИ СЕ, ЧЕ процесният електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения.

Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административно нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят Т., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В писмена молба от младши адвокат Л. П. (упълномощен защитник) от негово име се изразява становище за основателност на въззивната жалба. Излагат се допълнителни съображения и доводи. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА е редовно призована, но не изпраща представител. В подробна писмена защита изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

1

II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА от 25.11.2025г. (по входящия й номе) е депозирана в законоустановения преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП от датата на връчването на ЕФ - виж лист 5 от СП (гръб) - съгласно приложената разписка към екземпляра на ЕФ на жалбоподателя Т. на 14.11.2025г., от процесуално легитимирана страна по законов ред; с обоснован и доказан правен интерес, срещу законов вид на санкционен акт по ЗАНН - електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол пред родово, местно и функционално компетентен въззивен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

IV. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К № 9679121 от 06.09.2024г., с който за административно нарушение по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП на К. С. Т., с ЕГН: ********** му е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 800.00 (осемстотин) лева.

Жалбоподателят К. С. Т. станал правоспособен водач на МПС - категория „В“ към 29.04.2023г. и за периода от 31.03.2019г. до 14.11.2025г. същият бил общо санкциониран 10 (десет) пъти с издадени електронни фишове за управление на МПС с висока скорост по смисъла на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

Собственик на МПС - л.а. „Нисан Кашкай“ с рег. № ********** към 06.09.2024г., в 09:47 часа, се явявал да е жалбоподателят К. С. Т., съгласно заявление за регистрация на негово име в СДВР-ОПП с № ***************/10.11.2022г.

С влязъл в сила на 06.03.2024г., поради необжалването му по съдебен път и след изтичането на законовия 14 (четиринадесет дневен срок по ЗАНН от връчването му на 18.02.2024г. (виж разписка в оригинал на лист 49 от делото), Електронен фиш серия К № 4804052 от 03.05.2021г. на ОДМВР - Пловдив, жалбоподателят К. С. Т. бил санкциониран за административно нарушение по чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП с административно наказание „парична глоба“ в размер на 50.00 лева.

Н а 06.09.2024г. в 09:47 часа лек автомобил „Нисан Капкай“ с рег. № *********** се е движел в гр.София по бул. „Цариградско шосе“ до номер 200, с посока на движение от улица „Патриарх Герман“ към „Околовръстен път“ при законово ограничение от 50.00 км/ч в населено място, въведено с пътен знак В-26 (съгласно справките и транспортната схема на Столична община от 17.12.2025г. - на лист 32-33 от СП), със скорост на движение от 81.00 км/ч или при привишение от 31.00 км/ч над допустимото и след приспадане на 3% толеранс в полза на водача. Нарушението е било заснето с 2

АТ С С “MD 1195“ - мобилна система за видеоконтрол, проверена на 21.03.2024г., съгласно протокол № 037-СГ-ИСИС/21.03.2024г., и считаща се за валидна до 13.06.2027г. на основание чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. За установеното деяние е била изготвена снимка по клип от използваното техническо заснемащо устройство. Бил попълнен надлежен протокол за използваното на 06.09.2024г. - АТСС с рег. № 4332р-70790/09.09.2024г.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА СЕ УСТАНОВЯВА по еднопосочен начин и непротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства, въз основа на които е издаден обжалваният електронен фиш, които съдът кредитира изцяло. Доказателствената съвкупност е пълна. Спорът е по правото, а не по фактите и/или доказателствата. С оглед липсата на противоречия или непълноти в доказателствения материал, съдът не следва да излага подробни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН по силата на основния принцип на формалната логика и тълкуването “per argumentum a contrario”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

СЪДЪТ НАМИРА, с оглед събраните по делото доказателства, че правилно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя К. С. Т., с ЕГН: **********, за това, че в условията на повторност за същото административно нарушение, след едногодишен срок от наказването му с влязъл в сила на 06.03.2024г.

Електронен фиш серия К № 4804052 от 03.05.2021г. на ОДМВР - Пловдив, на 06.09.2024г. в 09:47 часа, е управлявал лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег.

№ ************ в гр.София по бул. „Цариградско шосе“ до номер 200, с посока на движение от улица „Патриарх Герман“ към „Околовръстен път“ при законово ограничение от 50.00 км/ч в населено място, въведено с пътен знак В-26 (съгласно справките и транспортната схема на Столична община от 17.12.2025г. - на лист 32-33 от СП), със скорост на движение от 81.00 км/ч или при привишение от 31.00 км/ч над допустимото и след приспадане на 3% толеранс в полза на водача.

