Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1498 от 21.04.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2690/2025
Вид
Решение № 1498
Подписан
21.04.2026
В сила
14.05.2026
Състав
Цвета Боянова Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 137а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 39 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 42, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1498 гр. Варна, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Гражданско дело № **3110102690 по описа за ** година

Производството е образувано по искова молба от Е. М. М., ЕГН ********** срещу ЗК “Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 4 000 евро /след допуснато изменение в размера на предявения иск/, заявена като частична претенция от общо 10 225,84 евро, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, причинени в резултат на реализирано на 20.01.** г. пътнотранспортно произшествие в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил с марка „Мерцедес“, модел „**”, с peг. № **, застрахован по договор за гражданска отговорност при “ЗК “Лев Инс” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.03.**г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 20.01.** г., около 18:30 ч., в гр. Варна, ищецът управлявал лек автомобил с марка „Рено“, модел „**", с per. № **, движил се по ул. „**" посока комплекс „Ла Мер". След кръстовището с ул. „**" преминал в лявата лента, защото в дясната имало паркиран автобус. Продължил движението си в лявата лента, защото нямало насрещно движещи се автомобили и преди х-л „Флирт“ подал ляв мигач и предприел маневра „завиване наляво“. В този момент водачът на лек автомобил с марка „Мерцедес“, модел „**”, с peг. № **, който се движил зад 1 него, предприел маневра, за да го изпревари, без да се съобрази с подадения от него ляв мигач и предприета маневра „завой наляво“. Водачът на л.а.

„Мерцедес **", с рег. № **, за да изпревари ищеца, излязъл извън платното за движение, преминал през участъка, обособен за паркиране пред сградата, и ударил управлявания от ищеца автомобил. Мястото на произшествието било посетено от екип на контролните органи, който съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който било посочено, че виновен за настъпването на същото бил водачът на л. а. с peг. № **. На същата дата му съставили АУАН, но в срока за възражение той подал такова заедно със запис от видеорегистратора. На 16.03.** г. била извършена корекция на констативния протокол за ПТП с пострадали лица, като за виновен за настъпилото ПТП бил посочен водачът на л. а. с peг. № **. Поддържа, че вследствие на произшествието си ударил главата, цялото му лице било в кръв и изпитвал болки навсякъде по тялото си. Посетил спешния център в МБАЛ „Св. Анна - Варна", където извършили необходимите прегледи и изследвания, обработили раните, констатирали, че бил получил разкъсно-контузна рана над дясната вежда и целият му нос бил посинял и подут, и го изписали за домашно лечение с препоръки за самонаблюдение и покой. След като изминали няколко часа, адреналинът преминал и болките в главата станали непоносими. Виело му се свят при всяко ставане от леглото и не можел да диша. Заради превръзката на веждата не можел да слага лед на носа и той ставал все по-син и по-подут. Трудно се хранел, защото не можел да диша и при всяка мимика на лицето носът го болял много силно. На 22.01.** г. посетил лекар в Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, който след преглед констатирал, че в основата на дясната вежда се установявала рана с неравни ръбове, обработена хирургически, покрита със захълнала кръв, с размери 1,5/0,5 см, гърбът на носа бил умерено оточен, болезнен при палпация, и към вътрешния полюс и средната част на лявата вежда се установяло бледо червеникаво кръвонасядане с размери 2,5/1 см. Според лекаря се касаело за разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда, контузия и травматичен оток на носа, кръвонасядане по лявата вежда, като описаните травматични увреждания били в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин, както и че в своята съвкупност описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От преживения стрес и 2 постоянните болки не можел да заспива нощем, а заспивал ли сънувал кошмари, които се повтаряли всяка вечер и се наложило да взима успокояващи, за да може да заспи. Станал нервен, раздразнителен и избухлив, като и най-малките недоразумения с близките му хора прераствали в скандали. Изпаднал в депресия, затворил се в себе си, не контактувал с приятелите си и странял от близките си. Понастоящем все още не спирал да сънува кошмари, свързани с катастрофата, не преминавал покрай мястото на произшествието от страх да не се повтори отново същият инцидент, чувствал се нервен и раздразнителен, лесно избухвал и ограничавал контактите си с повечето приятели, а с тези, с които се срещал, често стигал до конфликти.

Сочи, че л. а. с peг. № ** бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от ЗК “Лев Инс” АД, със срок на действие от 03.01.** г. до 02.01.** г. На 04.04.** г. депозирал заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред застрахователя, но до момента не бил получил необходимото застрахователно обезщетение. Счита, че сумата от 20 000 лв. покривала претърпените от него неимуществени вреди. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения частичен иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗК “Лев Инс” АД, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърденията, че водачът на застрахования при него автомобил бил реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е било причинено процесното ПТП и да е настъпил вредоносният резултат. Релевира възражение, че при управление на автомобила си М. не спазил разпоредбите на чл. 38, ал. 1, ал. 2, З и 4 и чл. 39 ЗДвП, като при движение по ул. „**" в гр.

Варна, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, извършил маневра „завиване в обратна посока“ на място, на което било забранено извършването на такава маневра, без да пропусне движещия се с предимство л. а. с рег. № ** и реализирал ПТП с него.

