Решение № 3709 от 12.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3709 гр. София, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина А.а

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина А.а Въззивно гражданско дело № 20211100512189 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 20157819 от 15.07.2021 г., постановено по гражданско дело № 37437 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149 състав, била оставена без уважение молбата на В. Г. М. за издаване на заповед за съдебна защита срещу В. С. Х. и отказва да издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН; осъдил В.

Г. М. да заплати на адвокат М. А. от САК сумата от 400 лева, представляваща адвокатски хонорар пред първата съдебна инстанция, а на СРС държавна такса в размер на 25 лева.

Недоволна от така постановеното решение останала В. Г. М., молител в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, която обжалва същото с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, поради противоречие със съдебната практика и неправилна оценка на доказателствения материал. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания 1 съдебен акт изцяло, като уважи молбата на двамата молители за издаване на заповед за защитата им. Претендира сторените деловодни разноски за двете съдебни инстанции, в това число за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН насрещната страна по въззивната жалба В.

С. Х., ответник в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящето производство, депозира писмен отговор, с който оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения в подкрепа на изразеното в отговора становище. Моли съда да постанови решение, с което да остави обжалвания съдебен акт в сила, като му присъди сторените деловодни разноски..

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа заявеното в отговора становище. Моли съда да постанови решение, с което да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт. Претендира сторените по водене на делото разноски, като процесуалния му представител прави искане да му се определи възнаграждение за оказаната на тази страна (близък и юрист) безплатна правна помощ.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт.

При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с молба, подадена от В. Г. М. срещу В. С. Х.. Твърдяла, че с ответника са родители на Й. В.

Х., като помежду им имало неразбирателство по режима и относно въпросите, уреждащи мерките за родителски права и личните контакти на детето с родителите, като бил издаден съдебен акт, който регламентирал тези въпроси.

Твърдяла, че ответникът станал агресивен след постановяването на този съдебен акт и започнал да осъществява тормоз над молителката, като :

-на 30.07.2020 г. при предаване на детето започнал да обижда молителката и да я заплашва, че ще унищожи;

-на 01.08.2020 г. отново отишъл в дома й, като започнал да я обижда, че е „жалка“, „малоумна“, „смешна“, „злобарка“

-и на 04.08.2020 г., при предаване на детето в медицински център „С.“ в присъствието на помощник съдебен изпълнител и казал, че е луда и настройва 2 детето срещу него.

Ответникът оспорвал молбата и всички наведени твърдения. Твърдял, че не е осъществявал тормоз над молителката. Отричал на първата посочена дата да се е държал по описания в молбата начин, като сочи, че отишъл пред дома на молителката за предаване на детето, но не се обърнал към нея с описаните обиди и заплахи, като прегърнал детето, докато молителката го държала за ръка. Признава, че отказал да подпише подготвения от нея протокол за предаване, но нямал такова задължение. Детето се радвало да го види и не плакало. По отношение на втората посочена твърди, че отишъл пред дома на молителката за предаване на детето и го хванал за ръка, докато молителката продължавала да го държи за другата ръка, като отново го приканила да подпише въпросния протокол, а след като отново отказал дръпнала детето, видимо се напрегнала и след като й казал, че ще потърси помощ, се прибрала в дома си, като отвела детето със себе си. След това тя не отворила на полицейския патрул, който дошъл на място, след като се обадил на телефон 112, а тя не приела обажданията му, направени по искане на полицаите.

След 15 минутно звънене на входната врата на жилището й, полицейския патрул го уведомил, че ще изготвят докладна записка за посещението си на адреса, след което се разделили и той се прибрал вкъщи. По отношение на последната дата – 04.08.2020 г. обяснява, че имайки предвид случилото се на 01.08.2020 г., потърсил съдействие от ЧСИ М.Б. във връзка със заведено изпълнително дело, който изпратил свой помощник, който да придружава ответника при предаването на детето.В 16 часа двамата отишли на адреса в ж. к. „Младост“, посочен от молителката като адрес, от който ще предава детето, но не намерили никого.

Свързал се с молителката и я помолил да му предаде детето, но тя отказала. След това с молителката се свързал помощникът на ЧСИ Б.-И.Р., на който молителката заявила, че с детето се намират в МЦ „С.“, където ще предаде детето. Двамата отишли в посочения център, където били посрещнати от майката на молителката, която провела разговор с И.Р., а ответникът си мълчал. След това дошла и молителката с детето, като баба му заявила на всеослушание, че баща му е дошъл да го вземе с полиция, като детето се изплашило и се скрило зад майка си. И.Р. направил забележка, като заявил, че ще отрази тези изявления в протокола от това действие, а междувременно детето притичало в едно от помещенията в центъра, ответникът го последвал, и щом детето се оказало насаме с него, го гушнало и така реално станало предаването му. Твърдял също, че имал уговорка с г-н Р. да се осъществява предаване на детето, ако това означава то да стане свидетел на ситуация, изпълнена с напрежение. Молел съда да отхвърли молбата като 3 неоснователна и претендирал присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Страните по спора били родители на детето Й., като попадали в кръга на лицата по чл. 3 от ЗЗДН.

По делото били събрани гласни доказателства с разпита на свидетелите С., Р. и П., като съдът кредитирал показанията на първите двама свидетели.

Първоинстанционният съд не дал вяра на показанията на свидетелят П., тъй като били противоречиви и се опровергавали от другите събрани в производството доказателства.

С показанията си свидетелят С. установил, че в края на месец юли 2020 г., присъствал на предаване на детето, като бащата го взел без инциденти. На следващия ден, събота, почивен ден, свидетелят отново придружил ответника за предаване на детето, но майката не позволила да вземе детето, като на случката не присъствали други хора. След това свидетелят си тръгнал, но знаел, че е идвала полиция.

