Решение № 21 от 02.02.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Сливен, 02.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Соня В. Петкова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20222200500007 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 260084/03.02.2121г. по гр.д. № 1280/2020г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от:

- ЮРК. Б. К. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Б. К. Ч. ЕГН ********** против „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр. София ЕИК *******, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София, ******* частичен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена вследствие на ПТП от 04.10.2015г. смърт на сестра й Д.Б.К.. в размер на 20 000 лв., представляващо част от цялата претенция от 50 000 лв.,

- К. Б. К. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Б. К. Ч. ЕГН ********** против „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр. София ЕИК *******, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София, ******* частичен иск за 1 заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена вследствие на ПТП от 04.10.2015г. смърт на сестра й Д.Б.К.. в размер на 20 000 лв., представляващо част от цялата претенция от 50 000 лв.,

- Г. Б. К. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Б. К. Ч. ЕГН ********** против „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр. София ЕИК *******, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София, ******* частичен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена вследствие на ПТП от 04.10.2015г. смърт на сестра му Д.Б.К.. в размер на 20 000 лв., представляващо част от цялата претенция от 50 000 лв.,

- СТ. Б. К. ЕГН ******* със съгласието на нейната майка Б. К. Ч. ЕГН ********** против „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр. София ЕИК *******, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София, ******* частичен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена вследствие на ПТП от 04.10.2015г. смърт на сестра й Д.Б.К.. в размер на 25 000 лв., представляващо част от цялата претенция от 50 000 лв. и са присъдени на ответника разноските по делото в размер на 3 696 лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство – първите трима чрез тяхната майка и законен представител, четвъртият – с нейно съгласие, всичките действащи чрез редовно упълномощен процесуален представител по пълномощие по чл.

32 т. 1 от ГПК.

Въззивниците обжалват изцяло решението, като твърдят, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Заявяват, че неправилно съдът е приел, че не се е установило преживяванията на брата и сестрите на починалото дете да излизат извън границите на нормалните чувства в подобна житейска ситуация, поради което не разполагат с право на обезщетение. Считат, че съдът е направил повърхностен анализ на приетото в ТР № 1/2018г. на ОСНГТК на ВКС в т., относно лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Във въззивната жалба се прави 2 подробен разбор на събраните доказателства, като се извежда заключение за наличие на предпоставките, заложени в цитираното ТР за присъждане на обезщетение. Твърди се, че е установена създадена трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и тяхната сестричка, а съдът не е отчел значим факт – че децата имат само един родител – майка и семейството по тази причина се отличавало от общоприетите представи ца нормално такова с двама родители. Подчертава се, че съдът неправилно е приел за недоказано наличието на много по-силна и трайна от обичайната емоционална връзка на всеки от ищците с починалото дете и не става ясно каква степенна тъга съдът приема за надхвърляща границите на нормалните чувства. Съдът не е отчел действителната сила на търпените от ищците душевни болки и страдания и тяхната продължителност. Не са взети предвид конкретните обстоятелства – че децата са живеели в едно домакинство, че събитието е станало пред очите на всички деца, а найголямата сестра е пренесла на ръце до дома раненото момиченце, както и че до момента децата не могат да преодолеят загубата и продължават да страдат. Смъртта на сестра им е била неочаквана и преждевременна, в началото на житейския й път и е причинила неописуема мъка на ищците.

Сочи се още, че практиката на съдилищата налага да се обсъдят и вземат предвид всички обстоятелства и факти, специфични за конкретния случай.

Излага се интерпретацията на въззивниците на т.1 от ТР №1/2018г. по т.д.

№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, цитира се съдебна практика, като се твърди, че в случая е установена трайна и дълбока емоционална връзка, надхвърляща обичайно приети отношения и на ищците се дължи справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди ако не в пълен размер, то поне в размер на сумите от по 5 000 лв., с оглед разпоредбата на чл. 493а ал. 4 от КЗ, макар такива да са доказани с оглед конкретните обстоятелства, като еквивалентни на размер от по 15 000лв.

