Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 67 от 03.04.2026, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 44/2026
Вид
Решение № 67
Подписан
03.04.2026
В сила
03.04.2026
Състав
Веселина Топалова, Ива Димова, Диян Димитров Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 357 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 68 · Закон за собствеността
  • чл.75 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Габрово, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20264200500044 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение рег. № 93 от 21.11.2026 г. по гр.д. № 181/2025 г. по описа на Тревненски районен съд е осъдил А. С. А., с ЕГН ********** и Г. Ж. А., с ЕГН ********** - двамата от гр. *****, кв. „*****“ №56, да възстановят на С. М. А., с ЕГН **********, от гр. *****, ул.

„*****“ №15Б, фактическата власт върху поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. *****, одобрени със заповед №РД-18- 21/12.05.2010 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес: гр. *****, площ: 569 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), при граници:

***, ***, ***, ***, ***, ***, на основание чл.75 ЗС. Отхвърлил е предявеният от С. М. А., с ЕГН **********, от гр. *****, ул. „*****“ №15Б, против М. А. А., с ЕГН **********, от гр. *****, ул. „*****“ №283 ет.3 ап.21, иск с правно основание чл.75 ЗС, за възстановяване на фактическата власт върху поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. *****, одобрени със заповед №РД-18-21/12.05.2010 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес: гр. *****, площ:

569 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), при граници: ***, ***, ***,

***, ***, ***, като неоснователен и недоказан. Осъдил е А. С.

А. и Г. Ж. А.- двамата от гр. *****, кв. „*****“ №56, да заплатят на С. М. А. от гр. *****, ул.

„*****“ №15Б, сумата от 2055,00 лв.- направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 2503 от 17.12.2025 г. в срок от Г. Ж. А. и А. С. А., чрез адв. К. Б.. Считат първоинстанционното решение за неправилно в частта, с която възстановяват на С. А. фактическата власт върху поземлен имот с идентификатор 1

***, находящ се в гр. *****, на основание чл. 75 от ЗС.

Сочи, че първоинстанционния съд е анализирал непълно събрания доказателствен материал и е постановил неправилен съдебен акт в частта, в с която осъжда жалбоподателите да възстановят фактическата власт върху процесния имот. Счита, че неправилно е прието, че С.

А. е владяла процесния имот, тъй като повечето разпитани свидетели не са виждали А. да прави нещо в имота. Сочи, че само св. В.Й. я е виждал в имота, но той имал интерес от изхода на делото –изградил е шахта, подпорна стена и стълби, които обслужват собствения му имот, който граничи с процесния на юг. В.Й. е ползвал имота за собствените си нужди и то само от южната част и сочи, че абсурдно звучи, че А. го е ползвала чрез него. Свидетелят Й. се е възползвал от факта, че собственика на имота С.С. се не е в България. Сочи, че неслучайно жалбата на С. и М. А. до РП са насочени срещу Й. и изградените от него съоръжения в имота, а не срещу А..

Счита, че е не е направен анализ на подадения от Ст. А. сигнал към Община ***** за незаконан сеч в процесния имот. В него е посочено, че се извършва незаконна сеч в имот, граничен на имота на А.. В сигнала не е посочено, че поземлен имот с идентификатор *** се владее от С. А. или че е неин, а само посочва че граничи с него. В резултат на подадения сигнал е наложена глоба на М. Ж.. Счита, че не е логично А. да е преотстъпила имота на М. Ж. и В.Й., а после да подава сигнал срещу тях. Счита, че за да се защити от премахването на незаконно изградените съоръжения в процесния имот, св. Й. е дал лъжливи показания, че С. А. владее имота чрез него. счита, че не се установява по безспорен начин, че А. е посяла плодните дръвчета в северната част на процесния имот. Сочи, че от имота на С. А. до процесния имот няма пряк достъп, а се твърди владение от 2016 -2017 г.

