Решение № 169 от 20.01.2026, Административен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 169

Русе, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VI състав, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

При секретар БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛИЦА ДИМИТРОВА административно дело № 20257200700759 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от С. П. Д. от гр.Русе срещу ЗППАМ №25-1085-000454/12.11.2025г. на началник група в сектор „ПП“ към ОДМВР-Русе , с която на основание чл.171 т.1 б.а от ЗДвП е наложена ПАМ „ временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това“. В жалбата се излагат съображения, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при липса на фактически и правни основания, неспазване на установената форма. Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Сочи нови доказателства- удостоверение за здравословно състояние на водач изх.№ 2543D044CF1 от 09.12.2025г. и карта за оценка на физическа годност на водач, издадени от общопрактикуващ лекар на 09.12.2025г., както и удостоверение за здравословно състояние на водач /кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС №5938/16.12.2025г. , с данни от специалист очни болести и вътрешни болести и специалист трудова медицина, с карта за оценка на физическата годност от специалист вътрешни болести и трудова медицина.от 16.12.2025г., свидетелство от ЦПЗ-Русе от 08.01.2026г., че не се води на учет. Моли за отмяна на оспорения акт, по съображения в жалбата, че органът, наложил принудителната административна мярка, не е мотивирал същия и в акта не е дал информация на какви медицински и психически изисквания не отговаря жалбоподателят. Твърди, че последният е клинично здрав и има право да управлява МПС, като в подкрепа на това твърдение представя медицинско свидетелство. Претендират се и направените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответната страна Началник група към ОД на МВР –Русе, Сектор "Пътна полиция" се представлява от гл. юрисконсулт Т. Й., редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че заповедта е издадена при спазване на материалния закон. Сочи, че фактическото основание за издаването й е обстоятелството, че жалбоподателят не отговаря на медицинските и психологични изисквания за водач на МПС – констатация, основана на извършена проверка, провокирана от извършено посетено нарушение па ЗДвП и настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на оспорващия като водач на МПС. Иска се съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което е адресат на оспорената заповед и има правен интерес от оспорването, поради което се явява процесуално допустима.

Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповедта, предмет на съдебната проверка за законосъобразност, е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП принудителна административна мярка спрямо жалбоподателя С. П. Д.“ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до отпадане на основанието за това“. Заповедта е надлежно връчена на 23.11.2025г.

От фактическа страна заповедта е обоснована с изготвена докладна записка рег.№ 1085р-8715/12.11.2025г. за посетен сигнал на 11.11.2025г. около 20,30ч. в гр.Русе, площад Дунав, където л.а. Фолкваген голф с рег.№4177КР, управляван от жалбоподателя Д., роден на [дата]., се е движил в изградения парк и преминал през изградения парк. При проверката на място и проведена беседа Д. заявил, че преминал през изградения парк, защото асфалтът е нов, а по улиците има много дупки, трудно се ориентирал къде се намира и бил със забавени реакции, с което се създава опасност за останалите участници в движението. Позовавайки се на докладната записка е прието, че водачът видимо не отговаря на медицинските и психологически изисквания за водач.

Бил съставен АУАН бл.№ 4494419 за нарушения на чл.15 ал.4 и чл.15 ал.7 от ЗДвП, и в последствие са издадени НП.

Видно от докладната записка, същият водач в същият ден около 18.00ч. е причинил ПТП на бул.Цар Освободител на кръгово движение с бул.Ген.Скобелев, където преминал през разделителната ивица, тротоарните блокчета и отново не се движил по платното за движение, за което е приложен съставен АУАН №4733006 /11.11.2025г. и протокол за ПТП. По –късно е издадено и НП.

Сигналът, описан в докладната записка е подаден от центъра за видеонаблюдение, и е бил посетен на място, където е констатирано закъсало в тревните площи МПС, управлявано от жалбоподателя.

По предоставени записи от охранителни камери на територията на община Русе е констатирано, че на 11.11.2025г. след 19.44ч. л.а. Фолкваген голф с рег.№4177КР на светофара на кръстовището на бул. Скобелев и [улица]от крайна дясна лента пресякъл пътя на преминаващите ППС и преминал в крайна дясна лента посока ул. Корсаков, на завоя на ул.Ив.В. с ул. Николаевска се качил на пл. „Княз Александър Батенберг“ и продължил движението си в еднопосочната улица срещу посоката на движение и след това продължил движението си по ул.Етър и се качил на една от алеите на пл.Дунав, където заседнал в тревните площи в градинката, за което бил съставен и АУАН бл.№222313/01.12.2025г.

