Решение № 34 от 08.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20221100511455 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Д.З.“ АД, чрез процесуалния му представител юрк. г.р., срещу решение № 9320 от 18.08.2022 г., постановено по гр. дело № 69220/2021 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав.

С цитираното решение е осъдено „Д.З.“ АД да заплати на основание чл. 435 вр. чл.

429, ал. 1 КЗ на „Т.-Л.К.“ ООД, сумата от 5859.75 лв. без ДДС, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, обективирана в полица № 1332210185001044, за вреди на превозван товар при настъпило застрахователно събитие - кражба на част от товара, по време на извършен от ищеца превоз по заявка за транспорт от 29.04.2021 г. от „ABC Ш.Т.” ООД, за който е съставена международна товарителница № 130300 от 29.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 02.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства.

Моли се решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият „Т.-Л.К.“ ООД, действащ чрез 1 процесуалния си представител адв. Н. Г., е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението на районен съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

Предмет на спора е иск с правно основание чл. 435 КЗ.

Установява се от представената по делото застрахователна полица , че между ищеца и ответника е сключен застрахователен договор, по който ответникът е поел задължението да носи риска от възникване на отговорност за ищеца в качеството на превозвач за превози, извършвани с влекач DAF, рег. № **** през периода 10.04.2021 г. – 09.04.2022 г.

Процесният застрахователен договор представлява подвид на договора за застраховка „гражданска отговорност”. Това е така, защото в застрахователната полица изрично се сочи, че покритият застрахователен риск се изразява в „отговорността на застрахования в качеството на превозвач”, а в чл.3 от Общите условия е предвидено, че се покрива отговорността на превозвача съгласно Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/. Това означава, че предмет на поетото от застрахователя покритие е рискът от възникване на договорна отговорност за превозвача за вредите, причинени от неизпълнение на негово задължение по договор за международен автомобилен превоз.

За отношенията между страните по застрахователния договор следва да се прилагат правилата на чл. 429 – чл. 435 КЗ. В този смисъла решение № 118 от 20.07.2017г. по т.д. № 2179/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, както и решение N 27/29.07.2016 г. по т.д. N 2415/14 г. на ВКС, Т.К., II Т.О, в което е прието, че „договорът за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица, при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, е вид застраховка „Гражданска отговорност“.

За процесното застрахователно правоотношение не следва да се прилага нормата на чл.

419 КЗ, защото предмет на поета от ответника застрахователна закрила не е превозваният от ищеца товар, а отговорността на ищеца в качеството на превозвач за вреди от неизпълнение 2 на задълженията му по договор за автомобилен превоз на стоки.

Елементите на фактическият състав на чл. 435 от КЗ са наличие на валиден договор за застраховка между страните, настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие, установяване вида и размера на причинените вреди на трети лица и изплатено от застрахования обезщетение в полза на тези лица.

Установява се, че по време действието на застрахователното правоотношение е възникнало правоотношение между ищеца и третото лице „АБС Ш.Т.” ООД по договор за международен автомобилен превоз на стоки, по което ищецът в качеството на превозвач е поел задължението да извърши превоз на стоки /33 палета/ от Франция до Гърция.

Неоснователни са изложените във въззивната жалба възражения, че ищецът не е ангажирал доказателства относно наличието на валиден договор за превоз между него и „АБС Ш.Т.”, тъй като на приложената транспортна заявка липсват подписи. В заявката е посочено, че „АБС Ш. транспрот” възлага на Травел лариса къмпани извършване на автомобилен транспорт с автомобил рег. № Е **** МХ Е **** ЕС на 33 палета, посочен е товарен пункт, дата и час на товарене и дата и час на разтоварване. Посочено е, че всички липси и повреди са за сметки на превозвача /л. 2 от заявката за транспорт/.

От представения протокол № 11/21.10.2021г., изходящ от „АБС Ш.Т.“ и подписана от негов представител, е видно, че ищецът дължи неустойка в размер на 5859.75 лв. във връзка с транспортна заявка за превоз на стоки от Франция до Гърция, с камион № ****/Е****ЕС, поради липсваща стока.

С протокол от 21.10.2021г., подписан между АБС Ш. ООД и Т.-Л.к. ЕООД, страните са се споразумели да погасят насрещни задължения чрез прихващане, като ищецът е заплатил сумата от 5859.75 лв. по посочения в предходния абзац протокол № 11/21.10.2021г.

С оглед на така събраните доказателства и независимо, че заявката за транспорт не е подписана от страните, се установява наличието на валидно правоотношение по договор за международен автомобилен превоз. Заявката за транспорт, протоколът № 11/21.10.2021г. и протоколът за прихващане от 21.10.2021г., преценени в тяхната съвкупност, водят до извод з а сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки, по който страна е ищецът, който е поел задължение да транспортира стоките от Франция до Гърция, като по същия ищецът е платил обезщетение, поради което неоснователни са изложените във въззивната жалба възражения в тази връзка.

