Определение № 1403 от 06.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1403 гр. София, 06.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно частно наказателно дело № 20261100602285 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частен протест от представител на СРП срещу протоколно определение от 03.02.2026 г., постановено по НОХД № 16222/2025 г. по описа на СРС, НО, 100-ен състав, с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато в досъдебна фаза за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

В протеста се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение. Представителят на СРП счита, че обвинителният акт съдържа всички необходими признаци от състава на престъплението, предмет на разглежданото дело. Намира, че не са налице посочените от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, поради което предлага определението да бъде отменено.

Преписи са връчени на подсъдимия и на неговия защитник. Последните не вземат становище по протеста.

Въззивният съд, като взе предвид така подадения частен протест, материалите по делото и закона, намира следното:

Частният протест е процесуално допустим – подаден е в законоустановения седемдневен срок от произнасяне на определението, изхожда от легитимирана страна и е насочен срещу акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на гл. XXII НПК.

1

Разгледан по същество, същият е основателен.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по повод на внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Я. Ф., за когото се твърди, че на 14.05.2024 г. в град София е извършил квалифицирана кражба на няколко вещи от магазин „Лили Дрогерие“, като същите са отнети от владението на управителя на магазина без неговото съгласие, с намерение противозаконно да бъдат присвоени – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК.

С атакуваното протоколно определение от проведеното на 03.02.2026г. разпоредително заседание първоинстанционният съд е приел, че в постановлението за привличане на обвиняем от 28.10.2025г., както и в заключителната част на обвинителния акт, не било посочено чия собственост са инкриминираните вещи, за които се твърди, че са противозаконно отнети от подсъдимия. Това съдът е намерил за съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимия, поради което е приел, че делото следва да бъде върнато в неговата досъдебна фаза за повтаряне на действието по привличане на обвиняем при допълване на обстоятелствата относно собствеността на въпросните вещи, респективно отстраняване и същия този пропуск в обвинителния акт. Съдът е приел още, че в случай, че за собственик на инкриминираните вещи се твърди юридическо лице, то същото следва да бъде индивидуализирано не само с наименованието на търговското дружество и неговата правноорганизационна форма, но и чрез посочване на ЕИК, седалище, адрес на управление и законен представител, с оглед на охраняване на правата на ощетеното юридическо лице.

Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на първоинстанционния съд, поради следните съображения:

Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира предмета обвинението така, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване, съответно на осъществяване на правото на защита. За да изпълни успешно тази своя функция, обвинителният акт следва да съдържа посочване на фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му.

Предмет на първоинстанционното производство е обвинение за извършено от подсъдимия Ф. деяние, квалифицирано от държавното обвинение като кражба по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК.

В разглеждания случай, въззивният съд намира, че макар и в известна степен пестеливо написан, така формулирания от прокуратурата обвинителен акт отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и е годен да очертае предмета на доказване по делото, като същият не страда от неясноти или празнини, даващи основание за колебание относно признаците на престъплението кражба.

Това е така, доколкото в принципен план за съставомерността на престъплението кражба от обективна страна е достатъчно предметът на 2 престъплението, а именно откраднатите вещи, да не са изключителна собственост на дееца, по аргумент от чл. 194, ал. 2 НК. За да е съставомерно деянието, вещта следва да е отнета от владението на друго лице, което упражнява фактическа власт върху нея, без да се изисква същото да е неин собственик. Посочените признаци на престъплението следва да намерят своето отражение в обвинителния акт.

В случая освен изискването за дата и място на извършване на деянието, както и данните за личността на подсъдимия, сочен като извършител, обвинителният акт съдържа всички необходими признаци от обективна и субективна страна на твърдяното престъпление – изпълнителното деяние на отнемане, конкретния специален начин за извършването му, посочен като квалифициращ признак, вещите, предмет на кражбата, като всяка една от тях е описана по вид, марка, модел и стойност (включително и общата такава), посочено е, че същите представляват чужди движими вещи (отговарящо на изискването да не са собственост на дееца), като е отбелязано и от чие владение са отнети, а именно от това на управителя на магазина. Посочени са и елементите от субективната страна – форма на вината и наличието на специалната изискуема от закона цел на отнемането.

Всичко изложено в достатъчна степен изяснява деянието, в извършването на което подсъдимия е обвинен, с оглед на което няма основание да се смята, че правата на същия да разбере повдигнатото срещу него обвинение, са нарушени. По аргумент на по-силното основание, няма причина да се приеме различно по отношение на постановлението за привличане на обвиняем, изискванията за което принципно са по-занижени, доколкото в него са надлежно посочени всички гореизброени елементи от състава на престъплението кражба.

Действително добра практика представлява посочването на собственика на инкриминираните вещи, с цел пълнота на обстоятелствата около инкриминираното деяние и такава практика следва да бъде поощрявана, но дори и това да не е сторено, като е използван израза, с който текста на чл. 194 НК си служи „чужда движима вещ“, това е достатъчно, за да стане ясно, че тази вещ, независимо чия е, щом не е на подсъдимия, то тя е годна да бъде предмет на престъплението, а установяването на конкретния неин собственик би могло да се извърши в последствие в процеса на доказване по същество на делото.

Следва да се посочи, че независимо, че непосочването на носителя на правото на собственост върху вещта, предмет на кражбата, не опорочава годността на обвинителния акт, то в случая в неговата обстоятелствена част все пак е записано: „Вещите, които обв. Ф. отнел, били собственост на „Лили Дрогерие“ ЕООД.“. По тази причина не може да се приеме, че обвинението по какъвто и да било начин е неясно формулирано за подсъдимия, доколкото за него не би следвало да остане никакво съмнение относно това за кражбата на кои точно вещи е предаден на съд. Посочването на търговското дружество в 3 обстоятелствената част на обвинителния акт също така способства за установяване на правнолегитимирания правен субект да се конституира като страна по делото за целите на обезщетяване на вредите от инкриминираното деяние.

По отношение на изразената от първоинстанционния съд критика относно индивидуализацията на юридическите лица, настоящият въззивен състав намира за нужно да отбележи, че същата е неоснователна, съответно правилно, както е изложил в частния протест представителят на прокуратурата, представлява прекален и ненужен формализъм. Фирмата е търговското наименование, под което едно търговско дружество упражнява занятието си и се подписва. По отношение на наименованията на търговски дружества важи правилото за уникалност, което означава, че не би могло да съществува повече от едно търговско дружество със същото наименование и правно-организационна форма, поради което посочването на фирмата в съчетание с наставката, представляваща съкращение на правноорганизационната форма на дружеството, се явява достатъчно за неговото отграничаване от всички останали юридически лица като правни субекти. В тази връзка не е необходимо индивидуализиране на търговското дружество чрез посочване на ЕИК, седалище и адрес на управление, както и името на законния представител на дружеството, тъй като тези данни са общодостъпни за всички при справка в Търговския регистър, който е публичен.

От всичко изложено този въззивен състав достигна до извод, че в случая е налице изчерпателно формулиран обвинителен акт, който отговаря на изискванията на чл. 246 НПК, поради което липсва основание за неговото връщане.

В обобщение, настоящият въззивен състав намира, че по делото не са допуснати визираните от първостепенния съд съществени процесуални нарушения по чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК. Не се констатира на досъдебното производство да е допуснато и друго, извън посочените от първостепенния съд, отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на някой от субектите по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното с частния протест определение на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения, на основание чл. 345, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 НПК, Софийски градски съд, НО, XV въззивен състав

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 03.02.2026 г., постановено по НОХД № 16222/2025 г. по описа на СРС, НО, 100-ен състав, с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на същия съдебен състав на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5