По отношение на втория елемент на фактическия състав на чл. 75 от ЗС, сочи че съдът неправилно е приел неговото осъществяване, тъй като почти всички свидетели са посочили, че в имота не е имало вещи на С. А.. Съдът не е следвало да кредитира показанията на св. Н.Н. като достоверни, тъй като са объркани и неясни. Сочи, че при направен подробен и задълбочен анализ на целия доказателствен материал се установява, че е доказано нито владението на имота от С. А., нито нарушаването на това владение на А. и Г. А.и. Моли да се отмени решението в обжалваната част и претендира разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от С. М. А., чрез адвокат Т. Г., с който считат същата за неоснователна. Сочи, че тримата свидетели на ответниците /С.С., С.Д. и М. Г.а/ не са преки съседи на имота и не обитават имот в района, за да може обективно да изградят своите впечатления. Счита, че показанията на тези свидетели не би следвало да се кредитират, а св. С. е заинтересовано от изхода на делото лице по смисъла на чл. 172 от ГПК, тъй като същият е продавач на имота и при неблагоприятен изход на делото за ответниците, същият носи отговорност за евикция. В показанията му има остри противоречия и неточности до степен на пълно компрометиране на достовереността им.

Сочи, че на огледа извършен в присъствието на вещото лице, С. А. и сина й са достъпили спорния имот от север, именно от имота на ищцата, през и покрай парчето синя оградна мрежа. Посочва, че св. В.Й. не е заинтересован от изхода на делото, тъй като неговите показания се подкрепят изцяло от другите събрани по делото доказателства, при които липсва субективен фактир – изготвените ортофотоснимки, сателитни снимки и допусната СТЕ, ведно с извършения оглед и фотоснимките към него. Сочи, че противно на показанията на св. Д. и св. С., спорният имот не е запустял и обрасъл. Ползван е, в него са засаждани овощни дървета и храсти, съхранявани са вещи. Същият е бил поддържан, макар и не в перфектно състояние.

Оспорва твърденият във въззивната жалба, че не било доказано, че С. А. е владяла имота, като неоснователни. Сочи, че достъпът до този имот е силно ограничен и до него няма достъп от към улицата, а само от към съседните имоти. Имотът от юг е незастроен и необитаем, придобит от св. В.Й. през 2016-2017 г. Овощните дръвчета с спорния имот са на 2 различна възраст, според експертизата, което води до извода за системност и периодичност в грижите за този имот, а не едно спорадично еднократно действие. Короните на дръвчетата са поддържани. Позовава се на сателитните снимки, от които е видно оформения вход откъм северозападната граница на спорния имот. Прави извода е, че имотът е бил поддържан и владян от ищцата не само 6 месеца назад от нарушението, нои с години назад. Сочи, че до този момент няма данни по делото владението на ищцата да е отнемано чрез действия от трети лица, като действията на св. Й. и съпругата му в имота представляват държане в полза на ищцата. Твърди, че допълнителното владение на ищцата спрямо имота се доказва от подадения от нея сигнал до Община ***** за извършена незаконна сеч, т.е тя извършва надзор над имота. С. А. манифистира пред св. Й. и съпругата му, че имота е неин, което се установило и от показанията на св. Б.М.. Сочи, че фактическата власт върху имота е упражнявана както от ищцата С. А., така и от свидетеля Й.. Оспорва и твърденията за недоказаност на нарушаване на владението. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за настоящото производство.

Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен иска по отношение на М. А. А..

В съдебно заседание въззивника поддържа подадената въззивна жалба, а въззиваемия подадения отговор на въззивната жалба. Нови доказателства пред въззивната инстанция не са събирани.

Настоящият състав намира, че въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред районен съд - ***** е предявен иск, с който ищцата моли да се осъдят ответниците да възстановят фактическата й власт върху имот идентификационен номер *** по КККР на гр. *****, одобрени със заповед № РД-18-21/12.052010 г. от ИД на АГКК, с площ от 569 кв.м., с административен адрес гр. *****, кв. „*****“, вид територия урбанизирана, при граници: имоти с кадастрални номера № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***.. Претендира разноски и прави доказателствени искания.

Ищцата А. излага твърдения, че е дългогодишен собственик на имот с кадастрален № *** по одобрените КККР на гр. *****. През 2004 г., заедно с покойния си съпруг е запознала да се грижи и облагородява съседния й от юг имот- този с кадастрален № ***. Излага твърдения, че заедно със съпруга си е започна да владее имота като свой собствен, като са го облагородили и поддържали според възможностите си. Бил е като придатък на техните два имота. След смъртта на съпруга й за поддържането на имота е помагал сина им, както и съседите от юг В.Й. и съпругата му М..

Твърди, че на 24.10.2024 г. е получила уведомление от М. А. /дъщеря на ответниците/, с което я уведомява, че е закупила имот от някакво неизвестно за нея лице – С.С. и възнамерява да „отвори мрежата“ и да навлезе в имота. подобно писмо са получили и съседите й В.Й. и съпругата му М.. Дни преди получаването на писмото, при ищцата е отишла ответницата Г. А., която е майка на М. А. и е казала, че възнамеряват да премахнат оградата и да нахлуят в двата имота, за да си ги ползват, защото вече са техни. Ищцата остро се възпротивила, повишила тон и изрично предупредила, че да не смеят да влизат в имотите й. През м. Януари 2025 г., ответниците са нахлули в имота и са започнали за премахват дървета и да изхвърлят вещите на ищцата.

С отговора на исковата молба, ответниците оспорват изложеното в исковата молба 3 твърдение, че от 2004 г. ищцата е упражнявала фактическа власт върху процесния имот с идентификатор *** и че го владее като свой собствен, явно, спокойно и непрекъснато. Оспорват предявените искове, правят доказателствени искания и претендират разноски.

За установяване на фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че е осъществено от ищцата владение върху ПИ с идентификатор *** в продължение на 6 месеца преди завеждането на делото. Позовал се е на показанията на разпитаните свидетели Н.Н., Б.К.М. и В.П. Й., които установяват, че още от около 2016-2017 г. ищцата е имала фактическа власт върху процесния имот, която е продължила и до датата на твърдяното нарушение през м.

Януари 2025 г. Данните от показанията на тези свидетели сочат, че тя и синът й са косили мястото и са го почиствали, засаждали са овошки и са берели плодовете им.

Обстоятелството за засаждането на овошките от нея се установява и въз основа на заключението на вещото лице С. Х.. Според него, в процесния недвижим имот има засадени общо 14 броя овошки, като 5 от тях са на по-малко от 8 години, което означава че са засадени от ищцата. Показанията на св. М. Г.а също установяват осъщественото от ищцата владение, тъй като според нея последните две-три години имотът „започнал да се стопанисва“, като освен ищцата по делото, единствените други хора, които са имали фактическа власт върху него, освен ищцата, са свидетеля В.Й. и съпругата му М.. От показанията на посочения свидетел се установява, че той действително е ползвал една част от процесния имот, тази в близост до границата с неговия собствен, като е поставил колиба за куче и куче, цистерна и други вещи. Но за да го ползва свидетелят Й. е поискал разрешение от ищцата, тъй като по думите му я е считал за единствен собственик на имота и едва наскоро е разбрал, че тя няма документ за собственост. Останалите разпитани по делото свидетели не установяват факти, които да противоречат на установените от горните свидетели. Обратно, въз основа на тях е видно, че след придобиването на имота от св. С.С., той не го ползвал, не го е посещавал в продължение на над десет години, а св. С.Д., на когото е възложил дейност по наглеждането му, е идвал в имота рядко и без да извършва конкретни дейности по отношение на него. Всичко това в съвкупност е обосновал извод, че в 6-месечен срок преди завеждане на делото ищцата е осъществявала фактическа власт върху ПИ с идентификатор ***, държейки го като свой, с което е налице осъществено владение по смисъла на чл. 68 ЗС. Съдът е намерил за установено и извършването на нарушение на владението й от ответниците А. А. и Г. А.. Чрез показанията на свидетелите Н.Н. и В.Й. се установява, че през м. Януари 2025 г. двамата ответници са влезли в имота и са премахнали вещи на ищцата, оставени от нея – тръби, акумулатор, мрежа, маркучи (според св. Й.), както и вещи на св. Й. – два шезлонга, стълба, мотика, лопата, цистерна. Установи се също така, че и след този случай ответниците А. А. и Г. А. са продължили да влизат в имота, вършейки различни дейности в него, като подрязване на овошки, хвърляне на трева и др. След завеждане на делото същите са поставили ограждения в имота, за което свидетелстват св. Б.М., В.Й. и М. Г.а. Съдът е приел, че ищцата е владяла процесният недвижим имот в продължение на 6 месеца и е налице извършено от ответниците А. А. и Г. А. нарушение на владението й, поради което предявеният срещу тях иск по чл.75 ЗС следва да бъде уважен, като се осъдят посочените двама ответници да предадат владението върху процесния недвижим имот.