Решение № 451 от 26.08.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Плевен, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно наказателно дело № 20254430201465 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба с правно основание чл.74, ал.2 от ЗМВР от Н. Д. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. К. Д. от *** против Заповед за задържане на лице рег. № 256зз-26/29.07.2025г., издадена от П. Й. Н. на длъжност полицейски инспектор в Участък Тръстеник към РУ-Долна Митрополия при ОД на МВР-Плевен, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, жалбоподателят Й. е бил задържан като заподозрян в извършването на престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна по изложени в жалбата съображения, като се моли нейната отмяна, макар Й. да е освободен още в 08:50 часа на 30.07.2025 г..

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. К. Д. – ***, който излага допълнителни подробни съображения относно наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Моли атакуваната заповед да бъде отменена.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор в Участък Тръстеник към РУ-Долна Митрополия при ОД на МВР-Плевен, П. Й. Н. – редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Същият излага подробни съображения за неоснователността на изложените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на Заповедта за задържане.

Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:

1

Със Заповед за задържане на лице рег. № 256зз-26/29.07.2025г., издадена от П. Й. Н. на длъжност полицейски инспектор в Участък Тръстеник към РУДолна Митрополия при ОД на МВР-Плевен, в 10:30 часа на същата дата бил задържан за срок до 24 часа Н. Д. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, като заподозрян в извършването на престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, относно държане на наркотични вещества с цел разпространение.

Задържаният е бил приведен в помещение за временно задържане на Първо РУ-Плевен, а заповедта за задържане била връчена лично на задържаното лице, срещу подпис. Жалбоподателят Н. Д. Й. е освободен на 30.07.2025г. в 08:50 часа.

По делото са приложени писмени доказателства, а именно: Заповед за задържане на лице № 256зз-26/29.07.2025г.

С оглед на така установеното по делото, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и от процесуално-легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване на процесната заповед.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповедта за задържане е издадена от компетентен орган, полицейски орган П. Й. Н., който към датата на издаване на заповедта за задържане 29.07.2025г. е бил полицейски инспектор Участък – Тръстеник към РУ-Долна Митрополия при ОД на МВР-Плевен.

Основателен е наведения в жалбата довод, че обжалваната заповед за задържане не съдържа всички предвидени в разпоредбата на чл.72, ал.2 от ЗМВР реквизити, поради което не са спазени законоустановените изисквания за форма, както и е накърнено правото на защита на задържаното лице.

Съгласно чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР Заповедта за задържане следва да съдържа описание на фактическите и правни рамки на задържането.

В процесния случай в заповедта действително е налице посочване на правното основание за задържане на лицето.

В чл.72, ал.1 в седем точки са изброени хипотезите, при които полицейските органи имат правомощия да задържат лице: „… 1. за което има данни, че е извършило престъпление; 2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба; 3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност; 4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл.70; 5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест; 7. в други 2 случаи, определени със закон.“.

В обжалваната заповед е вписано правното основание за задържането – хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, но това не санира липсата на мотивиране на заповедта в частта й относно фактическото описание на основанието за задържане. Заповедта е немотивирана и не отговаря на заложените в закона критерии. Липсва информация за данните, от които полицейският орган е направил предположение за съпричастност на жалбоподателя към извършване на посоченото престъпление. Налице е изложен извод, че лицето, адресат на заповедта, е заподозрян в извършване на престъплението, без да са изложени каквито и да било факти, въз основа на които този извод е формиран. Поради изложеното, макар да е налице определяне на правните рамки, не е налице надлежно описание на фактическите рамки на задържането, представляващо съществено процесуално нарушение, накърнило правото на защита на задържания и то не би могло да бъде санирано от евентуално представяне на писмени доказателства.

Липсата на описание на фактическите рамки на задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР представлява порок в заповедта за задържане като административен акт /принудителна административна мярка/ по чл.146, т.2 от АПК – неспазена форма, който порок води до незаконосъобразност на акта.

Така установения порок – липсата на задължителни реквизити, води до невъзможност за проверка от съда на съответствието на обжалваната заповед с материалния закон – дали към момента на издаване на заповедта са били налице основанията за задържане съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР. Посочената липса е недопустимо да бъде запълнена чрез анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, предвид на което не следва да бъде извършвана преценка за съответствие на заповедта с материалния закон на база приобщения доказателствен материал.

Поради изложените доводи, обжалваната заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Предвид извода на съда за наличие на основание за отмяна на обжалвания административен акт, основателна се явява претенцията за присъждане на направените от жалбоподателя в производството разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 256зз-26/29.07.2025г., издадена от П. Й. Н. – полицейски инспектор в Участък Тръстеник към РУДолна Митрополия при ОД на МВР-Плевен, с която е бил задържан за времето от 10:30 часа на 29.07.2025 г. до 08:50 часа на 30.07.2025г. Н. Д. Й., 3

ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, като заподозрян в извършването на престъпление по чл.354а, ал.1 от НК.

ОСЪЖДА ОДМВР - Плевен да заплати в полза на Н. Д. Й., сумата от 500 /петстотин/ лева, представляващи направените в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съдПлевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4