Решение № 3 от 05.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в заседание при закрити врати на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20251100901501 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Производството е образувано по молба на И. агенция

„Главна инспекция по труда“ с правно основание чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „УЕРТ-БЕРАТЕР“ ЕООД, ЕИК 206781981 поради наличие на изискуеми и неизпълнени за повече от две месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите на търговеца.

Молителят твърди, че ответникът е търговец, който през месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември на 2023 г. е имал наети на трудови договори между 1 и 3 -ма работници. Посочва, че за ответника са възникнали парични задължения да заплати на всеки от тези работници уговореното в сключения с него трудов договор възнаграждение, като за тези месеци той не е изплатил на падежа дължимите трудови възнаграждения към 100 % от работниците. Тези задължения не са заплатени и към датата на сезиране на съда, което означава, че неизпълнението е продължило повече от два месеца. С оглед на тези факти молителят счита, че е налице хипотезата на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ и ответното дружество е неплатежоспособен търговец.

Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „УЕРТ-БЕРАТЕР“ ЕООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.

В съдебното заседание И. агенция „Главна инспекция по труда“ се представлява от служителя с юридическо образование А. И., който поддържа молбата за откриване на производство по несъстоятелност, и моли тя да бъде уважена.

1

Ответникът „УЕРТ-БЕРАТЕР“ ЕООД не изпрати представител в съдебното заседание.

Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото e представен от молителя И. А.

“ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” Протокол с изх. № ПР2401527 от 01.02.2024г. за извършена проверка в периода от 11.01.2024г. до 01.02.2024г. на „УЕРТ-БЕРАТЕР“ ЕООД, в който са дадени предписания на работодателя да изплати уговореното и начислено във ведомостта за м.юни, м.юли, м.август, м.септември, октомври, ноември и декември на 2023г. трудово възнаграждение за извършената работа на трима работници/служители, съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, в срок: 29.02.2024г. Приет като доказателство по делото е и представения от молителя Доклад от гл.инспектор К., от който се установява, че към 12.03.2024г. от страна на „УЕРТ-БЕРАТЕР“ ЕООД не са представени доказателства за изпълнение на дадените указания.

Съгласно представените от молителя заверени копия от платежни ведомости за заплати за м.юни, м.юли, м.август, м.септември, октомври, ноември и декември на 2023г. начислените от работодателя „УЕРТБЕРАТЕР“ ЕООД месечни възнаграждения за тези месеци на от 1 до 3-ма работници/служители не са изплатени, като това са всички работещи по трудово правоотношение в ответното дружество.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ е изискана и приложена по делото служебно извършена справка от електронната система ИКАР – Имотен регистър за притежавани от „УЕРТ-БЕРАТЕР“ ЕООД недвижими имоти на територията на цялата страна по партидата на ответника, от която се установява, че за дружеството има вписвания, отбелязвания и заличавания.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК беше изискана и е представена по делото от СДВР – Отдел “Пътна полиция” справка за МПС, от която е видно, че в централната база на АИС КАТ няма данни за регистрирани МПС на името на „УЕРТ-БЕРАТЕР“ ЕООД.

От изисканата и представена от НАП информация, се установява, че има наложени обезпечителни мерки и няма започнати действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК върху имуществото на „УЕРТ-БЕРАТЕР“ ЕООД.

За установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество по делото е изслушано и прието заключение на Съдебносчетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г. Г., като вещото лице е анализирало периода от 2022 г. до 31.12.2023г. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и е изчислило показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на последното.

