Решение № 164 от 21.08.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Троян, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20264340100409 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от М. Л. Ц. от гр.Т., чрез адв.Г. Д. от САК, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК ***, с посочено правно основание чл.439 ГПК, вр. чл.110 и сл. ЗЗД.

Ищецът твърди, че въз основа на молба с вх. № 2994/26.03.2018 г. от „ОТП Факторинг България" ЕАД е образувано изпълнително дело № 20189030400222/2018 г. по описа на ЧСИ И. Л., peг. № 903, с район на действие ОС-Ловеч, въз основа на изпълнителен лист от 26.08.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 912/2013 г. по описа на Районен съд – Троян, по силата на който длъжниците Е. Г. И. ЕГН **********, Е. С. А. ЕГН ********** и М. Л. Ц.

ЕГН ********** са осъдени солидарно да заплатят на кредитора „Банка ДСК" ЕАД сумата 7 516.81 евро -главница, ведно със законната лихва, считано от 21.08.2013 г., както и договорни и наказателни лихви и разноски.

Сочи се, че с молбата за образуване на изп.дело е представен и договор за цесия, сключен между „ОТП Факторинг България" ЕАД и „Банка ДСК" ЕАД, в полза на която е издаден изпълнителният лист.

Сочи се, че в хода на изпълнителното производство по ИД № 20189030400222, по описа на ЧСИ И. Л. са предприети следните изпълнителни действия:

Със Запорно съобщение с изх. № 2783/19.04.2018 г. до ОД на МВР Ловеч е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника Е. И. /лист 93 от изпълнителното дело/

1

Със Запорно съобщение с изх. № 2785/19.04.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на същия длъжник, /лист 96 от изпълнителното дело/

Със Запорно съобщение с изх. № 3896/12.06.2018 г. е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника М. Ц. /лист 104 от изпълнителното дело/

Със Запорни съобщения с изх. № 8000, изх. № 8001, изх. № 8002 и изх.

№ 8003, всички от дата 12.11.2018 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника Е. И., /листи 132,134,136 и 138 от изпълнителното дело/ С молба с вх. № 11919/07.10.2019 г. взискателят „ОТП Факторинг България" ЕАД е поискал извършване на опис на движими вещи на длъжниците, като по делото са изпратени призовки, но опис не е извършен.

С молба с вх. № 5696/02.06.2020 г. „ЕОС Матрикс" ЕАД (правоприемник по силата на договор за цесия, като към този момент дружеството е с правноорганизационна форма ЕООД, понастоящем ЕАД) е конституирано като взискател по делото, като със същата молба е поискано извършване на опис на движими вещи.

Исканият опис не е насрочен и не е извършен, като след тази дата по делото не са предприемани други изпълнителни действия.

Излага се, че последното прекъсване на погасителната давност е настъпило с молба от 02.06.2020 г., с която е поискан конкретен изпълнителен способ-опис на движими вещи и след тази дата, до настоящия момент не са предприемани каквито и да е изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, както и не са постъпвали молби с посочени конкретни изпълнителни способи от взискателя по делото.

Позовава се на разпоредбата на чл. 116, б. „в" от ЗЗД, съгласно която, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, включително чрез подаване на редовна молба от взискателя, в която е посочен конкретен изпълнителен способ, съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Сочи, че в случая считано от 02.06.2020 година е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която е изтекла на 02.06.2025 г., без да бъде прекъсвана с валидни изпълнителни действия, поради което счита, че правото на принудително изпълнение на ответника е погасено по давност.

Моли, при преценка относно допустимостта на иска съдът да съобрази обстоятелството, че ищецът, в качеството си на длъжник в изпълнителния процес има правото да оспори едно признато по съдебен ред вземане, въз основа на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Счита, че погасителната давност е именно такъв правопогасяващ юридически факт, поради което намира, че е налице правен интерес за предявяването на 2 настоящия иск, тъй като съгласно чл. 120 от ЗЗД , давността не се прилага служебно, не настъпва по право, а длъжникът следва да се позове на нея, и не е от компетентността на съдебният изпълнител да установи, че давността за задължението е изтекла.

Моли да бъде постановено решение, с което на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено, че на основание чл. 110 във вр. с чл.

116, б. "в" от ЗЗД ищецът М. Л. Ц. ЕГН ********** не дължи на ответника ЕОС Матрикс ЕАД, вземанията по изпълнителен лист от 26.08.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 912/2013 г. по описа на Районен съд-Троян, а именно:

14701.60 лв. /7 516.81 евро/ - главница, ведно със законната лихва, считано от 21.08.2013 г., 1374.89 лв. /702.97 евро/ договорни лихви, 509.28 лв. /260.39 евро/ - мораторни лихви, 60 лв. /30.06 евро/ - заемни такси, 332.92 лв /170.21 евро/ държавна такса и 582 лв. /297.57 евро/ юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването им по давност. Претендира заплащане на разноски.

При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК в законовия месечен срок ответника, чрез юрисконсулт М. М. депозира писмен отговор, в който излага аргументи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Претендират се разноски в производството. Счита производството за недопустимо за сумата над 14701.60 лева /7516.81 евро/.

