Акт от 13.07.2010, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 290

Номер

290

Година

04.11.2011 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

10.14

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Пламен Александров Александров

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Мария Кирилова Дановска

Кирил Митков Димов

Прокурор: като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Въззивно гражданско дело номер

20115100500321 по описа за

2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 108 от 03.08.2011 г., постановено по гр.д.№ 414/2011 год., Кърджалийският районен съд е осъдил А. Д. А. от Г. да заплати на непълнолетното си дете К. А. А., действащо със съгласието на майка си С. Т. А., сумата 840 лева, представляваща издръжка за минало време за периода от 15.03.2010 г. до 14.03.2011 г. включително, като сбор от ежемесечни издръжки за периода по 70 лева месечно, като е отхвърлил предявения иск за издръжка за минало време за разликата над сумата 840 лева до 2 340 лева. С решението си съдът е осъдил А. Д. А. да заплаща на К. А. А., действаща със съгласието на майка си С. Т. А., ежемесечна издръжка в размер на 130 лева, считано от 15.03.2011 г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга причина, изменяваща или погасяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена месечна издръжка, като е отхвърлил иска за разликата над сумата 130 лева до пълния му предявен размер от 150 лева, както и да заплати разноски по делото в размер на 141.33 лева. Съдът е осъдил А. Д. А. да заплати по сметка на Районен съд – Кърджали сумата 127.20 лева, представляваща държавни такси по делото и е допуснал предварително изпълнение на решението в частите, с които е присъдена издръжка.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът А. Д. А., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва в срок в частта, с която е осъден да заплати издръжка за минало време за периода от 15.03.2010 г. до 14.03.2011 г. в размер на 840 лева, както и в частта, с която е осъден да заплаща ежемесечна издръжка, считано от 15.03.2011 г., за разликата над 80 лева и до присъдения размер от 130 лева. Счита, че решението на съда в обжалваните части е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. В жалбата се излагат подробни съображения, че съдът не е извършил правилна и задълбочена преценка на събраните писмени и гласни доказателства, както и преценка на съотношението между нуждите на непълнолетната му дъщеря и неговите възможности и доходи, като баща и родител. Моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваните му части, като отхвърли изцяло предявения иск с правно основание чл.149 от СК за присъждане на издръжка за минало време, както и да отхвърли иска за текуща издръжка за разликата над 80 лева до уважения размер от 130 лева. Претендира направените по делото разноски.

В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от К. А. А., действаща със съгласието на майка си, чрез нейния представител по пълномощие, против постановеното по делото решение в частта, с която искът за издръжка за минало време е отхвърлен за разликата от 840 лева до пълния му предявен размер от 1 800 лева, както и в частта, с която искът за издръжка е отхвърлен за разликата от 130 лева до пълния предявен размер от 150 лева месечно.Решението в обжалваните му части се обжалва като необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. В насрещната въззивна жалба се излагат подробни съображения за неправилна преценка на съда както на нуждите на детето, така и относно участието на бащата в издръжката му. Моли съда да отмени обжалваното решение в атакуваните му части, като се уважат предявените искове за издръжка в пълен размер. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от А. Д. А. на насрещната въззивна жалба, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на насрещната въззивна жалба.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция са били предявени иск от К. А. А., действаща със съгласието на майка си С. Т. А., против А. Д. А. за присъждане на издръжка за минало време, с правно основание чл.149 от Семейния кодекс, за периода от 15.03.2010 г. до 14.03.2011 г. включително, в размер общо на 1 800 лева, както и иск, с правно основание чл.143, ал.2 от СК, за заплащане на текуща издръжка в размер на 150 лева месечно, считано от 15.03.2011 г.

От представеното по делото удостоверение за раждане от 17.09.1994 г. е видно, че ответникът по предявените искове А. Д. А. е баща на непълнолетното дете К. А. А. /ищца/, родена на **.**.**** г., действаща със съгласието на майка си С. Т. А..

Не се спори, че през периода, за който се претендира издръжка за минало време – от 15.03.2010 г. до 14.03.2011 г., както и след това, родителите на непълнолетната К. А. – Соня А. и А. А., са били във фактическа раздяла, като през този период детето живее с майка си.

