Решение № 3 от 01.03.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Габрово , 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Благовеста Костова

Кремена Големанова

Ива Димова като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20204200600086 по описа за 2020 година Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Г.Н. от ГАК в качеството му на защитник на подсъдимия Б.Х. против присъда № 249 от 23.06.2020г., постановена по НЧХД № 1026 по описа за 2019 год. на РСГаброво.

С горната присъда, Районен съд – Габрово е признал подсъдимия Х. за виновен в това, че на че на 11.09.2019 година, в град Габрово, в личното присъствие на тъжителя П. К. Г. – полицейски служител на длъжност „старши полицай (водач на патрулен автомобил )” в група „ООР” на Сектор „ОП” към РУ Габрово при ОД на МВР Габрово, изрекъл дума, унизителна за честта и неговото достойнство – нарекъл го „педераст”, като обидата е нанесена публично и по отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата му, като за извършеното престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл.

146, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК съдът му е наложил наказание глоба в размер на сумата от 4000 лева, както и на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което ДА ИЗТЪРПИ чрез оповестяване на постановената присъда в средство за масово осведомяване.

Първоинстанционният съд е уважил предявения граждански иск от П.Г. като е осъдил подсъдимия Х. да му заплати обезщетение от 1500 лева за 1 неимуществени вреди – морални болки и страдания, претърпени в резултат на извършеното престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, на основание чл. 45 от ЗЗД, както и да му заплати сумата от 500 (петстотин) лева, съставляваща адвокатски хонорар, заплатен от Г. на повереника му, както и сумата от 12 (дванадесет) лева – направени от тъжителя разноски по делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

На подсъдимия Х. са възложени държавните такси върху размера на уважения граждански иск.

Подсъдимият Х. не се явява пред настоящата инстанция, редовно призован.Явява се неговия защитник адв.Г.Н..защитникът поддържа депозираната халба.Счита ,че е налице неправилно приложение на материалния закон от РС-Габрово. Счита, че по делото не са доказани търпените от тъжителя вреди и моли да бъде намален размера на наложеното наказание глоба на неговия доверител.

Частния тъжител не се явява пред настоящата инстанция.за него се явява повереника му адв.С..Повереникът оспорва жалбата и моли присъдата на РС-габрово да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и ги прецени по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна , същата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Атакуваната присъда на РС- Габрово е постановена след правилно изясняване на фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд , намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Около 02,10 часа на 11.09.2019 година автопатрулния екип от група „Охрана на обществения ред” на Сектор „ОП” към РУ Габрово при ОД на МВР Габрово , състоящ се от тъжителя и свидетелите. Т.И. и Т.К. бил изпратен до бензиностанция „Марешки” на ул. „Найден Геров” ** в гр.

2

Габрово по сигнал за нарушаване на нощната тишина. На място те установили подсъдимия Б.Х., който бил застанал до лек автомобил „БМВ” с Рег. № **, паркиран в близост до входа на бензиностанцията, и бил усилил звука от музикалната уредба на автомобила. В превозното средство, което било с отворени врати и прозорци, се намирала св. И. Г.а, а Х. пиел бира и танцувал около него. Полицейските служители му разпоредили да намали музиката и да преустанови употребата на алкохол на публично място. Подсъдимият намалил звука, но продължил да пие и след повторно устно разпореждане да прекрати това нарушение, като отново усилил музиката от автомобила.

Полицейските служители съставили на Х. актове за нарушения по Наредба № 3 за опазване на обществения ред на територията на Община Габрово.

Последният отказал да ги подпише и да получи копия от тях, като нарекъл тъжителя П.Г. „педераст”. Тази дума била отправена към тъжителя не само в присъствието на неговите колеги, но и в присъствието на свидетеля С.Д., който работел на бензиностанцията. Поради агресивното поведение на подсъдимия към полицейските служители, отправяните от него обиди и закани за саморазправа с тях и отказа да се подчини на отправените му устни разпореждания за прекратяване на извършваните нарушения, на Х. е било разпоредено да постави ръце зад гърба си, за да му бъдат поставени белезници. Той отказал да изпълни това нареждане, и тъй като се опитал да влезе в автомобила, за да напусне мястото, бил задържан и отведен в сградата на РУ Габрово. В нея със Заповед Рег. № 1752зз-334/11.09.2019 г. бил задържан въз основа на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – поради обстоятелството, че след надлежно предупреждение е пречил на полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба. Периода на задържането е продължил от 02,30 часа до 06,10 часа на посочената дата, когато Х. е бил освободен. В сградата на РУ Габрово против подсъдимия бил съставен и акт за установяване на нарушение по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, който той отказал да получи и подпише.