В дадени в с.з. обяснения жалбоподателят не оспорва фактически констатации по съставени АУАН, а изразява несъгласие с твърдението, че видимо не отговаря на медицинските и психологически изисквания за водач.

В тази връзка по повод удостоверяване на изискуеми изисквания за водач, жалбоподателят с молба вх.№ 5454/19.12.2025г. е представил удостоверение за здравословно състояние на водач изх.№ 2543D044CF1 от 09.12.2025г. и карта за оценка на физическа годност на водач, издадени от общопрактикуващ лекар. Представено е писмо рег.№ 108500-29105/29.12.2025г. на Началник сектор ПП –Русе по повод искане за връщане на СУМПС за необходимите документи. Представени са допълнително и удостоверение за здравословно състояние на водач /кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС №5938/16.12.2025г. , с данни от специалист очни болести и вътрешни болести и специалист трудова медицина, с карта за оценка на физическата годност от специалист вътрешни болести и трудова медицина.от 16.12.2025г., свидетелство от ЦПЗ-Русе от 08.01.2026г., че не се води на учет.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценя законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съгласно разписаното в чл. 23 от ЗАНН органите, които налагат принудителните административни мерки, се уреждат в съответния закон. Според правилото на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП в относимата към казуса редакция принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В процесния случай заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от Началник група към ОДМВР-Русе, Сектор "Пътна полиция"-Русе, за което издателят е надлежно оправомощен със служебно известната Заповед № 326з-5066 от 22.12.2023 г. на Директора на ОДМВР-Русе. От представеното удостоверение е видно, че издателят на заповедта заема длъжност Началник група в сектор ПП към отдел „охранителна полиция“ при ОДМВР-Русе- Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“.

В този смисъл административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.

С оглед съдържанието на акта, съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите и правните основания за издаване на заповедта, като се е позовал на данните от изготвената докладна записка за посетен сигнал, която съдържа много подробни фактически констатации и становището на полицейският служител, че водачът видимо трудно се ориентира къде се намира и има забавени реакции, с което създава опасност за останалите участници в движението. Тези данни допълнително са подкрепени от редовно съставен на място АУАН , който се ползва с презумтивна доказателствена сила, с който е констатирано нарушение на правилата на ЗДвП.

В производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснато в производството по издаване на обжалваната заповед съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразено в липса на мотиви. Прилагането на мярката е обосновано с констатации за наличие на обстоятелства, относими към хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП- в съобразителната част на заповедта е посочено, че жалбоподателят е видимо неориентиран по място и със забавени реакции. Допълнително в докладната записка, към която изцяло препраща ЗППАМ, са налични безспорни констатации за причинено ПТП на същата дата, два часа преди отново посетеното събитие на пл.Дунав , при което отново водачът не се е движил по платното за движение и не е контролирал МПС. В приложената по преписката докладна записка по повод подадения сигнал от видеонаблюдението на територията на Община Русе и анализа на видеофайловете се съдържа описание, че жалбоподателят на завоя на [улица]с [улица]се качил на пл. „Княз Александър Батенберг“ и продължил движението си в еднопосочната улица срещу посоката на движение и след това продължил движението си по ул.Етър и се качил на една от алеите на пл.Дунав, където заседнал в тревните площи в градинката, през която направил опит да премине, което не е отречено като резултат от жалбоподателя, а даденото от него обяснение пред полицейския служител, допълнително обосновава тези изводи за видима липса на ориентация по място и забавени реакции.

Това описание по мнение на настоящия съдебен състав е достатъчно за осигуряване правото на защита на адресата на акта и за извършване на съдебната проверка за законосъобразност.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В конкретния случай е прието от административния орган, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП. Според цитираната норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания- до отпадане на основанието за това.

По силата на чл. 172, ал. 2 от ЗДвП налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез недопускане управлението на моторното превозно средство; спиране от движение на моторното превозно средство; отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1, (сред които е и свидетелството за управление на МПС на водача) и други, а по смисъла на чл. 22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения, като според чл.172 ал.6 от ЗДвП обжалването на заповедите за налагане на ПАМ не спира изпълнението на приложената административна мярка.