Установено е по делото, че за учебната 2010/2011 г. непълнолетната К. А. е редовна ученичка в 10-и клас на ГПЧЕ „Х. Б.” Г., както и че същото има доброкачествено новообразувание на яйчника без изписана лекарствена терапия и препоръчана оперативна терапия. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото като доказателства 2 броя амбулаторни листове за посещение при специалист – гинеколог, съотве‗но от 21.09.2010 г. и 24.11.2010 г.

От представените по делото доказателства се установява също, че майката на детето – С. А., работи по трудово правоотношение, като за периода м.01.2011 г. – м.06.2011 г. е получила средномесечен доход, включващ брутен доход по ЗДДФЛ и обезщетения за временна неработоспособност и майчинство, в размер на 793.99 лева. От експертно решение № 1358 от 16.06.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при М. „Д. А. Д.” К. се установява, че същата има 60% трайна намалена работоспособност с диагноза злокачествено новообразувание на шийката на матката, като срокът на инвалидността е до 01.06.2012 г.

От представените и приети по делото като доказателства – писмо изх.№ 10021/ 13.07.2011 г. и удостоверение обр.УП – 7 от 12.07.2011 г., и двете на Р. у. „С. о.” гр. К., се установява, че бащата на детето – ответникът А. А., получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 115.67 лева. Видно от медицинско удостоверение № 1762/21.07.2011 г., издадено от П. б. с диспансер Г., ответникът А. е лекуван в болницата за времето от 26.06.2009 г. до 12.09.2009 г., от 26.11.2009 г. до 01.01.2010 г., от 11.02.2010 г. до 30.03.2010 г. и от 13.05.2010 г. до 20.05.2010 г., с диагноза рекурентно депресивно разстройство – тежък депресивен епизод.

Видно от приетите по делото като доказателства – справка актуално състояние на всички трудови договори на А. Д. А., издадена на 13.07.2011 г. от НАП – Териториална Д. П., служебна бележка изх.№ 146/22.07.2011 г., издадена от „Н.” ООД, удостоверение № 1/22.07.2011 г. и удостоверение № 2/ 27.07.2011 г., и двете издадени от „С. – 1 – Х. С.”, за релевантните периоди – от 15.03.2010 г. до 15.03.2011 г. и за периода след 15.03.2011 г., ответникът А. е получил и получава следните трудови доходи: 1. от 15.03.2010 г. до 31.08.2010 г. – не е получавал трудови доходи; 2. за месец септември 2010 г. – брутен доход в размер на 94 лева или 84.60 лева нетен доход; 3. за месец октомври 2010 г. – нетен доход /без ДОД, УПФ, ДОО и здравно осигурителни вноски/ общо в размер на 220.21 лева, от които 135.61 лева нетен доход, получен от „Н.” О. и 84.60 лева нетен доход от „С. – 1 – Х. С.”; 4. за месец ноември 2010 г. – нетен доход общо в размер на 401.04 лева, от които 316.44 лева нетен доход, получен от „Н.” О. и 84.60 лева нетен доход от „С. – 1 – Х. С.”; 5. за месец декември 2010 г. – нетен доход общо в размер на 401.04 лева, от които 316.44 лева нетен доход, получен от „Н.” ООД и 84.60 лева нетен доход от „С. – 1 – Х. С.”; 6. за 2011 г. – за месеците от януари до юни включително, нетен доход общо в размер на 438.40 лева за всеки от посочените месеци, от които 348.40 лева нетен доход, получен от „Н.” О. и 90 лева нетен доход от „С. – 1 – Х. С.”.

Или, от гореизложеното се установява, че за периода от 15.03.2010 г. до 15.03.2011 г. ответникът А. е имал нетен доход общо в размер на 2 202.89 лева /84.060 лева за м.09. + 220.21 лева за м.10 + 401.04 лева за м.11 + 401.04 лева за м.12 + 438.40 лева за м.01.2011 г. + 438.40 лева за м.02.2011 г. + 219.20 лева за периода от 01.03.20111 г. до 15.03.2011 г., представляващи половината от дохода за м.03.2011 г./ или по 183.57 лева на месец. Тук следва да се отбележи, че за този период съдът не включва получаваната от ответника А. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 115.67 лева, доколкото от така събраните по делото доказателства не се установява такава да е получавана през този период. В тази връзка, цитираните по – горе – писмо изх.№ 10021/13.07.2011 г. и удостоверение обр.УП – 7 от 12.07.2011 г., и двете на Р у „С. оц” гр. К., удостоверяват единствено вида и размера на пенсията, но не удостоверяват по никакъв начин от кога същата е отпусната. При това положение и доколкото посочените доказателства са издадени през месец юли 2011 г., то следва да се приеме за доказано, че ответникът А. е получил лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за месец юли 2011 г. и получава същата и след това.