По същество оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана със следните аргументи: Оспорва, че длъжникът е бил редовно уведомен за заповедта за изпълнение по ИД 222/2018 г. като се твърди, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила и не е започнал да тече давностния срок.

Сочи се, че с образуването и в хода на изпълнително дело № 222/2018 г. давността е била прекъсната многократно с всяка молба, с която е поискано изпълнителното действие.

Позовават се на съдебна практика на ВКС, съгласно която перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи фактите могат да имат значение както за перемцията, така и за давността. Считат, че за правилно изчисляване на установения давностен срок следва да се има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му.

Молят предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират заплащане на сторени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78 ГПК, във вр. с чл. 37 Закон за правната помощ, във вр. с чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ. В условията на евентуалност, правят възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски с оглед на правната и фактическа сложност на делото, съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.5 ГПК.

В съдебно заседание, редовно призования ищец се представлява от пълномощника си, който поддържа становище за основателност на исковата 3 претенцията в хода на производството и по съществото на спора.

За редовно призования ответник, в с.з. не се явява представител и не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 912 по описа на РСТроян за 2013година, съдът е разпоредил Е.С.А., ЕГН ********** с адрес:

***и М. Л. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на поръчители да заплатят при условията на солидарност на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***с адрес: гр. София, район Оборище, ***, сумата от 14 701.60 – четиринадесет хиляди седемстотин и един лева и шестдесет стотинки, дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 21.08.2007 г., Анекс от 12.04.2011 г. и Договор за поръчителство от 12.04.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2013г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 1 374.89 – хиляда триста седемдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 12.02.2013г. до 20.08.2013г., сумата 509.28 – петстотин и девет лева и двадесет и осем стотинки, представляваща мораторна лихва за периода от 19.02.2013г. до 20.08.2013г., сумата 60.00 – шестдесет лева, представляваща заемни такси, сумата 332.92 – триста тридесет и два лева и деветдесет и две стотинки разноски по делото за платена държавна такса и сумата 582.00 – петстотин осемдесет и два лева представляваща юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на основание Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, кредитора “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616 се е снабдил с изпълнителен лист от 26.08.2013година.

С молба с вх. № 2994/26.03.2018 г. от „ОТП Факторинг България" ЕАД е образувано изпълнително дело № 20189030400222/2018 г. по описа на ЧСИ И. Л., peг. № 903, с район на действие ОС-Ловеч, въз основа на изпълнителен лист от 26.08.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 912/2013 г. по описа на Районен съд – Троян, по силата на който длъжниците Е. Г. И. ЕГН **********, Е. С. А., ЕГН ********** и М. Л. Ц. ЕГН ********** са осъдени солидарно да заплатят на кредитора „Банка ДСК" ЕАД сумата 7 516.81 евро -главница, ведно със законната лихва, считано от 21.08.2013 г., както и договорни и наказателни лихви и разноски.

С молбата за образуване на изп.дело е представен и договор за цесия, сключен между „ОТП Факторинг България" ЕАД и Банка ДСК" ЕАД, в полза на която е издаден изпълнителният лист.

От приобщеното като доказателство по ИД № 20189030400222, по описа на ЧСИ И. Л. е видно, че в хода на изпълнителното производство са предприети следните изпълнителни действия:

4

-Със запорно съобщение с изх. № 2783/19.04.2018 г. до ОД на МВР – Ловеч е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника Е. И. /лист 93 от изпълнителното дело/;

-Със запорно съобщение с изх. № 2785/19.04.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на същия длъжник, /лист 96 от изпълнителното дело/;

-Със запорно съобщение с изх. № 3896/12.06.2018 г. е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника М. Ц. /лист 104 от изпълнителното дело/

-Със запорни съобщения с изх. № 8000, изх. № 8001, изх. № 8002 и изх.

№ 8003, всички от дата 12.11.2018 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника Е. И., /листи 132,134,136 и 138 от изпълнителното дело/.

С молба с вх. № 5696/02.06.2020 година „ЕОС Матрикс" ЕАД (правоприемник по силата на договор за цесия, като към този момент дружеството е с правноорганизационна форма ЕООД, понастоящем ЕАД) е направило искане да бъде конституирано като взискател по делото, като със същата молба е поискано извършване на опис на движими вещи. /л.181 от делото/. Исканият опис не е насрочен и не е извършен, като след тази дата по делото не са предприемани други изпълнителни действия.

Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, е предявен при наличието на издадена на 26.08.2013година заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена, по ч.гр.д.

№912/2013г. по описа на РС-Троян и изпълнителен лист от 23.08.2013година и е обоснован с твърдения за новонастъпил факт – погасяване по давност на изпълняемото право, който настоящият състав намира за основателен и доказан поради следните съображения:

Спорът между страните се концентрира върху настъпила погасителната давност в хода на изпълнителното производство.

С оглед характера на предявеният иск, а именно отрицателен установителен, с който се иска съдебно установяване на несъществуването на вземане на ответника срещу ищеца, което е предмет на образувано производство за принудително събиране, съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест за установяване на фактите, погасяващи правото на принудително събиране на вземането се носи от ищеца.