Решение № 335 от 20.12.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Смолян, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20235400500342 по описа за 2023 година

Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от З.М. чрез адв.М.О. срещу постановено съдебно решение от 22.03.2023г по гражданско дело 1127/2022г по описа на РС Смолян в частта с която са отхвърлени предявените искове за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд и ЗЛ .С обжалваното съдебно решение са отхвърлени предявените исковете по 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ гр. София за заплащане на сумата от 2031,89 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен труд в периода 01.08.2019 – 30.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2022 г. до окончателното заплащане на задължението и за сумата от 291,98 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2019 до 08.11.2022 г. Със същото решение са уважени предявените искове срещу ГД ГП-София за заплащане на неосигурена безплатна храна, ведно със ЗЛ като в тази част решението не е обжалвано .В полза на ищеца по делото са присъдени и разноски в размер на 64,37 лева за заплатено адв.възнаграждение .

На 09.06.2023г е постановено определение по реда на чл. 248 от ГПК, като е допуснато изменение на решението в частта за разноските , като в полза на З.М. е присъдена допълнително сума в размер на 245,53 лева. Срещу това определение е постъпила частна жалба от пълномощника на ГД ГП .

В депозираната въззивна жалба е посочено, че съдът е постановил неправилен съдебен акт 1

.В жалбата е посочено, че за да отхвърли предявения иск по чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР неправилно съдът пхриложил Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023г. на ОСГК на ВКС.

Съдът е следвало да се съобрази с постановеното Решение от 24.02.2022г. на съда на ЕС по дело С262/2020, съгласно което нощният труд на служителите по чл.142,ал.1т.1.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван, като в специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено такова обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение, каквато е имало в отменената Наредба от 2014г. С оглед на това националния съд следвало да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел . Компетентността на СЕС е изключителна, тъй като Договорите за ЕС и за функциониране на ЕС, съгласно чл.1, параграф 2 от ДФЕС възлагат на Съда разглеждането на определени дела, оставяйки разглеждането на други случаи, свързани с прилагането на правото на ЕС, на националните правораздавателни органи. СЕС и правораздавателните юрисдикции на държавите-членки не се намират в йерархична зависимост, поради което Договорите уреждат взаимодействието помежду им чрез специално предвиденото производство за преюдициални заключения. Същото представлява специфична форма за сътрудничество между националните и наднационалните юрисдикции, като основната му цел осигуряване на еднообразно тълкуване и прилагане на общностното право на територията на ЕС. Именно чрез постановените преюдициални заключения Съдът влияе върху развитието на правото на Съюза и респективно върху националните правни системи.

Заключението на Съда по конкретно преюдициално запитване е обвързващо и създава задължение за неговото спазване, защото в обсъжданото производство СЕС не упражнява консултативна, а решаваща функция - постановява заключение, облечено във формата на съдебен акт - решение или определение. След като отправянето на преюдициално запитване е задължително за национална юрисдикция, чийто акт не подлежи на атакуване, няма как заключението по него да няма обвързващ характер. При колизия на национално тълкувателно решение (ТР №1/15.03.2023г. на ОСГК на ВКС) с решение на СЕС по преюдициално запитване, решаващият съд следва да се съобрази именно с решението на СЕС, а не с националното ТР. Изложени са доводи в жалбата, че за процесния период ищецът е положил нощен труд по служебното си правоотношение с ответника, като през този период положеният нощен труд не е приравняван в дневен с коефициент 1,143, какъвто е бил регламентиран с Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., а след нейната отмяна поради липса на подобна регламентация е следвало да се приложи нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Предвиденото в заповед на министъра заплащане от 0,25лв./1,00лв. на час нощен труд няма характера на допълнително трудово възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на конституционното задължение трудовото възнаграждение да е съответно на положения труд. В случая разликата в третирането на тази категория служители, каквито са полицаите и 2 пожарникарите, не се основава на обективен и разумен критерий, поставен от законодателя и не е свързана с допустима от закона цел, която да оправдае но-неблагоприятните условия за полагане на нощен труд от работещите в публичния сектор, каквито са полицаите и пожарникарите. След като преди отмяната на Наредба № 8121-407/11.08.2014г. тези служители са били еднакво третирани с останалите служители, полагащи нощен труд, като със законодателното изменение на чл.187 от ЗМВР, обн. в ДВ бр.60/2020г. и наредбите по неговото прилагане, държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР са поставени в неравностойно положение, без да е обоснована тази разлика в третирането им с обективен и разумен критерий Разпоредбите на чл.187,ал.1 и ал.4 от ЗМВР, които въвеждат разлика в третирането на определената категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите в сравнение с другите категории работници и служители, намиращи се в сходно положение, са несъвместими с правото на Съюза и налага съдът да тълкува тези разпоредби като вземе предвид не само текста,но и контекстът и целта на съответните разпоредби от правото на съюза, както и цялостното вътрешно право, уреждащо трудовите и служебните. правоотношения, респективно чл.179 ал.1 и чл.188 ал.2 от ЗМВР. . По изложените съображения е поискано въззивният съд да отмени решението в обжалваната му част и да постанови съдебен акт, с който уважи изцяло отхвърлените искове.

