Решение № 15245 от 30.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15245 гр. София, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110120092 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане срещу ответника Г. А. Я. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, **************, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение за следните суми: 2325,78 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ************** и А№......., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 14.06.2021 г. до изплащане на вземането, 240,25 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 29.04.2021 г., 52,83 лв. – стойност на дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 14.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и 9,97 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 29.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 33771/2021 г., по описа на СРС, 157 състав.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. на ответника топлинна енергия, а последният не е заплащал дължимите за нея суми на уговорения в приложимите за периода общи условия падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните 1 стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди също така, че по отношение на процесния имот е извършвана услугата дялово разпределение, чиято цена в размер на 52,83 лв. за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. не е заплатена, поради което я претендира, както и обезщетение за забава за периода 01.07.2018 г. до 29.04.2021 г.

Ответникът Г. А. Я. не е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба. В подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу заповедта за изпълнение оспорва вземането по размер.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Бруната България” ООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 117, том І, рег. № 9001, дело № 112 от 16.12.2011 г. Александър Г.ев Я. е придобил собствеността върху Апартамент № Б 7, находящ се в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 14, и е бил собственик на същия до смъртта си на 10.08.2015 г.

Видно от приложеното по делото писмо от Община Благоевград ответникът е наследник на Александър Г.ев Я..

По делото е представен протокол от общото събрание на етажните собственици в жилищната сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 14, проведено на 19.11.2005 г., на което е взето решение за открИ.не на индивидуални партиди за парно отопление към ТР „Земляне“.

Представените е Договор № 2446/28.06.2005 г. между етажните собственици на процесната сграда и третото лице помагач „Бруната България“ ООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 22.06.2005 г., както и Договор № Д-0-60 от 28.05.2018 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени съобщения към фактури с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., фактура за потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., извлечения от сметки, както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Бруната България“ ООД за процесния период и формуляри за извършени отчети за периода.

Според заключението на вещото лице И. Д. У. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, част от сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334, изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Посочено е, че за през процесните периоди топлинната енергия е отчитана чрез монтиран в имота апартаментен топломер. В имота има монтирани 3 броя водомери, показанията на които са отчетени съответно на 09.05.2019 г. и на 08.06.2020 г. Вещото лице е установило, че за водомера, монтиран в мокро помещение за отоплителен сезон 2019/2020 г. са начислени 5,97 куб. м. вместо 2 куб.м., поради което е заключило, че за същия период служебно изчислената сума за водомера в мокро помещение е завишено с 30,62 лв. Сградната инсталация е изчислявана по формула, заложена в Наредба № 16334/06.04.2007 г. на база пълно отопляема кубатура 302 куб.м., съгласно списък с разпределение на кубатурите в сградата. За процесния период е начислена топлинна 2 енергия на общите части за работещи радиатори с обща инсталирана мощност 6762 W.

От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 2294,51 лева, а след приспадане на неправилно начислените суми за вода – 2263,93 лв. Вещото лице е установило, че топломерът е преминал на метрологична проверка през 2 годишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са 2237,36 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 2325,78 лв. Вещото лице е посочило, че с част от отразените суми за връщане от промяна в цената прихванати сметки на абоната за м. 6.2020 г. и м. 7.2020 г. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 29.04.2021 г. – 259,13 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е 52,83 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 01.07.2018 г. – 29.04.2021 г. е в размер на 9,79 лв. Вещото лице е установило, че процесните суми не са заплатени от ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.

Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства (Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 117, том І, рег. № 9001, дело № 112 от 16.12.2011 г. и писмо от Община Благоевград за наследниците на Александър Г.ев Я.), ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот за процесния период, следователно същият е имал качеството потребител на топлинна енергия.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

3

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с „Бруната България” ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила.