Протокол № 311 от 20.06.2022, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 311 гр. С., 20.06.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова

Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20225440100135 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:20 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ П. В. Д., редовно призован, се явява лично.

ЗА ОТВЕТНИКЪТ О. С., редово призована, се явява юриск. Д..

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е.К., редовно призована, се явява лично.

ИЩЕЦЪТ Д. – Да се гледа делото.

ЮРИСК. Д. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. – По принцип ходих в О. С., имаме уговорка за следващата седмица за проверка, но тъй като това е по програма, протоколите са в един отдел, а разплащанията в друг отдел, затова ще ми е необходимо повече време за изготвяне на заключението.

ИЩЕЦЪТ Д. – Исковете ги поддържам. Имал съм договор по програма. В трудовия ми договор съгласно чл. 66, ал. 1, т.6 от КТ, няма вписан работен ден или работна седмица. Когато няма записано нищо се счита за 8 часов работен ден. Сключил съм договор за 8 часов работен ден и по единия договор и по другия.

По трудовия договор от 26.02.2019 г.

По първа точка в исковата молба сумата за периода от 01.03.2019 г до 31.08.2019 г. ми е дължима за престой, тъй като не ми е осигурена работа за това време ми се 1 дължи 2 203,20 лева.

По точка 2 от исковата молба основно месечно възнаграждение за периода от 01.03.2019 г. до 31.08.2019 г. ми се дължи като 168 часа се умножат по 3,40 лева и това прави 571,20 лева, тъй като както посочих съм сключил договор за 8 часа, а тези осем часа се равняват за 21 работни дни. Аз съм работил като *** за този период за 149 часа и над тези 149 часа до 168 часа не ми е заплатено и следва да ми се заплати.

Задължително трябва да се впише на колко часа работен ден се работи. В съдържанието трябва да го има и въз основа на този работен ден се определя работната заплата.

По точка 3 от исковата молба искам да ми се заплати брутно трудово възнаграждение в размер на 2 203,20 лева плюс 575,76 лева, като общо е в размер на 2 778,96 лева – тази сума общо включва 28 години придобит трудов стаж от започване на трудовия ми път до 2007 г., докато влиза в сила на НСРОЗ. Имам трудов стаж до 2007 г. или това е претенция. В т. 3 съм сумирал сумите по т. 1 и 2 трудовия стаж и професионален опит, който се полага да ми се плати.

По Трудов договор от 28.08.2019 г.

По т. 1 от исковата молба за периода от 01.09.19 до 31.12.2019 г. претендирам да ми се заплати сумата от 256,12 лева за престой, както и сумата в размер на 1000, 92 лева за времето от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 година и 592,80 лева също за престой за периода 01.01.2021 г. до 15.07.2021 г., или общо за всичкия период за престой 1 849,84 лева. В трудовия договор съм на 8 часов работен ден и О. са длъжни да ми заплатят за 8 часов работен ден, което е 168 часа, а те са ми плащали само за 149 часа.

По т. 2 от исковата молба претендирам да ми се заплати сумата 414,87 лева – за придобит трудов стаж за времето от 01.09.2019 г. до 15.07.2021 г.

По т. 3 от исковата молба по втория трудов договор претендирам да ми се заплати брутно трудово възнаграждение в размер на 1849,84 лева плюс 414,87 лева или общо сумата в размер на 2264,68 лева.

По доказателствата поддържам исканията си за експертиза и също така мля да се допусне до разпит свидетел от И. С., който е служителя извършвало проверката в О.та по двата трудови договора, за да отговори какво се е констатирало.

ЮРИСК. Д. – Оспорвам така депозираната искова молба, същата е недопустима по изложените съображения в отговора на исковата молба. Считам и същата за неоснователна. Подробни мотиви ще изложа в хода по същество. Единствено ще се спра на направените в днешно съдебно заседание доуточнения на исковите претенции, като обръщам внимание както на ищеца така и на съда, че и двата трудови договори сключени през 2019 г. имат в себе си определено работно време, същото е разпределено в работна седмица, тъй като неразделна част от Трудовия договор 2 представлява индивидуален работен план, от който ясно се вижда разпределението на работните часове в съответните работни дни. Същият е подписан и от страната в случая ***а ищец П.Д.. Плащането е уговорено в трудовия договор, който е сключен между Д. и О. С., в случая са 149 работни часа в месеца.