Развиват се подробни съображения в тази насока, както и по повод лимита на отговорност на застрахователя към 2015г. когато е настъпило процесното ПТП, при повече от едно пострадало лице, като в обобщение се твърди, че обезщетенията следва да се съобразят от една страна с причинените неимуществени вреди, а от друга – с лимита на отговорност на ответника за 2015г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Въззивниците молят, въпреки, че районният съд е приел, че не 3 следва да обсъжда въведеното от ответната страна възражение за съпричиняване, да се вземат предвид изложените от тях в писменат азащита аргументи в тази връзка. Считат и че върху обезщетенията се дължи обезщетение за забава от 11.10.2015г.

Така, щом първостепанният съд е постановил неправилно и необосновано решение, въззивниците молят то да бъде отменено и вместо това бъде постановено ново, с което ответникът бъде осъден да заплати на всеки от тях /на първите трима – чрез тяхната майка и законен представител, на четвъртия – със съгласието на майката/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра, в размер на по 15 000 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 11.10.2015г. до окончателното изплащане.

Претендират разноски и адвокатски хонорар на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА с ДДС.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или процесуални искания за въззивната фаза.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорват изцяло като неоснователна въззивната жалба.

Заявява, че изложените в нея доводи са несъстоятелни и развива подробни съображения, с които оборва последователно всички релевирани оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното решение. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице основания за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на твърдяните от ищците вреди, тъй като не са установени предпоставките на ТР № 1 /2018г. на ОСНГТК на ВКС, развива съображения относно разясненията, дадени с това ТР и приложимостта им в конкретния случай. Твърди, че правилно е преценено от решаващия съд, че ищците не са претърпели такива болки и страдания от смъртта на тяхната сестра, които да надхвърлят обичайно присъщите на тази родствена връзка. Прави анализ на събраните гласни доказателствени средства, които счита, че напълно кореспондират с този извод. Заявява, че е следвало да се докаже, че настоящият случай е изключителен или извънреден, за да се породи материалноправна легитимация за ищците да получат обезщетение, но това не е сторено. По отношение на цитираните във въззивната жалба актове на българските 4 съдилища счита, че те не са задължителна практика, тъй като са постановени при различни фактически обстановки. Отново прави разбор на приложимостта на цитираното ТР, като също се позовава на съдебна практика, но постановена по реда н ачл. 290 от ГПК в тази насока.

Подчертава като най-значими обстоятелства изключителната близост и понасяне на морални страдания, надхвърлящи тези, които биха изпитали лица в същата степен на родство, визирани като фундаментални прездпоставки за пораждане правото на иск.счита и, че посочената в жалбата директива на ЕП е неприложима, тъй като касае различни правоотношения. Също така въззиваемият счита за неправилна интерпретацията на въззивниците относно разпоредбата н ачл. 493а ал. 4 от КЗ, като съгласно същата обезщетенията за лица извън лицата по ал. 3 се определят в размер до 5 000 лв. до влизане в сила на наредба за утвърждаване н аметодика по чл. 493а ал. 4 от КЗ. Също така сочи, че е доказано безспорно по делото наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице. По отношение на претендираното обезщетение за забава в размер на законовата лихва въззиваемата страна заявява, че такова би се дължало след изтичане на тримесечния срок от предявяване на извънсъдебната претенция – в случая – от 17.03.2020г. и то ако в рамките н атози срок са установени изцяло основанието и размерът на претенциите, като на последно място твърди, че искът за обезщетение за забава е частично погасен по давност съгл. чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.

В обобщение моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и потвърди изцяло обжалваното решение. Претендираразноски за тази инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 4 704 лв., прилага фактура и банково извлечение.

Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивниците, пор. №№ 1-4, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

В с.з. за въззиваемата страна не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, с писмена молба, подадена от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа отговора си, 5 оспорва въззивната жалба като отчасти недопустима, евентуално неоснователна. Счита, че за трите малолетни деца майката няма право да иска присъждане на обезщетението на нея, поради което така предявени, исковете са недопустими и въззиваемият иска производството спрямо тях да бъде прекратено, тъй като и въззивната жалба е недопустима в тая част. В случай, че съдът приеме, че исковете и въззивната жалба са допустими, моли въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди изцяло атакуваното решение. Претендира разноски за тази инстанция, представя договор, пълномощно, банково извлечение за внесено адвокатско възнаграждение и списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния му обхват – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалванотно решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща мотивите си към тези на първоинстанционния съд.