Решение № 2701 от 25.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2701 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100507920 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20067071/15.03.2021 г., постановено по гр. д. № 38722/19 г. по описа на СРС, 46 състав, са отхвърлени предявените от Д. Д. Г. срещу „Д.“ ЕООД искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 99 ЗЗД и чл.

82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2879,69 лв., чието връщане се дължи на основание развален договор за покупко – продажба на 90 бр. осветителни тела, сключен между „ДДГ Г.“ ООД, като купувач, и ответника, като продавач, и обективиран във фактура № 12771/01.08.2014 г., което вземане е било прехвърлено от „ДДГ Г.“ ООД на ищеца с договор за цесия от 31.07.2017 г., както и на сумата от 66 лв., представляваща вреди от неизпълнението на договора за покупко – продажба, изразяващи се в заплатени нотариални такси за връчване на нотариална покана, ведно със законната лихва върху главниците. С решението Д. Д. Г. е осъден да заплати на „Д.“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 200 лв.

С определение № 20197107/12.10.2021 г., постановено по гр. д. № 38722/19 г. по описа на СРС, 46 състав, са оставени без уважение молбите от 1

„Д.“ ЕООД и Д. Д. Г. за изменение и допълнение на решение № 20067071/15.03.2021 г., постановено по гр. д. № 38722/19 г. по описа на СРС, 46 състав, в частта за разноските.

Подадена е въззивна жалба от Д. Д. Г. срещу решение № 20067071/15.03.2021 г., постановено по гр. д. № 38722/19 г. по описа на СРС, 46 състав. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е сключен договор за цесия между въззивника и „ДДГ Г.“ ЕООД. Поддържа, че единственото задължение за „ДДГ Г.“ ЕООД е било да уведоми длъжника за сключването на договора и то е било изпълнено. Твърди, че ответникът не е представил доказателства, че е върнал дължимото, нито че е извършил доставката. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи исковете.

Въззиваемата страна – „Д.“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че в първоинстанционното производство ищецът не е представил доказателства за сключен договор за цесия между въззиваемия като цесионер и „ДДГ Г.“ ЕООД като цедент. Посочва, че от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че „ДДГ Г.“ ЕООД не е предоставило информация за осчетоводяването на договор за цесия или за плащания по договора за цесия. В тази връзка поддържа, че въззивникът – ищец в първоинстанционното производство не е доказал материалноправната си легитимация по делото. Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства, че цедентът е уведомил ответника за прехвърлянето на вземането съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Моли за потвърждаване на решението.

Претендира разноски.

Подадена е и частна жалба от Д. Д. Г. срещу определение № 20197107/12.10.2021 г., постановено по гр. д. № 38722/19 г. по описа на СРС, 46 състав, в частта, в която е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Твърди, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК. Иска се от съда да отмени определението в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което да измени решението в частта относно присъдените разноски за депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза.

2

Ответникът по частната жалба – „Д.“ ЕООД е подал отговор на частната жалба в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК, в който поддържа становището, че частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД.

Ищецът Д. Д. Г. твърди, че по силата на договор за покупко – продажба на осветителни тела „ДДГ Г.“ ЕООД е заплатило на ответника „Д.“ ЕООД сумата от 2879,69 лв., за което е била издадена фактура № 12771/01.08.2014 г.

Твърди, че стоката не е била предадена на купувача, тъй като продавачът не е разполагал на склад с осветителни тела. Посочва, че с договор за цесия от 31.07.2017 г. купувачът е прехвърлил на ищеца вземането си по неизпълнения от ответника договор. Поддържа, че ответникът е бил уведомен за цесията с нотариална покана, с която цесионерът е направил и искане за връщане на цената на недоставените стоки. Твърди, че с отговора на нотариалната покана ответникът е признал липсата на доставка. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2879,69 лв., чието връщане се претендира на основание развален договор за покупко – продажба на 90 бр. осветителни тела, сключен между „ДДГ Г.“ ЕООД, като купувач, и ответника, като продавач, обективиран във фактура № 12771/01.08.2014 г., което вземане е било прехвърлено от „ДДГ Г.“ ЕООД на ищеца с договор за цесия от 31.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 04.07.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 66,00 лв., представляваща вреди от неизпълнението на договора за покупко – продажба, изразяващи се в заплатени нотариални такси за връчване на нотариална покана, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 04.07.2019 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът – „Д.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва материалноправната 3 легитимация на ищеца с твърдения за недоказаност на цесията и ненадлежното й съобщаване по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Не се спори между страните по делото, че между „ДДГ Г.“ ЕООД, като купувач, и „Д.“ ЕООД, като продавач, е сключен договор за покупко – продажба на 90 бр. осветителни тела, обективиран във фактура №

12771/01.08.2014 г.

От представения като доказателство по делото фискален касов бон от 01.08.2014 г. се установява, че на 01.08.2014 г. е платена сумата от 2879,69 лв. с ДДС, представляваща цена по договора за покупко – продажба на 90 бр. осветителни тела, обективиран във фактура № 12771/01.08.2014 г.

С доклада по делото първоинстанционният съд на основание чл. 146, ал.