В заключението си вещото лице сочи, че „УЕРТ-БЕРАТЕР“ ЕООД не отчита в баланса си дълготрайни материални активи и дълготрайни нематериални активи, а отчита само наличие на краткотрайни материални активи, от които 85 % са парични средства, а останалите са вземания от 2 клиенти и доставчици. Вещото лице сочи, че към 31.12.2023г. съгласно счетоводните регистри на дружеството задълженията му за възнаграждения към персонала са в общ размер на 63 249,33 лв. Задълженията за дължими трудови възнаграждения към месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември на 2023г. са съответно 654,65 лв., 19 500,69 лв., 17 093,07 лв., 6500,23 лв., 6500,23 лв., 6500,23 лв. и 6500,23 лв. Вещото лице сочи, че към 22.10.2025г. няма действащи трудови договори сключени от длъжника, а последният действащ такъв е прекратен на 01.12.2024г., което означава, че дружеството не осъществява дейност.

Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентите на обща, бърза и незабавна ликвидност към 31.12.2023г. са 0,44, а на абсолютната ликвидност 0,3778. Вещото лице дава заключение, че с оглед показателите на коефициентите за ликвидност към 31.12.2023г. и към м.декември на 2025г., дружеството не разполага с краткотрайни активи за покриване на паричните си задължения. Коефициентите на рентабилност и ефективност за 2023г. са отрицателни стойности, а съобразно коефициентите за ефективност на разходите и ефективност на приходите вещото лице е достигнало до извода, че дейността на дружеството в този период не е била ефективна.

В заключението на вещото лице в посочено, че към датата на изготвяне на експертното заключение дружеството не осъществява дейност, като това се установява и от предоставените от НАП данни за декларираните със справкидекларации по ДДС обороти, от които е видно, че след м.10.2024г. всички те са с нулеви стойности. Затова вещото лице намира, че дружеството е декапитализирано и зависимо от кредиторите си, като затрудненията му са трайни и необратими. То не разполага с парични средства, нито на каса, по отношение на която се установяват отрицателни стойности, нито в банкови сметки. В съдебното заседание вещото лице уточни, че не са налице доказателства за това задълженията към служителите да са изплатени, поради което следва да се приеме, че те все още са дължими. Според вещото лице началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2023г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, 3 унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.

613 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.

В случая съдът е сезиран от молителя И. А.

“ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА”, който твърди наличието на задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на ответното дружество, което не е изпълнено повече от два месеца. Разпоредбата на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ (нова - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 31.03.2018 г.) въведе ново активно легитимирано лице да подаде молбата по чл. 625 от ТЗ - ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ “ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА”. Тази разпоредба има социална функция и е отклонение от общото правило на чл. 608 от ТЗ, че неплатежоспособността на търговеца е състояние, което се свърза с търговската му дейност.

Правомощията на

И.

АГЕНЦИЯ

“ГЛАВНА

ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” са уредени в чл. 399 и сл. от Кодекса на труда.

Агенцията издава задължителни предписания и актове за установява на нарушение на трудовото законодателство, въз основа на които се издават наказателни постановления. В чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е уредено правомощието на Инспекцията по труда да дава задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. В случая се установява от представените от молителя по делото протоколи за извършени проверки, че такива предписания са дадени на работодателя-ответник за изплащане на работници/служители на неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения за м.юни, м.юли, м.август, м. септември, м.октомври, м.ноември и м.декември на 2023г. , т.е. за 4 седем месеца, като е даден срок – 29.02.2024г. Видно от събраните по делото писмени доказателства, а и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, за този период ответното дружество не е платило трудовите възнаграждения на над една трета от работниците/служителите. По делото не бяха посочени и представени доказателства от ответника, който носи доказателствената тежест за това, че е изплатил трудовите възнаграждение на работниците/служителите, които са посочени в молбата на Инспекцията по труда. Не е представена ведомост за трудови възнаграждения за периода м. юни-декември 2023 г. с отразяване на получаването от съответния работник/служител на дължимите суми, респективно платежни нареждания за изплатените трудови възнаграждения.

При тези данни съдът намира, че се налага извода, че плащането на процесните задължения на работниците/служителите не е осъществено, при което е налице задължение на ответното дружество за изплащане на трудовите възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. С оглед на горното съдът намира, че е налице материално-правна легитимация на молителя И.