В 14 (четиринадесет) дневен срок от връчване на електронния фиш жалбоподателят Т. не е представил в СДВР-ОПП писмена декларация с посочване на друго лице, което да е управлявало евентуално процесният автомобил. Съдът не споделя доводите от въззивната жалба, че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя Т., според който не му е била предоставена възможност да подаде законовата декларация по ЗДвП. Следва да се отчете, че инициативата да подаде такава декларация е само от негова страна и се основава на личната му преценка. Липсва обратно доказване по делото, че евентуално друго лице е управлявало инкриминираното МПС.

Съдът отчита, че в законовия срок от 14 (четиринадесет) дни жалбоподателят Т. не е оспорил надлежно пред административно-наказващия орган (а не пред съда), че друго лице е било съпричастно към събитието. Съдът отчита, че липсата на парични средства и възможности не освобождава длъжника от отговорността му към неговия кредитор. Тази липса на парични средства може да бъде временна. В случая, доказателствените материали са 3 еднопосочни и те установяват, че жалбоподателят Т. е единствения автор на деянието. В настоящия случай не намира приложимост възражението за неспазен срок от 6 (шест) месеца от извършването на деянието за съставяне на АУАН. Правилна е преценката на наказващия орган, че се съставя електронен фиш. Поради това съдът не споделя доводите и възраженията от въззивната жалба за приложимостта на ТР № 4 от 29.03.2021г. на ВАС по тълк.дело № 3/2019г. относно уредените принципи за откриването на нарушителя - това правно положение не се прилага за електронните фишове по ЗДвП, тъй като защитата на собственика на МПС е чрез писмена декларация по ЗДвП. При електронните фишове се изисква административно-наказващият орган да прекъсва теченето на обикновената погасителна давност в рамките на абсолютната погасителна давност (това правно положение е спазено). В настоящия случай не се съставя АУАН съгласно ЗДвП. Не са изтекли сроковете на абсолютната давност от датата на извършването на нарушението, за да има основание да не се съставя електронен фиш. По реда на чл.34 от ЗАНН се прилагат сроковете от шест месеца от узнаването на нарушението, но не покъсно от една година от извършването му - но само при съставянето на АУАН.

В случая, съдът намира, че тази процедура не се прилага, доколкото е съставен електронен фиш, каквато възможност е уредена в ЗДвП.

РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД НАМИРА, ЧЕ жалбоподателят К. С. Т. е осъществил от обективна страна състава на вмененото му в отговорност административно нарушение по чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал процесният лек автомобил със скорост от 81.00 км/ч при ограничение от 50.00 км/ч в рамките на населено място (съгласно транспортните схеми на Столична община, приложени по делото). Изпълнен е и квалифицираният признак на повторността, съгласно надлежно ангажираните доказателства от въззиваемата страна. Изводите за повторността са правни. Те намират потвърждение в издадения влязъл в сила на 06.03.2024г Електронен фиш серия К № 4804052 от 03.05.2021г. на ОДМВР - Пловдив, останал необжалван по реда на ЗАНН, съгласно доказателствата по делото. С този санкционен акт жалбоподателят Т. преди инкриминираната дата е бил наказан за същия по вид административно нарушение и в едногодишен срок от влизането в сила на този санкционен акт е извършил настоящото идентично административно деяние по ЗДвП. С оглед на това, при спазване на предвидената законова процедура, правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността именно на жалбоподателя Т. за извършеното нарушение.

ИЗПЪЛНЕНИ СА ПРЕДПОСТАВКИТЕ на материалния закон. Съдът намира нарушението за безспорно установено от показанията на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес, поради което съдът кредитира изцяло приложената по преписката снимка, както и останалия непротиворечив 4 доказателствен материал.

ИЗВЪРШЕНОТО ОТ НАРУШИТЕЛЯ Т. административно деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е реализирано при форма на вина пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че управлява МПС със скорост 81.00 км/ч при разрешена скорост от 50.00 км/ч в рамките на населено място, което ограничение е било регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал.1 вр. ал.2 от ЗДвП и самостоятелно въведено с пътен знак В-26 за населено място по високо скоростен път, като е целял това негативно изменение на обективната действителност.

ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НАМИРА, ЧЕ деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид (чл. 93, т. 9 НК). Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е било съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.

Следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на моторни превозни средства с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП с увреждане на живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението. За да достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл.