Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 34 от 13.01.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2308/2025
Вид
Решение № 34
Подписан
13.01.2026
В сила
05.02.2026
Състав
ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т.5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т.5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал.1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 2, т. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Бургас, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20252120202308 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от П. Н. Б., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 24-0769-006384/22.05.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор "Пътна полиция" - Бургас, с което за нарушение на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 лева, а за нарушение на чл.

123, ал.1, т.1 ЗДвП на основание чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП са му наложени административни наказания – "Глоба" в размер на 50 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание по делото жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата и моли за уважаването .

Административнонаказващият орган се представлява от гл. юрисконсулт Р.Ж., която пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 10.06.2025г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата чрез АНО на 23.06.2025г., видно от входящия номер на същата), от активнолегитимирано лице и срещу 1 подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.12.2024г., около 19:42 часа, лек автомобил „Пежо 307 ЦЦ“ с peг.

№ *****, собственост на Б.А.Б., бил паркиран в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, на паркинга пред бл. 50, вх. А. По същото време жалбоподателят, който живеел на посочения адрес, се прибирал, управлявайки личния си лек автомобил “БМВ X 5“, с рег. № *****. Същият видял, че пред входа имало свободно място между две паркирани коли и решил да паркира своя автомобил там, пред лек автомобил „Пежо 307 ЦЦ“ с peг. № *****. Докато се опитвал да паркира автомобила си на посоченото място, при извършване на една от маневрите за това на заден ход жалбоподателят осуркал предната лява броня лек автомобил „Пежо 307 ЦЦ“ с peг. № ***** и му нанесъл материални щети. Жалбоподателят не усетил настъпилото съприкосновение между двата автомобила и продължил движението си, като паркирал автомобила си на друго място на същия паркинг.

Действията на жалбоподателя били наблюдавани от свидетелите А. М.

М. и П. Ж. Т., които след като Б. се прибрал, забелязали и щетите по предната броня на „Пежо“-то. Свидетелят Т. уведомил приятелката си – Б.А.Б., чиято собственост бил лек автомобил „Пежо 307 ЦЦ“ с peг. № *****, че колата е ударена и подали сигнал на тел. 112.

Изпратеният на място екип на ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, част от който бил свидетелят Х. К. К. – мл. автоконтрольор, установил щетите по двата автомобила и снел сведения от свидетелите М. и Т., от собственика на лек автомобил „Пежо 307 ЦЦ“ с peг. № ***** – Б.Б. и от жалбоподателя.

Въз основа на описания от свидетелите М. и Т. механизъм на настъпване на ПТП в дадените от тях сведения и в присъствието на жалбоподателя, свидетелят К. съставил процесните Протокол за ПТП № 1876435 от 09.12.2024г. и АУАН cepия GA № 1429268/09.12.2024г. срещу жалбоподателя.

Двата документа били предявени на Б., който ги подписал и получил препис от тях без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същият депозирал писмени възражения срещу АУАН, които впоследствие били приети за неоснователни от административнонаказващия орган.

Въз основа на горецитирания АУАН, на 22.05.2025г. от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор "Пътна полиция" - Бургас било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя П. Н. Б. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 лева, а за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП на основание чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП са му наложени административни наказания – "Глоба" в размер на 50 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец.

2

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните, писмените и веществените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в значителна степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че както актът за установяване на административно нарушение, така и атакуваното наказателното постановление, са издадени от компетентни органи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, както и наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок.

При извършената служебна проверка на НП и АУАН обаче, настоящият съдебен състав констатира, че фактическото описание на първото вменено на жалбоподателя нарушение и в двата акта е противоречиво и неясно, което ограничава правото му на защита по същото, както и възможността за преценка от страна на съда за наличието на съответствие между фактическото описание на нарушението и дадената му от административнонаказващия орган правна квалификация.

Съгласно разпоредбите на чл. 42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 и т.

6 от ЗАНН, както АУАН, така и НП следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени, като следва да е налице съответствие между фактическо и правно обвинение, т.е. между фактическото описание на обвинението и неговата правна квалификация, дадена от административнонаказващия орган.

В процесния случай фактическото описание на първото вменено на жалбоподателя нарушение, в което едновременно е посочено: „…като извършва неубедителна маневра на заден ход…“ и „…движи се на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението…“, може да се подведе под хипотезата на две различни разпоредби на Закона за движение по пътищата, а именно – чл. 25, ал. 1 от ЗДвП /Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да 3 е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение/ и чл. 40, ал. 1 от ЗДвП /Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението/.

В тази връзка в допълнение следва да се посочи, че установената по делото фактическа обстановка, съгласно която жалбоподателят се е опитвал да паркира своя автомобил между два други вече паркирани автомобила, поскоро обуславя извода, че преди реализираното на ПТП същият е предприел маневра съгласно текста на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, а не движение на заден ход по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. Действията, извършени от жалбоподателя на 09.12.2024г., не могат да се характеризират като представляващи извършване движение на заден ход съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, като нарушение по този текст би имало тогава, когато водачът на МПС, извършвайки движение на заден ход, причини съставомерен резултат, но това му движение не е свързано с извършване на някаква маневра, съгласно Раздел V от Глава втора на ЗДвП.

По отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение – това по чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП съдът счита, че същото е останало недоказано от субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

За да бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба обаче, следва то да е имало знанието, че е участник в ПТП. В противен случай, не може да му се вмени задължението да спре, за да установи какви са последиците. От ангажираните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е усетил да е настъпило съприкосновение.

Напротив, на няколко пъти – веднъж в депозираните от него писмени сведения пред служителите на ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ и втори път – в подадените от него писмени възражения пред АНО в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, Б. е заявил, че по никакъв начин не е разбрал, че е ожулил друг автомобил. За това, че жалбоподателят не е разбрал за процесното ПТП към момента на реализирането му са категорични в показанията си и свидетелите М. и Т., които са очевидци на самото ПТП. Така свидетелят Т. заявява пред съда: „Предварително като говорихме с господина, той не беше разбрал, че е осуркал „Пежо“-то ……Не сме разговаряли за осуркването на колата, той не беше разбрал. Той разбра, когато му се обадиха да слезе и той тогава разбра за осуркването.“, а свидетелят М.: „Той не разбра, че е осуркал 4 колата, не мога да си кривя душата, че е знаел. След като го извикаха полицаите, той тогава разбра.“

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, а съгласно чл.

7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая не се установява вината на санкционираното лице за вмененото му нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото липсват доказателства за съзнание у същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от състава на административното нарушение, то нейната липса, води до несъставомерност на деянието и неправилно ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. В този смисъл е константната практика на съдилищата (напр. Решение № 2282 от 22.12.2017г. на АдмС Бургас по к. а. н. д. № 2902/2017г. и др.) Всичко гореизложено обуславя извода за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което и същото следва да бъде изцяло отменено.