Решение № 885 от 31.01.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 31.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 1817 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 13.08.2018г. на СРС, І ГО, 30 състав по гр.д.№ 46952/2013г. е отхвърлен предявения от Д.Д.И. срещу А.Г.Г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 3 ЗС за признаване за установено погасяването на притежаваното от ответника право на ползване върху недвижим имот, представляващ ап. 17, находящ се в гр. София,ж.к. ******, поради неупражняването му за периода 2008г. – 2013г.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата Д.Д.И., с оплаквания за неправилност и необоснованост. Жалбоподателката твърди, че правото на ползване върху процесния недвижим имот е учредено в полза на ответника и нейната майка М.А.Г.през 2006г., в качеството им на съпрузи. Сочи, че ответникът е напуснал жилището и фактически не упражнява учреденото право на ползване, считано от 2008г., поради което до предявяване на исковата молба е изтекъл изискуемият 5 - годишен срок за погасяването му по давност. Поддържа, че решението по гр.д. № 14022/2011г. на СРС, 117 с-в, в сила от 01.08.2011г., с което е прекратен брака между носителите на вещното право на ползване, е ирелевантно за спора, тъй като за упражняването на правото на ползване по чл. 57, ал. 3 ЗС са относими фактическите действия в тази връзка. Твърди, че правото на ползване е погасено на 01.01.2013г., поради което първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила е приел, че давността е прекъсната, считано от влизане в сила на бракоразводното решение през 2011г. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения от нея иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна А.Г.Г. не заявява становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което съдът следва да разгледа доводите във връзка с неговата правилност.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК от Д.Д.И. срещу А.Г.Г. за признаване за установено погасяването на притежаваното от ответника право на ползване върху недвижим имот, представляващ ап. 17, находящ се в гр. София,ж.к. ******, поради неупражняването му за периода 2008г. – 2013г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска с твърдения, че е напуснал жилището по силата на бракоразводно решение с майката на ищцата, поради което правото му на ползване не е погасено по давност.

По делото е безспорно установено, че ищцата е единствен „гол“ собственик на гореописания недвижим имот, по силата на договор за продажба, сключен с нотариален акт № 1/2006г. на нотариус Т., като продавачите – съпрузи А.Г.Г. /ответникът/ и М.А.Г./майка на ищцата/, са си запазили правото на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно.

С влязло в сила на 01.08.2011г. решение по гр.д. 14022/2011г. на СРС, 117 с-в, е прекратен брака между ответника А.Г.Г. и М.А.Г., като ползването на процесния имот, в качеството му на семейно жилище, е предоставен на основание чл. 56, ал. 5 СК на майката на ищцата Г., а ответникът е осъден да го напусне.

За да отхвърли иска, СРС е приел, че от датата на влизане в сила на решението по гр.д. 14022/2011г. на СРС, 117 с-в, е прекъсната давността, поради което до предявяване на исковата молба през 2013г. не е изтекъл изискуемия в чл. 59, ал.

3, пр. 2 ЗС петгодишен давностен срок, считано от 2008г.

Съгласно чл. 59, ал. 3, пр.2