Решение № 67 от 03.04.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 44/2026
- Вид
- Решение № 67
- Подписан
- 03.04.2026
- В сила
- 03.04.2026
- Състав
- Веселина Топалова, Ива Димова, Диян Димитров Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 357 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 68 · Закон за собствеността
- чл.75 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 67 гр. Габрово, 03.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселина Топалова
Членове:
Ива Димова
Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20264200500044 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение рег. № 93 от 21.11.2026 г. по гр.д. № 181/2025 г. по описа на Тревненски районен съд е осъдил А. С. А., с ЕГН ********** и Г. Ж. А., с ЕГН ********** - двамата от гр. *****, кв. „*****“ №56, да възстановят на С. М. А., с ЕГН **********, от гр. *****, ул.
„*****“ №15Б, фактическата власт върху поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. *****, одобрени със заповед №РД-18- 21/12.05.2010 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес: гр. *****, площ: 569 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), при граници:
***, ***, ***, ***, ***, ***, на основание чл.75 ЗС. Отхвърлил е предявеният от С. М. А., с ЕГН **********, от гр. *****, ул. „*****“ №15Б, против М. А. А., с ЕГН **********, от гр. *****, ул. „*****“ №283 ет.3 ап.21, иск с правно основание чл.75 ЗС, за възстановяване на фактическата власт върху поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. *****, одобрени със заповед №РД-18-21/12.05.2010 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес: гр. *****, площ:
569 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), при граници: ***, ***, ***,
***, ***, ***, като неоснователен и недоказан. Осъдил е А. С.
А. и Г. Ж. А.- двамата от гр. *****, кв. „*****“ №56, да заплатят на С. М. А. от гр. *****, ул.
„*****“ №15Б, сумата от 2055,00 лв.- направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 2503 от 17.12.2025 г. в срок от Г. Ж. А. и А. С. А., чрез адв. К. Б.. Считат първоинстанционното решение за неправилно в частта, с която възстановяват на С. А. фактическата власт върху поземлен имот с идентификатор 1
***, находящ се в гр. *****, на основание чл. 75 от ЗС.
Сочи, че първоинстанционния съд е анализирал непълно събрания доказателствен материал и е постановил неправилен съдебен акт в частта, в с която осъжда жалбоподателите да възстановят фактическата власт върху процесния имот. Счита, че неправилно е прието, че С.
А. е владяла процесния имот, тъй като повечето разпитани свидетели не са виждали А. да прави нещо в имота. Сочи, че само св. В.Й. я е виждал в имота, но той имал интерес от изхода на делото –изградил е шахта, подпорна стена и стълби, които обслужват собствения му имот, който граничи с процесния на юг. В.Й. е ползвал имота за собствените си нужди и то само от южната част и сочи, че абсурдно звучи, че А. го е ползвала чрез него. Свидетелят Й. се е възползвал от факта, че собственика на имота С.С. се не е в България. Сочи, че неслучайно жалбата на С. и М. А. до РП са насочени срещу Й. и изградените от него съоръжения в имота, а не срещу А..
Счита, че е не е направен анализ на подадения от Ст. А. сигнал към Община ***** за незаконан сеч в процесния имот. В него е посочено, че се извършва незаконна сеч в имот, граничен на имота на А.. В сигнала не е посочено, че поземлен имот с идентификатор *** се владее от С. А. или че е неин, а само посочва че граничи с него. В резултат на подадения сигнал е наложена глоба на М. Ж.. Счита, че не е логично А. да е преотстъпила имота на М. Ж. и В.Й., а после да подава сигнал срещу тях. Счита, че за да се защити от премахването на незаконно изградените съоръжения в процесния имот, св. Й. е дал лъжливи показания, че С. А. владее имота чрез него. счита, че не се установява по безспорен начин, че А. е посяла плодните дръвчета в северната част на процесния имот. Сочи, че от имота на С. А. до процесния имот няма пряк достъп, а се твърди владение от 2016 -2017 г.