От цитираните по – горе доказателства се установява също така, че за периода след завеждане на иска – от 15.03.2011 г. до 30.06.2011 г., А. А. е получавал нетен трудов доход общо в размер на 438.40 лева месечно. Що се касае за периода от месец юли 2011 г., то предвид горното следва да се приеме, че ответникът А. има месечен нетен доход общо в размер на 554.07 лева, от които 438.40 лева трудов доход, получаван от „Н.” О. и „С. – 1 – Х. С.” и 115.67 лева – лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Разпитаните по делото свидетели Т. Г. и Д. А. /син на ответника и брат на ищцата/ установяват, че А. А. е давал от време на време на дъщеря си суми по 20, 30 или 40 лева, както и че за Коледа й подарил преносим компютър. Свидетелят Д. А. установява също, че през 2011 г. баща му е давал на сестра му следните суми: 250 лева през месец април за пътуване на преглед в Пловдив и 300 лева през месец юли за море.

Пред тази инстанция са представени като доказателства – заверени копия от епикриза № 1286/ 2011 г. на А. Д. А., издадена от Д. п. б. – К., Т. м. о. и болничен лист № 284/ 26.08.2011 г., издаден от ДПБ – К., видно от които въззивникът А. А. е постъпил в болницата на 04.08.2011 г. и е изписан на 30.09.2011 г., с диагноза – Рекурентно депресивно разстройство, умерено тежък депресивен епизод. Представено е и копие от пощенски запис от 13.09.2011 г., видно от който А. е превел на С. Т. А. сумата в размер на 240 лева, като е посочено, че същата представлява издръжка за дъщеря му К. А. за месеците юли, август и септември 2011 г., или по 80 лева месечно. Представени са и медицинско направление от 10.09.2011 г. и фактура № 54/10.09.2011 г. за 20 лева за направена на К. А. ехография на вътрешните гениталии.

При така установените по делото обстоятелства, съд намира въззивната жалба, в частта й, с която се обжалва размера на присъдената издръжка за минало време, за частично основателна. Съгласно чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. В тази връзка, от гореизложеното се установи, че за периода от 15.03.2010 г. до 14.03.2011 г., майката и бащата на детето К. А. са били разделени, като последната живее при майка си. Установи се, че ищцата през този период е била на 15-16 години и е била редовна ученичка в 10-и клас на ГПЧЕ „Х. Б.” Г., както и че има доброкачествено новообразувание на яйчника без изписана лекарствена терапия и препоръчана оперативна терапия. Установи се също така, че за процесният период – от 15.03.2010 г. до 14.03.2011 г., ответникът А. е имал нетен доход общо в размер на 2 202.89 лева или по 183.57 лева на месец, както и че за времето от 11.02.2010 г. до 30.03.2010 г. и от 13.05.2010 г. до 20.05.2010 г. е бил лекуван в П. б. с диспансер Г. с диагноза рекурентно депресивно разстройство – тежък депресивен епизод. При това положение, като взе предвид възрастта на ищцата – същата е непълнолетна и е била на 15-16 години, здравословното й състояние, съобразявайки възможностите на ответника през този период – същият е имал нетен доход в размер на 183.57 лева на месец, както и неговото здравословно състояние и отчитайки обстоятелството, че през този период същият е давал издръжка макар и инцидентно в размер на по 20, 30 и 40 лева и е закупил на дъщеря си преносим компютър, намира че следва да му бъде определена за минало време минималната издръжка за този период, а именно – по 60 лева месечно или за 12 месеца общо в размер на 720 лева.

Разпечатката съдържа 42 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f19fca00-10a9-4396-adcc-9224b6d47342