1, т. 4 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че сумата от 2879,69 лв. по фактура № 12771/01.08.2014 г. не е била върната от ответника нито на „ДДГ Г.“ ЕООД, нито на ищеца.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което не е оспорено в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, се установява, че при извършената проверка в счетоводството на „ДДГ Г.“ ЕООД, че процесната фактура № 12771/01.08.2014 г. не е осчетоводена, не е включена в дневника за покупките и не е подадена със справка – декларация в ТД на НАП за м. август 2014 г.

При извършената проверка в счетоводството на ответника „Д.“ ЕООД вещото лице е установило, че процесната фактура № 12771/01.08.2014 г. е осчетоводена, както следва: дебит сметка 501 Каса, Кредит сметка 702 Приходи от продажба и Кредит сметка 4532 Начислен ДДС за продажбите, както и че включена в дневника за продажбите и е подадена в ТД на НАП.

Установява се от заключението, че при извършената проверка в счетоводството на „ДДГ Г.“ ЕООД, че описаните във фактурата материали не са включени в складовата програма на дружеството и не са осчетоводени, както и че счетоводното обслужване на дружеството е извършвано от счетоводна къща и са спазени изискванията на Закона за счетоводството и на Международните и Нациналните счетоводни стандарти.

При проверката в счетоводството на „ДДГ Г.“ ЕООД на вещото лице не е бил предоставен договор за прехвърляне на вземане по фактура № 12771/01.08.2014 г. с издател – „Д.“ ЕООД, както и документи за 4 осчетоводяването му, за извършени плащания по договора за цесия, както и фактура за плащане по договора за цесия.

От приложената по делото справка от търговския регистър се установява, че считано от 26.10.2017 г. дружеството „ДДГ Г.“ ЕООД е с променено наименование – „Ц.А.М.“ ЕООД.

По делото е представено като доказателство и пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 8468 на нотариус с рег. № 701, с което Д. Д. Г., в качеството му на представляващ „Ц.А.М.“ ЕООД, упълномощава Д. Д. Г., в качеството на физическо лице, да представлява дружеството, като уведомява длъжници на дружеството, включително и за задължения, продадени чрез цесия.

По делото е представено и уведомление от „ДДГ Г.“ ЕООД от 31.07.2017 г. до „Д.“ ЕООД, в което е посочено, че „ДДГ Г.“ ЕООД е сключило с Д. Д.Г. договор за цесия от 31.07.2017 г. относно задължение за главница в размер на 2879,69 лв. по фактура № 12771/01.08.2014 г., както и че считано от датата на получаване на уведомлението, изпълнението на задължението по посочената фактура следва да бъде извършено само и единствено към Д. Д. Г..

С нотариална покана с рег. № 9552/13.12.2017 г. от Д. Д. Г. до „Д.“ ЕООД, връчена на служител на дружество на 14.12.2017 г. срещу разписка, същото е поканено в 7 – дневен срок от получаване на писмото да плати главницата и законната лихва за забава по банковата сметка на Д. Д. Г., посочена в нотариалната покана, или да представи доказателства, че стоката по фактура № 12771/01.08.2014 г. е доставена на „ДДГ Г.“ ЕООД и съответно „Д.“ ЕООД няма задължение по фактурата, или да представи доказателства, че сумата по фактура № 12771/01.08.2014 г. е върната на „ДДГ Г.“ ЕООД и „Д.“ ЕООД няма задължение по фактурата, или че е налице частино плащане по фактурата или частична доставка на стоки, или да заяви, че фактура № 12771/01.08.2014 г. е фалшива и „Д.“ ЕООД не е страна по нея или да представи надлежно доказателство, че „ДДГ Г.“ ЕООД е опростил задължението или е направено прихващане или дългът е поет от трето лице по надлежния ред.

Видно от отговора на нотариалната покана с рег. №9860/19.12.2017 г. от „Д.“ ЕООД до Д. Д. Г. ответното дружество е заявило, че не признава вземането по фактура № 12771/01.08.2014 г., с доставчик – „Д.“ ЕООД и 5 получател – „ДДГ Г.“ ЕООД, нито вземането на „ДДГ Г.“ ЕООД по тази фактура. Посочва, че в търговския регистър не е вписано като дружество „ДДГ Г.“ ЕООД, а „Ц.А.М.“ ЕООД, поради което доставката по фактура № 12771/01.08.2014 г. се явява без получател, и документът, на който цедентът „ДДГ Г.“ ЕООД основава вземането си, се явява нищожен по см. на чл. 26 ЗЗД, което води и до нищожност на договора за цесия. Освен това твърди, че сделката е нищожна поради липса на съгласие и невъзможен предмет.

От представената сметка № 3206/13.12.2017 г. по чл. 89 ЗННД, издадена от нотариус с рег. № 701 на НК, се установява, че в тежест на Д. Д. Г. е начислена нотариална такса в общ размер от 66,00 лв. с ДДС, включваща сумата от 30,00 лв. – обикновена такса по чл. 90 ЗННД, разноски по чл. 89, ал. 2 ЗННД в размер на 25,00 лв. и ДДС в размер на 11,00 лв.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми.