Решение № 393 от 22.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Емилия Александрова

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20211100515058 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. М. Р. , срещу решение № 20161538/ 22.07.2021 г. по гр. д. № 31296/2019 г. на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 84- ти състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, като са изложени съображения за това. Въззивникът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Моли съдът да обезсили като недопустимо обжалваното решение, тъй като СРС е разгледал непредявен иск. Претендира разноски и за двете инстанции.

Въззиваемата страна В. Й. Р. оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът моли съда да уважи жалбата му.

Представя списък на разноските.

В съдебно заседание по делото, въззиваемата страна моли решението да бъде потвърдено. Прави възражение срещу разноските по представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Софийският градски съд, като

1 прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по искова молба на М. М.

Р. срещу В. Й. Р., по иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 от Семейния кодекс (СК). Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като по време на брака им, на 12.04.1990 г., е закупил апартамент № 47, находящ се в гр. София, комплекс ******* II ч., бл*******, състоящ се от две стаи (едната преходна), кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 65,23 кв.м., с принадлежащите зимнично помещение № 3, с полезна площ от 2,64 кв.м., с 1,069 % идеални части от общите части на сградата, за сумата от 13 800 лв., от които сумата от 1800,00 лева - собствени средства, и 12000 лв. заемни средства от ДСК. Моли съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на процесния апартамент по силата на пълна трансформация на лично имущество.

Ответницата оспорва изцяло иска.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от М. М. Р., срещу В. Й. Р. иск с правна квалификация чл. 23, ал.

1 СК, за признаване за установено по отношение на В. Й. Р., ЕГН **********, че М. М. Р., ЕГН **********, е изключителен собственик на апартамент № 47, находящ се в гр. София, ж.к. „******* *******, ет. 4, поради трансформация на негови лични средства, като неоснователен. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, районният съд е осъдил ищеца да заплати на ответницата сумата от 1435 лева - разноски в производството.

Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, че е налице несъответствие между дадената от съда в доклада правна квалификация и тази, посочена в решението, като съвсем различни са правнорелевантните обстоятелства, които следва да се установят по делото.

Въззивната инстанция, във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, във връзка с доклада по чл. 146 от ГПК и съгласно разясненията, дадени в точка 2 на Тълкувателно решение №1 от 2013 г. от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело №1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, е указал на страните, ч е с оглед правната квалификация на правата, претендирани от ищеца- чл. 23 от СК, имат възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадени указания, а 2 именно:

Въззивникът- ищец в първоинстанционното производство има възможност да представи доказателства за: 1. Че страните по делото са настоящи или бивши съпрузи; 2. Факта на придобиване на недвижими я имот /описан в исковата молба/ по време на брака, с представяне на съответните писмени доказателства, тъй като закона изисква писмена форма на сключената придобивна сделка; 3. Придобивната стойност на имота /според вида на възмездната сделка с вещно- правен ефект/ ; 4. Размерът на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 от СК и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и 5. Влагането именно на тези средства при придобиването на имота. Указал е на в ъззиваемата странаответник в първоинстанционното производство, че има възможност да представи доказателства във връзка с направените от нея оспорвания.

Страните по делото, във връзка с предоставената им възможност, не са ангажирали нови доказателства във въззивното производство.

Наведеният довод за недопустимост на съдебното решение, тъй като съдът е разгледал непредявен иск- такъв по чл. 23, ал. 1 СК, а предявения иск е по чл. 21, ал. 4 СК, настоящия съдебен състав счита за неоснователен

.

Принципът на диспозитивното начало ще бъде нарушен когато съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала. В този случай решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Когато в решението си съдът разглежда спорното материално субективно право, съобразно въведените от ищеца твърдения, но определяйки погрешна правна квалификация, решението не е недопустимо, а неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Когато съдът се е произнесъл по правопораждащите фактически твърдения, въведени от ищеца по надлежния процесуален ред, постановеното решение е допустимо, независимо дали правната квалификация на иска е определена точно (решение № 217/11.06.2014 г. по гр. д. № 599/2014 г. на ІV г.о. на ВКС и посочените в него решение № 317/27.06.2012 г. по гр. д. № 117/2012 г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 503/16.01.2013 г. по гр. д. № 168/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 161/01.07.2013 г. по гр. д. № 564/2012 г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 277/03.10.2013 г. по гр. д. № 977/2012 г. на ІV г.о. на ВКС;

3 решение № 157/30.10.2013 г. по т.д. № 1091/2012 г. на І т.о. на ВКС; решение № 359/16.01.2014 г. по гр. д. № 1209/2013 г. на ІV г.о. на ВКС). В настоящия случай първоинстанционният съд се е произнесъл по заявения с исковата молба петутим, а именно да се признае за установено, че придобитият по време на брака на страните апартамент е лична собственост на предявилия иска съпруг, като е обсъдил основателността на съдържащите се в исковата молба твърдения за осъществяването на посочените факти и обстоятелства.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от СК, лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. За да настъпи трансформация на лично имущество, по време на брак в законов режим на общност, е достатъчно с имущество, лична собственост, да бъде придобита собствеността върху друго имуществено благо. Уважаването на установителния иск по чл. 23, ал. 1 СК предполага съдебно установяване и потвърждаване при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на обстоятелствата, че страните по делото са настоящи или бивши съпрузи, факта на придобиване на недвижимия имот /описан в исковата молба/ по време на брака, придобивната стойност на имота /според вида на възмездната сделка с вещно- правен ефект/, размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 от СК и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и влагането именно на тези средства при придобиването на имота.

