Определение № 472 от 21.08.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 472 гр. Варна, 21.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20253001000365 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на Р. П. С. и И. И. С., двамата от с. *********, Община **********, Област **********, представлявани от адв. А. Б. от САК, срещу определение № 408/03.06.2025г., постановено по т. д. № 67/2025г. по описа на Силистренски окръжен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за освобождаване им от заплащане на разноски по делото.

С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна и постановяване на определение, с което да бъде уважено искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. В жалбата се твърди, че релевантните факти и обстоятелства относно семейното и имущественото състояние на молителите, посочени в представените от молителите декларации, не са обсъдени, изводът, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК е необоснован и противоречи на трайноустановената практика на съдилищата при аналогични казуси.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Препис от жалбата не се връчва на 1 насрещната страна, тъй като производството по чл. 83, ал. 2 ГПК е охранително, въпреки провеждането му като част от спорно исково производство.

Съставът на ВнАпС, като взе предвид данните по делото и изложените в жалбата оплаквания, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателите Р. П. С. и И. И. С. са с процесуалното качество на ищци в първоинстанционното производство по т. д. № 67/2025г. по описа на Силистренски окръжен съд, образувано по предявени от тях осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ срещу ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди- болки, страдания и други негативни преживявания, претърпени от смъртта на техния син Кирил Илиев С., починал вследствие на ПТП, причинено виновно от водач на МПС, застрахован при ответното дружество за „ГО на автомобилистите“.

Искането за освобождаване от заплащането на дължавни такси и разноски, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е направено още в исковата молба, като са представени декларации за материално и гражданско състояние по образец.

В определението в обжалваната част, с което е отказано освобождаването от разноски, не са обсъдени фактите и обстоятелствата, относими към основателността на искане по чл. 83, ал. 2 ГПК, а е направен немотивиран извод, че общите доходи на ищците им позволяват да заплащат текущите разноски в производството, при което следва да бъдат освободени само от заплащането на държавни такси.

Определението в обжалваната отхвърлителна част е неправилно, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, която е с подчертано социална функция, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. При преценка за основателността на молбата за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани релевантни обстоятелства.

2

От декларацията на молителите Р. П. С. (*****) и И. И. С. (****), които отдавна са в пенсионна възраст, се установява, че същите не притежават МПС, както и влогове на тяхно име, освен разплащателните сметки, по която им се превеждат пенсиите за прослужено време и старост, не получава дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества, не са регистрирани като ЕТ. Източниците им на доходи са от пенсии- молителката получава пенсия в размер на 580 лв. месечно, а молителят – 630 лв., и от аренда от земеделска земя- съответно около 4 800лв. на година.

Притежаваната от тях, в съсобственост, къща в с. ********* е единственото им жилище, което обитават, а земеделската земя от 10 дка е предмет на договор за аренда.

С Постановление № 328/30 септември 2024 г. на Министерския съвет на РБ, е определен размер на линията на бедност за страната за 2025 г. – 638лв., а установеният въз основа на декларациите среден месечен доход на семейството е около 800 лв., която сума е несъществено над линията на бедността. Същевременно, следва да се отчете, че в исковото производство по чл. 432 КЗ ищците към момента носят тежестта на доказване по отношение елементите от фактическия състав на деликта, от който са произтекли претендираните за обезщетяване неимуществени вреди, с оглед липсата на обвинителен акт, респ. влязла в сила присъда срещу застрахования водач, посочен от ищците като деликвент. Обичайните размери на възнаграждения по аналогични съдебни спорове на вещите лица, ангажирани с изготвянето на необходими за изясняване на делото от фактическа страна съдебномедицински и съдебно- евтотехнически експертизи, позволяват на настоящия състав на съда да се направи обоснован извод, че ищците не разполага с достатъчно парични средства както за заплащане на държавни такси, така и на разноски по т. д. № 67/2025г. по описа на С ОС, следователно исканията им по чл. 83, ал. 2 ГПК са изцяло основателни и подлежат на уважаване.

Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции относно предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК, определение следва да бъде отменено в обжалваната част, като се постанови друго, с което исканията за освобождаване от заплащане на разноски по делото да бъдат уважени.

Воден от горното, съставът на ВнАпС, ТО,

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 408/03.06.2025г., постановено по т. д. № 67/2025г. по описа на Силистренски окръжен съд, в обжалваната част, с която е оставено без уважение искането на Р. П. С. и И. И. С., двамата от с.

*********, Община **********, Област ********** с правно основание чл.

83, ал. 2 ГПК, за освобождаване им от заплащане на разноски по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Р. П. С. и И. И. С., двамата от с. *********, Община **********, Област ********** от заплащането на разноски по т. д. № 67/2025г. по описа на Силистренски окръжен съд, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

В останалата част определението на СОС е влязло в сила.

Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4