Решение № 260005 от 14.03.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№260005 гр.Д.,14.03.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА

ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА при секретаря ПАВЛИНА

ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело № 427 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№2504/05.02.2019г.от М.С.К. ***, въззивна жалба вх.№2686/08.02.2019г. от А.И.К.

/същия подал в срока по чл.263, ал.1 от ГПК и жалба вх.№5229/13.03.2019г., именована „насрещна“, която с оглед съдържанието си и заявеното искане, предвид и упражненото право на жалба в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, има характер на отговор по въззивната жалба на М.К./, двете срещу решение №89/21.01.2019г. по гр.д.№3489/2018г. на ДРС, и въззивна жалба вх.№8704/02.05.2019г. от А.И.К. срещу допълващото решение №402/05.04.2019г.

И двете страни обжалват решението по брачния иск-в частта на вината, както и в частта на небрачните искове съобразно интереса си, като:

М.С.К. обжалва решението в частта на вината по брачния иск, режима на лични контакти, в отхвърлителната част за издръжката на детето М.от 280лева до 500лева и в частта на издръжката за минало време от 12.03.2018г. до предявяване на насрещния иск на 18.08.2018г., в отхвърлителната част за издръжката на детето А. от 220лева до 460лева и в частта на издръжката за минало време от 12.03.2018г. до предявяване на насрещния иск на 18.08.2018г., като иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на решение за вина на съпруга Ал.К. за дълбокото и непоправимо разстройство на брака , ограничаване на режима на личните му контакти с децата само в присъствие на майката или на социален работник и без приспиване при бащата, уважаване изцяло на исковете за издръжка на децата.

Конкретно излага несъгласие с изводите на съда, че и двамата съпрузи носят вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, при обосноваване на който извод съдът пренебрегнал събраните категорични доказателства за противобрачни прояви - психически и физически тормоз над съпругата и децата, пренебрегване и неуважаване на личността на съпругата, налагане на модел на авторитарен партньор, склонност към злоупотреба с алкохол, закъснения и отсъствия от семейството, създаване на укорима близост с други жени. Необосновано намира решението в частта на определения режим на лични контакти защото съдът оставил без разглеждане възраженията и за липсата на необходимия опит и познания за отглеждане на двете деца предвид възрастта и пола им, липса на необходимия подход при осъществяване на интимния им тоалет, откритото производство за извършени блудствени действия с двете деца. Не извършил преценка на свидетелски показания във връзка с възможностите на бащата да се грижи за децата. Съдът оставил без преценка и доказателствата, че срещу бащата се води разследване за действия спрямо децата, несъвместими с грижата за здравето и телесната им неприкосновеност. Във връзка с издръжката съдът превратно преценил податните възможности на бащата, който имал брутен годишен доход 32 774.15лева или около 2730лева на месец, живеел в собствено жилище, ползвал сам семейния автомобил, нямал задължения за издръжка на други лица, нуждите на детето М.във връзка с учебни занимания, на детето А. във връзка с проблемния и зъбен статус и необходимостта му да бъде отглеждано в домашни условия за предпазване от други травми, податните възможности на майката като безработна и заета с непосредствените грижи за двете деца. Без преценка останали твърденията на майката, че за времето от 12.03.2018г. до 18.08.2018г. бащата изплатил само веднъж сумата от 260лева.

В писмен отговор на жалбата на М.С.А.К. оспорва твърденията за негови действия и поведение спрямо нея и децата, счита същите да са опровергани от събраните в хода на делото доказателства. Счита и, че въззивницата използва директни и индириктни нападки и обиди срещу него в хода процеса, възползвайки се от емоционалния аспект на казуса, които намира за израз на ниския морал на водене на защитата по делото и пълната липса на загриженост за децата.

А.К. обжалва решението/основното и допълнителното/ в частта на вината по брачния иск, по спора за родителските права, режима на лични контакти, присъдената издръжка, като иска отмяна на обжалваното основно и допълнително решение в частта на вината и мерките относно децата и уважаване на предявените от него искове. Изключително подробни са доводите му за неправилност и необоснованост на решението във всичките му части. Несъгласието си с извода на съда за дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на двамата съпрузи аргументира с липсата на обективен анализ на доказателствата от страна на съда, като във жалбата прави свой, подробен такъв и извежда извод, че съпругата е тази, която се е дистанцирала и изолирала от съвместния съпружески живот, умишлено, преднамерено, планувано. Липсата на обективен анализа на обстоятелствата и на събраните за установяването им доказателства, липсата на комплекса оценка на всички данни по делото, които касаят родителите и обкръжаващата ги среда, на данните за поведението на майката във връзка с назначената съдебно-психологична експертиза, по време на срещи със социални работници, данните от социалните доклади, намира да е причина за неправилно разрешаване на спора за упражняване на родителски права, която липса счита да е довела и до немотивиране на решението в тази част.

Подробно излага и анализира факти и обстоятелства, излагани и пред районния съд като акцентира върху планираното напускане на дома от майката и отвеждане на децата при неподсигуряване на средства за живот и условия за отглеждането им, негативното отношение на майката към детските градини и предучилищни занимания, липсата на професия и трудова ангажираност на майката, отношението на майката към стандартната медицина във връзка с ваксинирането на децата, целенасоченото и съзнателно поведение на майката за отчуждаване на децата от техния баща, безпричинната смяна на местоживеенето им, несъобразяването и какво говори пред децата, отказ да спазва предписания на лекари, поради което имало образувано досъдебно производство за непоставяне на задължителни ваксини, отказ на майката да се грижи за създаване на хигиенни навици на децата/ползване на памперси от детето М.до 5год.-възраст/, отказ на майката да спре да кърми детето А. при навършена 3-годишна възраст, иницииране на производство по чл.5 от ЗЗДН и прокурорска проверка по повод твърдения за блудствени действия, имащи за цел единствено осуетяване на контактите му с децата, отчуждение и отричане фигурата на бащата, поведение опасно за децата. Решението в частта на спора за родителски права намира и за несъобразено с Постановление №1/12.11.1974г. на ВС.