ИЩЕЦА Д. – В съдържането трябва да съдържа работен ден и работна седмица затова считам, че трябва да ми се плаща за 8 часа работен ден. Договора не съдържа и няма законово съдържание.

ЮРИСК. Д. – 149 часа месечно са определени съгласно Закона за личната помощ от направлението издадено от А. С.. Агенцията изследва индивидуалната потребност на потребителя на тази услуга, на която О. С. е доставчик. Издава се направление за да се прецени необходимите часове.

ИЩЕЦЪТ П.Д. – Тези 149 часа се пишат в тристранното споразумение, а в трудовия договор би следвало да се пишат часовете, които са по закон.

ЮРИСК. Д. – Говоря за договор СД 035 от 28.08.2019 г. О.та не си самоопределя часовете, за които се сключва договор, а това става на база на направлението, което съдържа определените часове за месеца. Това е направление за ползване на лична помощ. В трудов договор № СД 19 от 26.02.19 г. в т. 3 е записано „продължителност на работния ден“ съгласно одобрен график между работодателя и личния ***.

ИЩЕЦЪТ Д. – 149 часа ако са искали да ми се плаща за тези часове, трябваше да обявят непълно работно време, което се изчислява на базата на 21 работни дни и оттам в трудовия договор да ми се пише за 7 часов работен ден и над тези определени часове се счита за извънреден труд, а по този начин се опитват да прикрият извънредния труд.

ЮРИСК. Д. – На следващо тези часове, които се претендират за разликата от 149 до 169 са недопустими, защото направлението е само за 149 часа, като всеки потребител има различна необходимост от различни часове на обслужване, може да бъде и по –малко може и повече. Това по закона за личната помощ го преценя А.. Във връзка с претендирания трудов и професионален стаж и сумата, която се претендира от страна на ищеца, считам, че трудовия стаж на този етап от делото дори не е доказан, но той не е сходен с изпълняваната дейност по двата трудови договор сключени с Д. и О. С. в качеството му на ***, за да може и за да е допустимо на година да се изчислява придобит трудов и професионален стаж. Друго становище ще взема след изготвяне на заключението.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. – Като изслушах днес ищеца и какви са претенциите му ще следва да изготвя експертизата в два варианта. Единия вариант следва да е по НСРОЗ, а в другия вариант по програмата за лични ***и, тъй като имат разпоредби, кой има право на този клас и там са включени точно конкретни длъжности, в които 3 ищеца не попада.

По възраженията направени за недопустимо от представителя на О. като взе предвид изложените съображения за последното съдът намира, че същите касаят произнасяне на съда по същество, а именно доколко ищеца има право да търси тези процесните парични вземания на посоченото от него основание.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА се делото.

Предмет на делото са предявените искове от ищеца П.Д. В. срещу О. С. за заплащане дължими суми по трудовия договор № СД-19 от 26.02.2019 г. , както следва:

По първа точка в исковата молба сумата за периода от 01.03.2019 г до 31.08.2019 г. трудово възнаграждение за престой, тъй като не му е осигурена работа за това време, в размер на 2 203,20 лева.

По точка 2 - основно месечно трудово възнаграждение за периода от 01.03.2019 г. до 31.08.2019 г. за 168 часа по 3,40 лева, претендираната сума е в размер на 571,20 лева, тъй като е сключил договор за 8 часа за 21 работни дни. Работил е като *** за този период и над 149 часа до пълните 168 часа ищецът претендира процесното вземане. Ищецът излага твърдения, че задължително е следвало в трудовия договор да се впишат часовете за работния ден., като част от съдържанието му, и въз основа на този работен ден според ищеца следва да се определи работната заплата.