По отношение на втория елемент на фактическия състав на чл. 75 от ЗС, сочи че съдът неправилно е приел неговото осъществяване, тъй като почти всички свидетели са посочили, че в имота не е имало вещи на С. А.. Съдът не е следвало да кредитира показанията на св. Н.Н. като достоверни, тъй като са объркани и неясни. Сочи, че при направен подробен и задълбочен анализ на целия доказателствен материал се установява, че е доказано нито владението на имота от С. А., нито нарушаването на това владение на А. и Г. А.и. Моли да се отмени решението в обжалваната част и претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от С. М. А., чрез адвокат Т. Г., с който считат същата за неоснователна. Сочи, че тримата свидетели на ответниците /С.С., С.Д. и М. Г.а/ не са преки съседи на имота и не обитават имот в района, за да може обективно да изградят своите впечатления. Счита, че показанията на тези свидетели не би следвало да се кредитират, а св. С. е заинтересовано от изхода на делото лице по смисъла на чл. 172 от ГПК, тъй като същият е продавач на имота и при неблагоприятен изход на делото за ответниците, същият носи отговорност за евикция. В показанията му има остри противоречия и неточности до степен на пълно компрометиране на достовереността им.
Сочи, че на огледа извършен в присъствието на вещото лице, С. А. и сина й са достъпили спорния имот от север, именно от имота на ищцата, през и покрай парчето синя оградна мрежа. Посочва, че св. В.Й. не е заинтересован от изхода на делото, тъй като неговите показания се подкрепят изцяло от другите събрани по делото доказателства, при които липсва субективен фактир – изготвените ортофотоснимки, сателитни снимки и допусната СТЕ, ведно с извършения оглед и фотоснимките към него. Сочи, че противно на показанията на св. Д. и св. С., спорният имот не е запустял и обрасъл. Ползван е, в него са засаждани овощни дървета и храсти, съхранявани са вещи. Същият е бил поддържан, макар и не в перфектно състояние.
Оспорва твърденият във въззивната жалба, че не било доказано, че С. А. е владяла имота, като неоснователни. Сочи, че достъпът до този имот е силно ограничен и до него няма достъп от към улицата, а само от към съседните имоти. Имотът от юг е незастроен и необитаем, придобит от св. В.Й. през 2016-2017 г. Овощните дръвчета с спорния имот са на 2 различна възраст, според експертизата, което води до извода за системност и периодичност в грижите за този имот, а не едно спорадично еднократно действие. Короните на дръвчетата са поддържани. Позовава се на сателитните снимки, от които е видно оформения вход откъм северозападната граница на спорния имот. Прави извода е, че имотът е бил поддържан и владян от ищцата не само 6 месеца назад от нарушението, нои с години назад. Сочи, че до този момент няма данни по делото владението на ищцата да е отнемано чрез действия от трети лица, като действията на св. Й. и съпругата му в имота представляват държане в полза на ищцата. Твърди, че допълнителното владение на ищцата спрямо имота се доказва от подадения от нея сигнал до Община ***** за извършена незаконна сеч, т.е тя извършва надзор над имота. С. А. манифистира пред св. Й. и съпругата му, че имота е неин, което се установило и от показанията на св. Б.М.. Сочи, че фактическата власт върху имота е упражнявана както от ищцата С. А., така и от свидетеля Й.. Оспорва и твърденията за недоказаност на нарушаване на владението. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за настоящото производство.
Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен иска по отношение на М. А. А..
В съдебно заседание въззивника поддържа подадената въззивна жалба, а въззиваемия подадения отговор на въззивната жалба. Нови доказателства пред въззивната инстанция не са събирани.
Настоящият състав намира, че въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Пред районен съд - ***** е предявен иск, с който ищцата моли да се осъдят ответниците да възстановят фактическата й власт върху имот идентификационен номер *** по КККР на гр. *****, одобрени със заповед № РД-18-21/12.052010 г. от ИД на АГКК, с площ от 569 кв.м., с административен адрес гр. *****, кв. „*****“, вид територия урбанизирана, при граници: имоти с кадастрални номера № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***.. Претендира разноски и прави доказателствени искания.
Ищцата А. излага твърдения, че е дългогодишен собственик на имот с кадастрален № *** по одобрените КККР на гр. *****. През 2004 г., заедно с покойния си съпруг е запознала да се грижи и облагородява съседния й от юг имот- този с кадастрален № ***. Излага твърдения, че заедно със съпруга си е започна да владее имота като свой собствен, като са го облагородили и поддържали според възможностите си. Бил е като придатък на техните два имота. След смъртта на съпруга й за поддържането на имота е помагал сина им, както и съседите от юг В.Й. и съпругата му М..