По делото е постъпила и частна жалба от юр.Х. срещу определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.В частната жалба е посочено че неправилно първоинстанционният съд е уважил молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Въззивникът се представлява в съдебно заседание от адв.О. , като същата поддържа жалбата и претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззивамеия се представлява от юр.Х. като същата оспорва въззивната жалба и пледира потвърждаванане на решението в обжалваната му част.Поддържа се частната жалба.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:

По делото не е спорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение по ЗМВР , като ищецът З.М. е заемал длъжността "старши полицай" в ГПУ-Р. при РДГПСмолян в периода от 01.08.2019г до 30.09.2022г . От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, се установява, че за процесния период ищецът е положил общо 1681 часа нощен труд, които часове са заплатени без да са превърнати нощните часове в дневни по методиката на чл.9,ал.2 от НСОРЗ. В случая при преизчисляването на положените часове нощен труд в дневен/разлика от 210 часа/ по методологията на посочената наредба се получава разлика отработен нощен труд, равняващи се на сумата от 2031,89 лева по часовите ставки за отделните месеци, която сума не е заплатена на ищеца.

Законната лихва за забава върху тази сума по тримесечия, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период до предявяване на иска е 291,98 лева .

3

При така установеното от фактическа страна въззивният съд направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. След изменението на чл.187 от ЗМВР ,обн. в ДВ,бр.60/07.07.2020г. в сила от 11.07.2020г. е предвидено , че „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. Изменения има и в другите алинеи, но най-същественото относоми към настоящия спор е въвеждането на нова алинея 4, според която: “При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.“ В случая е важно за правния спор как е станало това изменение на закона. На 10 и 11 юни 2020 г. е приет на второ четене в Народното събрание на Република България Законът за изменение и допълнение на ЗМВР, като законопроектът за това изменение на вносителя Министерски съвет на Република България е от 18.09.2019г. В първоначалния проект от 2019 г. на вносителя Министерски съвет изобщо не са предвидени изменения или допълнения на чл.187 от ЗМВР. Тези изменения са предложени от група народни представители между първото и второто четене на закона, наред с други изменения в закона, с Предложение вх.№ 054-04-10/16.01.2020 г. по сигнатура на Народното събрание. В това предложение измененията относно чл.187 ЗМВР са обосновани по следния начин: „Предложенията по § 39а-39г са свързани с обстоятелството, че в действащите текстове на ЗМВР, регламентиращи работното време на служителите със статут по ЗМВР, е регламентирана само максималната продължителността на работното време през деня и седмичната продължителност при 5дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Предвид спецификата на работа на служителите, в ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение на максималната продължителност на работното време, при работа на смени (24 часа), при начина на определяне на служителите, които работят на ненормирано работно време и други. Това от своя страна обуславя изискването за регламентиране и на нормалната продължителност на работното време през нощта за тези служители. От една страна, това ще даде гаранции на служителите при полагането на нощен труд, а от друга - ще наложи еднаквост при прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд и ще допълни празнотата в специалния закон.“ В становищата, дадени от отделни лица, синдикални организации, министерства, не се откриват доводи, касаещи именно тези изменения в чл.187 от ЗМВР . Съгласно чл.22, ал.3 от Наредба № 8121з-1174/ 21.10.2020 г. /oбн. в ДВ, бр. 93 от 30.10.2020г./ за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР: „При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР. „ Същото е предвидено и в чл.21, ал.3 от Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г. , както и в чл.21, ал.3 от следваща Наредба № 8121з-922/ 22.07.2022 г. /oбн.в ДВ, бр. 60 от 29.07.2022 г./ В двете Наредби се съдържа изричното правило, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период и че, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се 4 превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта,т.