По точка 3 по същия трудовия договор се претендира заплащане на брутно трудово възнаграждение в размер на 2 203,20 лева плюс 575,76 лева, като общо е в размер на 2 778,96 лева – тази сума общо включва 28 години придобит трудов стаж от началото на трудовия му стаж до 2007 г. В т. 3 е сумирал вземанията по т. 1 и 2.

По Трудов договор СД № 035 от 28.08.2019 г. ищецът претендира, както следва:

По т. 1 от исковата молба за периода от 01.09.2019г. до 31.12.2019 г. претендира да му бъде заплатена сумата от 256,12 лева трудово възнаграждение за престой, както и сумата в размер на 1000, 92 лева за времето от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 година и 592,80 лева също трудово възнаграждение за престой за периода 01.01.2021 г. до 15.07.2021 г., или общо за целия период 1 849,84 лева. Във връзка с тази претениця ищецът излага същите твърдения, че по трудовия договор е на 8 часов работен ден и ответната О. следва да му заплати за 8 часов работен ден, което е 168 часа, а са му платени само за 149 часа.

По т. 2 от исковата молба по втория трудов договор ищецът претендира сумата в размер на 414,87 лева – допълнит4елно възнаграждение за придобит трудов стаж за 4 времето от 01.09.2019 г. до 15.07.2021 г.

По т. 3 от исковата молба по втория трудов договор ищецът претендира да му бъде заплатено брутно трудово възнаграждение в размер на 1849,84 лева плюс 414,87 лева или общо сумата в размер на 2264,68 лева., т.е., по т.3 са сумирани процесните вземантия по т.1 и т.2.

С отговора на ответната страна О. С. се правят възражения, че претенцията за изплащане на обезщетение за допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % за всяка година трудов стаж и професионален опит е недопустимо, тъй като съгласно сключения Трудов договор № СД-035/28.08.2019г. между О.

С. и П. В. Д. е уредено в т.7 от същия договор, че допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж е в размер на 0.6%, като е доуточнено между страните, че под придобит трудов/професионален стаж страните имат предвид придобит професионален стаж със сходни дейности.

Наредбата за структурата и организацията на работната заплата въвежда правила кои периоди трябва да бъдат отчетени като предходен професионален опит. Според чл.12, ал.1 от НСОРЗ допълнителното възнаграждение е в зависимост освен от придобит трудов стаж и от професионален опит на работниците и служителите. Професионален опит е придобит опит в резултат на продължително упражняване на една и съща или сходна професия/дейност. За длъжността *** по механизма лична помощ се признава професионален стаж по сходни дейности - о***, социален ***, домашен помощник, лекар, медицинска сестра, рехабилитатор и др., доказани чрез представяне на документи от работника или служителя. Правото за получаване на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година. Ищецът не е доказал да има професионален опит на сходна дейност/работа („***“) с изпълняваната работа при работодателя - О. С., от което следва че е дължимо допълнително възнаграждение за придобит трудов и професионален стаж само за времето на сключените договори при работодателя - О. С. и при съобразяване на хипотезата на чл.12, ал.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

В отговора се прави възражение за недопустимост на претенциите по чл.267, ал.1 от КТ, тъй като не е налице престой по смисъла на Кодекса на труда по време на изпълнение на трудовия договор от страна на П.Д.. Съгласно представените и приети отчети ищецът Д. е отчитал работно време в часове съгласно определеното в трудовия му договор и не е изпадал в ситуация на престой по смисъла на Кодекса на труда, О. С. в качеството й на работодател не дължи възнаграждение по чл. 267, ал.1 от КТ.

В отговора се правят възражения, че е неоснователно искането за заплащане на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж по посочените по- горе съображения, че следва да се определи за сходни за длъжността дейности, поради което се оспорва и направеното от ищеца изчисление за размера на дължимото допълнително възнаграждение, което е изчислено на база трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда, но не и на база професионален опит със сходна дейност.