По предявения иск с правна квалификация чл. 23, ал. 2 от СК основният спор между страните е за произхода на средствата, вложени за придобиване на правото на собственост върху имота. При разрешаването му и с оглед въведените от страните твърдения съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност.

В настоящия случай, видно от Решение № 133 от 18.07.1994 г., постановено по гр. дело № 1745 от 1994 г. по описа на СРС, 80 състав, влязло в сила на 04.08.1994 г., е прекратен бракът между страните, сключен на 20.09.1980 г.

От Заповед за отчуждаване на недвижим имот № РД-34-852 от 02.04.1981 г. на основание чл. 95 от ЗТСУ и Заповед № РД-412757/07.09.1983 г. се установява, че собственика М. М. Р. е обезщетен за 4 отчуждения му имот с плащане в брой на парично обезщетение в размер на 6467,00 лева (л. 14 - л. 16 от делото на СРС).

Не се спори между страните, че с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 12.04.1990 г., сключен между председателя на ИК на ОбНС „*******“ и М. М. Р., по време на брака, М. М. Р. е закупил процесното жилище, а именно: АПАРТАМЕНТ № 47, находящ се в гр. София, комплекс ******* II ч., бл*******, състоящ се от две стаи (едната преходна), кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 65,23 кв.м., с принадлежащите зимнично помещение № 3, с полезна площ от 2,64 кв.м., с 1,069 % идеални части от общите части на сградата, за сумата от 13800,00 лева, заплатена напълно в брой от купувача, като в договора е отразено, че цената на имота е покрита със: сумата от 1800,00 лева - собствени средства, внесени по сметка на 11.04.1990 г. и 12000,00 лева заемни средства от ДСК, внесени по сметка на 12.04.1990 г. (л. 17 от делото на СРС).

От представените по делото вносни бележки се установява, че ищецът е внесъл сумата от 1800,00 лева, представляваща първоначална вноска за закупване на апартамента (л. 18 и л. 19 от делото на СРС).

Видно от представената по делото бележка за отпускане на нов заем от ДСК-2114, на М. Р. са му изплатени заемни средства в размер на 12000,00 лева (л. 21 от делото на СРС).

От представените по делото вносни бележки и банково удостоверение от ДСК, както правилно е приел и СРС, се установява, че за погасяване на кредита, отпуснат на ищеца са правени вноски от лицето П. М.а Г., за която не се спори, че е сестра на ищеца, в общ размер на 11468,47 лева, съответно 5740,00 лева на 21.11.1991 г., 5500,00 лева на 30.04.1991 г. и 228,47 лева на 21.10.1992 г., като с изплащането на последната сума в размер на 228,47 лева, окончателно е погасено задължението към ДСК, отнасящо се до процесното жилище (л. 22, л. 23 и л. 78 от делото на СРС).

В първа инстанция са разпитани свидетелите П. Г.- сестра на ищеца, М.И.- без роднинска връзка със страните, А.И.- без родство със страните и И.Ч.- без роднинска връзка със страните. Съдът кредитира показанията на свидетелите в частта им относно релевантните за процеса обстоятелства и в частта им, която същите установяват обстоятелства, за които имат преки и непосредствени наблюдения, тъй като показанията им са дадени под страх от наказателна отговорност и същите са вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от останалите, събрани по делото доказателства. С показанията им се установява, че при отчуждаването на съсобствен между брат й други лица недвижим имот, ищеца е получил сумата от около 6400 лв.; Брат й е взел жилище под наем през 1983 г., а през месец април 1990 г. е подал молба към ДСК за кредит за закупуване на това жилище; Договорът е бил подписан през месец юни 1990 г., като първите вноски по кредита ищеца ги е плащал по ведомост, след което вноските е плащала свидетелката до месец март 1991 г.;

От месец април 1991 г., когато брат й е бил изтеглил кредита, свидетелката и баща им са решили да дарят на брат й средства да си закупи и той жилището, тъй като свидетелката си е била взела жилище, а баща й си е закупил жилище без кредит; първата вноска от 5500 лв. и втората вноска от 5740 лв. по кредита са дарени лично от свидетелката и баща й на брата на свидетелката;