е с коефициентът е 1. След постановяване на обжалваното първоинстанционно решение, е постановено Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.“ Съображенията на ВКС са, че „съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия, са необходими определени предпоставки, които следва да бъдат разгледани предвид отговора на поставения въпрос. Първата предпоставка е празнота в закона. В случая ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Този извод се налага от анализа на чл.187,ал.1 ЗМВР. Нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по -голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането, да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е., като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд / чл. 69 КСО/ и др. Прието е също, че горното разрешение съответства и на правото на ЕС. С решение от 24.02.2022г. по дело С-262/20 на СЕС, образуваното по направено преюдициално запитване от Районен съд-Луковит е прието в т. 49, 51 и 55, че Директива 2003/88/ЕО на Европейския 5 парламент и на Съвета от 04.11.2003г. не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Член 8 и чл. 12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита. Като извод съдът е приел, че чл.20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите , ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е., е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/.“ Поради противоречивата съдебна практика и постановяването на ТР № 1/15.03.2023г., както и с оглед решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020 и от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 – С-536/2021 и С-732/2021 – С-738/2021, постановени по отправени съответно от РС-Луковит и от РС-Кула преюдициални запитвания по аналогични спорове, Смолянският окръжен съд е отправил отправи преюдициално запитване по в.гр.дело № 193/2023 г. по следните въпроси: 1/ Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба /в случая чл.187 от ЗМВР/ която, като не позволява по-кратката продължителност на нощния труд спрямо дневния труд по общия ред, важащ за работниците в частния сектор, да се прилага и за работниците в публичния сектор като полицаите и пожарникарите, работещи на смени и полагащи нощен труд /държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/, довежда до следната разлика в третирането, без тази разлика да е свързана с допустима от законодателството цел, а именно: Една група работници в публичния сектор, натоварени с особено важните задачи по охрана на обществения ред и защита на населението /в случая полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд/, са поставени в по-неблагоприятно положение: а. спрямо друга група работници в същия публичен сектор, натоварени със същите задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, които обаче не полагат нощен труд на смени /в случая останалите държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/, но се ползват от същите придобивки /напр. допълнително възнаграждение за прослужено време, по-дълъг платен годишен отпуск, по-ранно пенсиониране, по високи обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение и други/, от които се ползват и полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари; б. така и спрямо работници от частния сектор, които работят на смени и полагат нощен труд, без да ползват същите придобивки, но по причина, че не са натоварени със същите особени важни задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, заради които задачи тези придобивки са предоставени на една цяла група работници от публичния сектор /всички държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/ 2/ Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз следва ли да се тълкуват в смисъл, че не позволяват прилагане на задължителна национална съдебна практика /каквато в случая е ТР № 1 от 15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, ако това прилагане би довело до резултат, несъвместим с правото на Съюза, а именно: описаното в І-ви въпрос неравенство в третирането, което неравенство не е основано на обективен и разумен критерий, тоест не е свързано с допустима от закона цел и не е съразмерно на тази цел ? По това преюдициално запитване е образувано дело С-435/2023 на СЕС. С определение от 29.07.2024г.,получено в съда на 02.08.2024 г., Съдът на Европейския съюз дава следните отговори на така поставените от Смолянски окръжен съд въпроси: 1.Член 12, буква а) от Директива 6