На свой ред, свидетелят Р. установил, че на 04.08.2020 г. с ответника отишли в МЦ „С.“ с цел вземане на детето Й.. Молителката присъствала, като на детето било обяснено, че свидетелят е полицай. В началото детето се притеснило, но после тръгнало с баща си. Ответникът отказал принудително предаване.

Предаването преминало спокойно, без агресия от страна на ответника, като присъствали молителката и нейната майка.

Свидетелят П. отричал да има интимна връзка с майката на молителката, а впоследствие признал, че споделял една стая в нея, ходел на гости заедно с нея в дома на страните и бил подробно запознат с документите, които страните си разменяли във връзка с предаването на детето и как се случвало предаването.

Извън това, свидетелят твърдял, че на 04.08.2020 г. успокоявал детето, но от събраните по делото доказателства не се установявало, свидетелят да е присъствал и да е успокоявал детето.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

4

Въззивният съд споделя в общи линии установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка. Същата се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства.

Оносими към предмета на доказване се явяват писмени доказателства са следните : определение от 30.04.2020 г. постановено по гражданско дело № 14130/2020 г. на СРС, 91 състав; покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 202083804028208 по описа на ЧСИ М.Б. и протокол от 04.08.2020 г. по същото изпълнително дело за изпълнение на режим на лични отношения; както и декларация от въззивницата по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Допълнителния анализ на тези документи, сочи, че страните имат спор относно контактите на бащата с детето Й., което живее при майката, като помежду им е висящо гражданско дело № 14130/2020 г. на СРС, 91 състав, като са определени привременни мерки за контактите на бащата с детето. На 12.05.2020 г. бащата се е снабдил с изпълнителен лист за определените му контакти с детето, като по негово искане е образувано изпълнително дело № 202083804028208 по описа на ЧСИ М.Б.. Не е спорно, че на въззивницата била връчена покана за доброволно изпълнение по същото изпълнително дело, като съобразно представения протокол за изпълнение на режим на лични отношения, съставен от помощник ЧСИ И.Р. на 04.08.2020 г. в 16 и 20 часа, детето Й. било предадено на бащата на адрес ул. „Проф. *******, Медицински център „С.“ от майката, като било в приветлив вид. Протоколът бил подписан от въззивницата, въззиваемия и свидетеля И.Р..

Видно от представената от въззивницата декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, първите два акта на домашно насилие били извършени в жилището й, докато от изложените в молбата твърдения, е видно, че въззиваемият не е влизал в жилището на въззивницата, а очаквал предаването на детето да стане пред сградата, в която се намира жилището на въззивницата. Така например въззивницата сама е посочила в молбата си, че 30.07.2020 г. в 16 часа, когато „ответникът дошъл в жилището й в гр. София, ж. к. „Младост“, бул. „*******“, № *******, слязла с детето и го помолила да подпише протокол …свидетел на всичко това била съседка, която излязла , за да я успокои и подписала протокола, че е взел детето“. По същият начин, по отношение на втората процесна дата – 01.08.2020 г., около 9,30 часа, са изложени твърдения, че въззиваемият е „дошъл в дома й и отново не пожелал да й даде документ, че предава детето…тя гушнала детето и се прибрала….към 9,45 часа установила, че е извикал полиция, която стои пред блока и започнали да звънят на звънеца…като в следствие на тези събития се наложило да потърси медицинска помощ…“.

5

Останалите писмени доказателства, включително представения амбулаторен лист от извършен преглед на въззивницата на 01.08.2020 г. в 12.47 часа съдът не обсъжда като неотносими към предмета на доказване.

Въззивният съд прецени показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Г.П. С., колега на въззиваемия, И.Р. Р. и В.П. П., колега на въззивницата, по реда на чл. 172 от ГПК, като кредитира показанията на свидетелите С. и Р. в частите им, възпроизвеждащи личните им впечатления относно факти и обстоятелства, попадащи в предмета на доказване по делото. Въззивният съд също не дава вяра на показанията на свидетеля П.. Те са неясни и противоречиви. Извън това показанията му съдържат взаимноизключващи се твърдения, като се опровергават от други, събрани по делото доказателства. Така например, свидетелят твърди, че познава страните от над 10 години, като работи заедно с тях, което не е възможно, доколкото не е спорно, че въззивницата е лекар, а въззиваемият – адвокат, като двамата нямат общо работно място. Освен това, свидетелят описва състояние на въззивницата преди прегледа й на 01.08.2020 г., за което самата тя не е навела твърдения, а отделно от това сочи, че същият преглед е извършен преди обяд, докато според представения амбулаторен лист същият е осъществен в 12.47 часа на посочената дата. Извън това свидетелят пояснява, че няма никакви лични впечатления за причините за установеното на посочената дата състояние на въззивницата при прегледа й, поради което показанията му в тези им части не се ползват с доказателствена сила. На следващо място, описаното от него събитие на 04.08.2020 г. е между 15 и 16 часа, като явно не касае предаването на детето Й. на бащата, станало след 16.20 часа. Освен това липсват твърдения на самата въззивница свидетелят да е присъствал на това събитие или да е взел каквото и да е участие в него, включително като успокоява детето или го придружава до кабинет, където да го успокои. Следва да се отбележи, че според съвпадащите насрещни твърдения на страните предаването на детето е следвало да се осъществи на адреса по местоживеене на въззивницата, а не по нейната месторабота, като разстоянието между двете локации е около 5,5 км. и при липсата на трафик може да се премине с лек автомобил за около 11 минути.