Неоснователно е и другото оплакване във въззивната жалба. Въззивният съд не споделя възраженията на ответника, че процесното събитие представлява изключен риск по т. 15 вр. т. 15.6 от Общите условия, приложими към процесната застраховка „Отговорност на превозвача“.

Съгласно чл. 15.6 от ОУ застраховката не покрива отговорността на превозвача за кражба и грабеж от превозно средство, паркирано на неохраняем паркинг или спряно и оставено без охрана, докато е било под отговорността на застрахования.

3

„Охраняем паркинг”, съгласно чл. 41.14 от общите условия представлява специално организирано място за паркиране на товарни превозни средства, снабдено с необходимите обозначителни знаци, ограждения, осветление, денонощна охрана, видеонаблюдение, за което превозвачът е заплатил такса за престой.

От събраните по делото доказателства се установява, че мястото, на което е спрял водачът отговаря на тази дефиниция. Видно от издаденото писмо от Държавна полиция подотдел „Автомагистрали – Торино” съответните длъжностни лица са посетили „място за отдих Н. Юг, община Н.”. Водачът Н.Б. е декларирал, че на 30.04.2021г. около 21ч. е спрял с неговия комплекс превозни средства в дясната страна пред бензиностанцията, извън обозначените места, но разположени в същото място за отдих. На 02.05.2021г. около 10.00 ч. установил, че брезентът на полуремаркето от дясната страна бил срязан и откраднат палет алкохолни напитки.

В проведеното пред СРС производство Н.Б. е разпитан като свидетел, като същият посочва, че е спрял, за да направи 45 часова пауза в Италия. Камионът бил паркиран на обособените места за паркиране, в паркинга за камиони на магистрала „Торино – Алесандрия – Пиаченца”, където имало и други камиони и където почивали и шофьорите.

Паркингът бил охраняем и с камери навсякъде, имало видеонаблюдение и на влизане и на излизане и на самия паркинг. По време на кражбата спял в кабинката на камиона. Едва като се събудил разбрал за кражбата. Други камиони също били с изрязани ремаркета. Таксата за паркинга влиза в таксата за магистралата. Паркирал вечерта и доколкото си спомня, установил кражбата на следващия ден.

Действително са налице противоречия в отразеното в протокола и казаното от свидетеля в съдебно заседание относно това дали е спрял на обозначените места за паркиране. Дори обаче да се приеме, че не е спрял в „обозначено място”, то непротиворечиви са събраните доказателства, че същият е спрял на охраняем паркинг. В издаденото писмо от Държавна полиция подотдел „Автомагистрали – Торино” водачът Н.Б. е декларирал, че макар да е спрял извън обозначените места, е спрял в „същото място за отдих”. Това се установява и от останалите събрани по делото писмени доказателства.

В показанията в проведеното съдебно заседание е посочил, че е спрял на съответното място „събота срещу неделя”/01 – 02 май 2021г./. В писмото от Държавна полиция е посочено, че е спрял на 30.04.2021г. /петък 2021г./. Кражбата е била установена на 02.05.2021г. В проведеното съдебно заседание свидетелят също сочи, че е установил кражбата на сутринта, тоест 02.05.2021г. Ето защо, не е налице противоречие относно датата на установяване на липсващата стока. На следващо място, събитието е настъпило 2021г., а разпитът на свидетеля се е състоял година по – късно, поради което е възможно свидетелят да не помни точни дати и дни. В саморъчните обяснение на Б. /л. 69 от делото на СРС/ е посочено, че е спрял за почивка на 01 – 02.05.2021г., което кореспондира с дадените в съдебно заседание показания. Още повече, че същият сочи, че е спрял за „45 часова почивка”, тоест дали е спрял на 30.04.2021г. или на 01.05.2021г. е без значение, след като е установено кражбата да се е случила докато е бил на съответния паркинг.

4

Показанията на св. Б. са пълни и безпротиворечиви, същият към датата на разпита не работи в ищцовото дружество, поради което не се явява заинтересована страна и няма основание съдът да не кредитира показанията му.

При така събраните доказателства, обосновано СРС е приел, че не се касае и до втората хипотеза на изключен застрахователен риск - кражба от превозно средство, оставено без охрана. За да се прецени дали превозното средство е оставено без охрана /надзор/ от страна на застрахования, следва преди всичко да се отговори на въпроса – кога такъв надзор е налице. Според въззивния съд това е така, когато: 1) превозното средства се намира под непосредствената фактическа власт на превозвача или лица, на които той е възложил, или 2) превозното средство е заключено. Съответно – без надзор ще е МПС, за което нито една от двете хипотези не е налице. В конкретния казус физическото присъствие на водача в самия камион изключва хипотезата на „оставяне без надзор“, дори и същият да е спял.