Инвокира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М., като твърди, че същият в нарушение на чл. 137а ЗДвП управлявал автомобила без поставен предпазен колан и това била основната причина за настъпване на травматичните увреждания. Оспорва още тежестта на настъпилите травми и продължителността на оздравителния и възстановителен период. Оспорва размера на исковата претенция като 3 завишен. Сочи, че по искане на М. за определяне на застрахователно обезщетение била образувана застрахователна преписка, по която били изискани допълнителни документи, но те не били представени. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че на 20.01.** г. в гр. Варна е настъпило пътнотранспортно произшествие между управлявания от ищеца автомобил л. а. с марка „Рено“, модел „**”, с peг. № ** и л. а. с марка „Мерцедес“, модел „**”, с peг. № **, че л. а. с peг. № ** е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при “ЗК “Лев Инс” АД, действаща към 20.01.** г. и че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие на 04.04.** г.

По делото е представен двустранен протокол за ПТП от 20.01.**г., съгласно който на същата дата, около 18:30 часа, гр. Варна, на ул. „**“ до хотел „Флирт“ водачът на л. а. с марка „Рено“, модел „**”, с peг. № ** извършвал маневра обратен завой, като не съобразил положението на л. а. с марка „Мерцедес“, модел „**”, с peг. № ** и се блъснал в него. За инцидента е издаден АУАН от 20.01.**г.

По делото е прието възражение от Е. М. – водач на л. а. с марка „Рено“, модел „**” срещу съставения АУАН. По повод на същото административнонаказателното производство е прекратено с мотивирана резолюция от 18.03.**г., доколкото съставеният АУАН бил незаконосъобразен. Въз основа на това е разпоредено извършване на корекция относно вината за настъпилото ПТП, а на водача на л. а. с марка „Мерцедес“, модел „**”, с peг. № ** – да се състави АУАН за нарушение на чл. 42, ал.1, т.1 ЗДвП. Видно от наказателно постановление от 16.03.**г., на В. С. е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.

Представени са лист за преглед на пациент Е. М. от МБАЛ „Света АннаВарна“ АД, Резултат от образно изследване, Медицинско удостоверение с № 78/**г. във връзка със здравословното състояние на лицето след ПТП.

В хода на производството е прието заключение по допусната комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, което съдът кредитира, 4 като обосновано, отговарящо на поставените въпроси и изготвено от компетентни лица. От същото се установява, че към момента на извършване на експертизата има данни за персистиращ (продължаващ) психологичен дискомфорт, хронифициран негативен стрес - дистрес, формирана емоционална психотравма (негативно афективно преживяване на травматичното събитие на емоционално ниво). Случилото се събитие (ПТП), както и проведеното соматично лечение присъства в съзнанието и проекциите на лицето Е. М., провокира неудоволствени, неприятни спомени, засегнало е значими за него човешки потребности от сигурност и предвидимост на пътя, поставя предизвикателство пред личното чувство за безопасност, което повишава чувство за безпокойство на пътя, понижава увереносттта и самооценката, изразени чрез гняв и внезапна раздразнителност, соматизиране (нарушен сън), «бягство» - дистанциране от ситуации, свързани с професионално пътуване, „компенсиране“ (заместване) на желана и успешна трудова заетост с нагласа за промяна на характер и условия на труд. Според вещите лица, при освидетелствания са налице данни за Тревожно-депресивно разстройство, което принадлежи на голямата група Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства-F4 по Международната класификация на болестите. В конкретния случай може да се приеме, че претърпяното на 20.01.** год. ПТП е отключило тревожните и депресивни изживявания и е нарушило цялостното му функциониране. Експертите сочат, че възстановителният процес не е завършил, но има подобрение на психичното му състояние. Не може точно да се определи дали оплакванията напълно ще отзвучат и още по-малко за какъв период от време ще стане това. Процесът на възстановяване е строго индивидуален и зависи от механизмите за справяне на конкретната личност.

В открито съдебно заседание вещите лица поясняват, че при прегледа са установили, че лицето е претърпяло остра стресова реакция, която е преминала през разстройство на адаптацията и в момента има симптоми на тревожно-депресивно разстройство, непосредствено причинено от претърпяното ПТП. Това състояние по някакъв начин влияе върху неговото функциониране, но не до една сериозна дезориентация. Ищецът станал много гневен и раздразнителен по повод на това ПТП. Колко време тези остатъчни изживявания могат да продължат още са индивидуални неща и не може да се каже с категоричност. Според вещите лице не се знае дали този стрес, тази 5 психическа травма, която е преживяло лицето, може да се заличи напълно или ще остане някаква индикация за преживяното. Освидетелстаният, според експертите, е емоционален, но същевременно и рационален по отношение на управлението на живота си. Той е стигнал до идеята, която е в резултат на ПТП-то, да си смени работата, от която е изкарвал пари. Той е бил шофьор до настъпване на ПТП-то. Когато той види подобна ситуация или по някакъв начин е участник като шофьор, е готов да се откаже от шофьорската си дейност, която му носи средства, въпреки че той е студент и вероятно ще работи по специалността си, но каза, че не иска да шофира професионално, което означава, че му е повлияло това ПТП. Сочи се също, че тревожнодепресивното разстройство може да е реакция и на някои ситуации, които не са така стресови като ПТП, защото то е невротично по своя характер, но в оплакванията всичките симптоми – фобиите са изродими от психотравма от ПТП. Освен това по личностни характеристики няма предпоставки за тревожност. Това, че е много гневен, е вече вследствие на случилото се.