В частта на исковете за издръжка незаконосъобразността на решението се обосновава с доводи, свеждащи се до липсата на установяване на общо необходимите средства за издръжка на всяко от децата съобразно нуждите му, на база на които да се определи участието на всеки родител в издръжката им. Подробно излага твърдения за предоставяне на средства за издръжка и анализира доказателства за разходи за покупка на дрехи и храна за децата в периода м.април-м.август 2018г.

В писмени отговори М.С. оспорва жалбите на К. като неоснователни. Счита сочените като недостатъци или проблеми на родителския капацитет на майката за силно преекспонирани, мотивирани от желание да се накаже и затрудни другия родител и от липсата на критичност към собствените проблеми в отношението към децата и пренебрегване и нежелание за оценка и уважение за грижите, полагани от нея за децата, на проявените от нея обич и търпение към децата. Правилен намира извода на съда, че в интерес на децата е да бъдат отглеждани от майката.

Жалбата, в частта и срещу допълнителното решение за издръжка за минало време намира за неоснователна. Твърди, че ищецът изпълнил задължението си за издръжка за минало време и платил присъдената сума, което представлявало и признание на претенцията. Вън от горното не бил доказал, че е участвал в издръжката на децата в исковия период. Излага твърдения във връзка с разходите за нуждите на деца.

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с оглед на което и предвид подаването им от активно легитимирани лица-страни в производството с правен интерес от обжалване на неизгодното за всеки от тях в определени части решение, са допустими, подлежат на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено с искова молба вх.№3948/18.07.2018г./по регистър на РС-К. където първоначално е подадена/право на иск от А.И.К. с ЕГН **********, срещу М.С.К. с ЕГН **********, за прекратяване на брака им по вина на съпругата, за упражняване на родителските права по отношение на родените от брака деца М.А.К., род. на ***г. и А.А.К., род. на ***г., за определяне режим на контакти на майката с децата и осъждането и да заплаща месечна издръжка в размер от 150лева за всяко от тях, за фамилното име на съпругата, за ползването на семейното жилище, както и по надлежно предявените с насрещна искова молба вх.№4461/22.08.2018г. на М.С.К. с ЕГН ********** срещу А.И.К. с ЕГН **********, насрещни претенции за прекратяване на брака им по вина на съпруга, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата и определяне местоживеенето им при нея, за осъждането на бащата да заплаща месечна издръжка на детето М.в размер на 600лева и месечна издръжка на детето А. в размер на 500лева, за възстановяване на предбрачното и фамилно име.

Според твърденията в исковата молба на А.К., отношенията между него и съпругата му били нормални само в началото на брака им. След забременяването на ответницата и особено след раждането на децата поведението на съпругата му се променило- започнала да го обсебва, да намира поводи за скандали, да използва груб език и обидни думи/наричала го „идиот“, „боклук“, „нещастник“, „изрод“/, вкл. в присъствие на децата, да недоволства, да следи телефонните му разговори, да проверява защо и с кого излиза през деня с безпочвени прояви на ревност. След раждането на децата стремежът и към обсебване се проявил и към тях, а отношението и към него се изродило в силно желание да отчужди децата от него.

Не поставяла граници родител-дете, коментирала пред децата въпроси, които не са за техните детски уши, манипулирала ги. Изразявала негативно отношение и към неговите близки, познати и приятели. Трудно допускала общуване на родителите му с децата. Лошото си отношение към него демонстрирала и пред родителите му и приятелите му, не се въздържала от обидни думи по негов адрес и пред тях. Не полагала адекватни грижи за децата, в резултат на което имали нередовен режим на спане и будуване, увредени зъби /поради прекомерно кърмене, без нужната хигиена/, неправилно хранене/употребявали прекомерно сладки храни, тъй като отказвала да готви подходящи/, позволявала им прекомерно ползване на таблети и телефони, тъй като също била обсебена от интернет, нямали изградени навици за хранене и тоалет.

Ответницата не позволявала на децата да посещават детска градина като насаждала у тях страхове и неприязън към детската градина и персонала там, не позволявала нормална социализация на децата извън дома. Отказвала да осигури на децата нормално лекарско наблюдение, консултации, дори задължителните ваксини. В резултат на продължително нощно кърмене без нужната хигиена, прекомерна употреба на сладки храни, зъбите на А. били в трагично състояние. Тъй като ответницата отказала да се посети дентален специалист в гр.К., той се съгласил от 12.03. до 12.06.2018г. децата да пребивават в гр.Д. с оглед намиране най-добрия вариант за дентални грижи. Пренебрегнала желанието на ищеца да се вземе мнение на специалист в гр.Р., с който имали уговорен преглед за 18.05.2018г.и еднолично и без знанието му насрочила интервенция за 17.05.2018г.в клиника в гр.В., под пълна анестезия, решение за което било взето с нейно съгласие на 26.03.2018г. Отрекла становището на специалистите от избраната от самата нея клиника, че зъбките на детето А., тогава на 2г.и 7месеца, са увредени вследствие на продължителното нощно кърмене без нужната хигиена/без да му се мият зъбите/ и след интервенцията/лечение на 7млечни зъба под пълна анестезия, три от които се наложило да бъдат умъртвени/ ответницата отказала да отбие детето въпреки препоръките на лекарите, отказала да спазва препоръчаната профилактична програма за А. от Университетския дентален център. След