Твърди, че на 24.10.2024 г. е получила уведомление от М. А. /дъщеря на ответниците/, с което я уведомява, че е закупила имот от някакво неизвестно за нея лице – С.С. и възнамерява да „отвори мрежата“ и да навлезе в имота. подобно писмо са получили и съседите й В.Й. и съпругата му М.. Дни преди получаването на писмото, при ищцата е отишла ответницата Г. А., която е майка на М. А. и е казала, че възнамеряват да премахнат оградата и да нахлуят в двата имота, за да си ги ползват, защото вече са техни. Ищцата остро се възпротивила, повишила тон и изрично предупредила, че да не смеят да влизат в имотите й. През м. Януари 2025 г., ответниците са нахлули в имота и са започнали за премахват дървета и да изхвърлят вещите на ищцата.
С отговора на исковата молба, ответниците оспорват изложеното в исковата молба 3 твърдение, че от 2004 г. ищцата е упражнявала фактическа власт върху процесния имот с идентификатор *** и че го владее като свой собствен, явно, спокойно и непрекъснато. Оспорват предявените искове, правят доказателствени искания и претендират разноски.
За установяване на фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че е осъществено от ищцата владение върху ПИ с идентификатор *** в продължение на 6 месеца преди завеждането на делото. Позовал се е на показанията на разпитаните свидетели Н.Н., Б.К.М. и В.П. Й., които установяват, че още от около 2016-2017 г. ищцата е имала фактическа власт върху процесния имот, която е продължила и до датата на твърдяното нарушение през м.
Януари 2025 г. Данните от показанията на тези свидетели сочат, че тя и синът й са косили мястото и са го почиствали, засаждали са овошки и са берели плодовете им.
Обстоятелството за засаждането на овошките от нея се установява и въз основа на заключението на вещото лице С. Х.. Според него, в процесния недвижим имот има засадени общо 14 броя овошки, като 5 от тях са на по-малко от 8 години, което означава че са засадени от ищцата. Показанията на св. М. Г.а също установяват осъщественото от ищцата владение, тъй като според нея последните две-три години имотът „започнал да се стопанисва“, като освен ищцата по делото, единствените други хора, които са имали фактическа власт върху него, освен ищцата, са свидетеля В.Й. и съпругата му М.. От показанията на посочения свидетел се установява, че той действително е ползвал една част от процесния имот, тази в близост до границата с неговия собствен, като е поставил колиба за куче и куче, цистерна и други вещи. Но за да го ползва свидетелят Й. е поискал разрешение от ищцата, тъй като по думите му я е считал за единствен собственик на имота и едва наскоро е разбрал, че тя няма документ за собственост. Останалите разпитани по делото свидетели не установяват факти, които да противоречат на установените от горните свидетели. Обратно, въз основа на тях е видно, че след придобиването на имота от св. С.С., той не го ползвал, не го е посещавал в продължение на над десет години, а св. С.Д., на когото е възложил дейност по наглеждането му, е идвал в имота рядко и без да извършва конкретни дейности по отношение на него. Всичко това в съвкупност е обосновал извод, че в 6-месечен срок преди завеждане на делото ищцата е осъществявала фактическа власт върху ПИ с идентификатор ***, държейки го като свой, с което е налице осъществено владение по смисъла на чл. 68 ЗС. Съдът е намерил за установено и извършването на нарушение на владението й от ответниците А. А. и Г. А.. Чрез показанията на свидетелите Н.Н. и В.Й. се установява, че през м. Януари 2025 г. двамата ответници са влезли в имота и са премахнали вещи на ищцата, оставени от нея – тръби, акумулатор, мрежа, маркучи (според св. Й.), както и вещи на св. Й. – два шезлонга, стълба, мотика, лопата, цистерна. Установи се също така, че и след този случай ответниците А. А. и Г. А. са продължили да влизат в имота, вършейки различни дейности в него, като подрязване на овошки, хвърляне на трева и др. След завеждане на делото същите са поставили ограждения в имота, за което свидетелстват св. Б.М., В.Й. и М. Г.а. Съдът е приел, че ищцата е владяла процесният недвижим имот в продължение на 6 месеца и е налице извършено от ответниците А. А. и Г. А. нарушение на владението й, поради което предявеният срещу тях иск по чл.75 ЗС следва да бъде уважен, като се осъдят посочените двама ответници да предадат владението върху процесния недвижим имот.
Разпечатката съдържа 36 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f19e3d14-16bc-41db-b74e-16e8facac860