Тъжителя П. К. Г. заемал длъжност „старши полицай (водач на патрулен автомобил)” в група „Охрана на обществения ред” на Сектор „ОП” към РУ Габрово при ОД на МВР Габрово, като същият бил длъжностно лице по смисъла на указаното в чл. 93, т. 1, б. „А” от НК към инкриминираната дата. От длъжностната му характеристика се установява, че освен с 3 останалите упоменати в нея задължения, Г. бил натоварен и със служебното задължение да осигурява обществения ред, като предотвратява и оказва съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната от него територия. То е било изпълнявано от него и на 10 срещу 11.09.2019 година, когато тъжителя е осъществявал патрулно-постова дейност на територията на гр. Габрово заедно с колегите си И. и К..

Подсъдимият в обясненията си пред РС-Габрово не оспорва така установената фактическа обстановка, като категорично отрича да е отправял обидни думи и да е наричал тъжителя „педераст“.защитната теза на подсъдимия се опровергава по категоричен начин от безпротиворечивите и логични свидетелски показания на свидетелите И., К. и Д..

Фактическата обстановка не е предмет на оспорване пред настоящата инстанция.

Като е приел същата фактология, възоснова на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт.

Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност , на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил правилата на формалната логика.

Правните му изводи за съставомерност на поведението на подсъдимия п о чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК с а законосъобразни. Безспорно е установено по делото, че от обективна страна подсъдимият Х. на 11.09.2019 г., в град Габрово, в личното присъствие на тъжителя П. К. Г. – полицейски служител на длъжност „старши полицай (водач на патрулен автомобил )” в група „ООР” на Сектор „ОП” към РУ Габрово при ОД на МВР Габрово, е изрекъл дума, унизителна за честта и неговото достойнство – нарекъл го „педераст”, като обидата е била нанесена публично и по отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата 4 му, като деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл както от обективна, така и от субективна страна.

При определяне вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия Х. РС-габрово е съобразил наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като правилно и законосъобразно е отчел същите.

Действително подсъдимият е деец със завишена степен на обществена опасност определяща се от предишните му осъждания. Конкретното деяние също се отличава с по-висока степен на обществена опасност от други деяния от този вид.Като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени обясненията на подсъдимия дадени пред съда с които същият е съдействал за разкриване на обективната истина и това ,че е изминал един значителен период от време от последното му осъждане, което в значителна степен е постигнало възложената му от закона роля.Следва да се отчете и факта ,че подсъдимия е трудово ангажирано лице.

Въззивният съд не споделя изводите на РС-Габрово за превес на отегчаващите вината обстоятелства, като счита че е налице баланс между отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства.Счита ,че наложеното на Х. наказание малко над минимума предвиден в закона от глоба в размер на 4000 лева и обществено порицание ще постигне целите на генералната и лична превенция.

Първоинстанционният съд е уважил предявения граждански иск от тъжителя за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението за което е осъдена подсъдимия в пълен размер от 1500.00 лева. Въззивният съд намира ,че при определяне на обезщетението, РС- Габрово изцяло е съобразил размера на същото с претърпените неимуществени вреди от пострадалия. Безспорни са доказателствата по делото, че обидните думи са отправени към тъжителя на публично място, пред неговите колеги и служител на бензиностанцията и това е унизило честа и достойнството му на човек и полицейски служител. Няма съмнение, ,че полицейските служители на които е възложена охраната на обществения ред е недопустимо да бъдат унижавани с обидни думи още повече с думата „педераст“, което е изключително цинично и непристойно отношение към тях. Пострадалият е бил длъжен да търпи това отношение на подсъдимия, за да изпълни задълженията 5 си.Правилни са изводите на решаващия съд,че същият следва да бъде обезщетен със сумата от 1500 лева за претърпените неимуществени вреди.

Правилно и законосъобразно е определена дължимата държавна такса върху уважения гражданския иск и правилно са възложени на подсъдимия направените от частния тъжител разноски в първоинстанционното производство, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.

При разглеждане на делото и постановяване на присъдата не са допуснати съществени процесуални нарушения. Не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда и същата следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 ал.1 т.6 НПК съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 249 от 23.06.2020г., постановена по НЧХД № 1026 по описа на РС- Габрово за 2019г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6