Определение № 2275 от 10.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2275 гр. София, 10.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500832 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по частна жалба от А. Т. Н., чрез адв. С., срещу определение № 4343/05.03.2025 г. по гр. д. № 1669/25 г. по описа на СГС, ГО, 17 състав, с което е прекратено производството по предявения от частния жалбоподател осъдителен иск срещу НАП за заплащане на сумата от 51 274.03 лв., представляваща недължимо платена сума по НОХД № 2986/ 2023 г. по описа на СГС, НО, 14 състав.

Твърди се, че решението е неправилно, по съображения изложени в жалбата.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице, в установения от закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, въз основа на материалите по делото и възраженията на страната, намира за установено следното:

С предявения пред първоинстанционния съд иск, ищцата твърди, че с присъда от 30.10.2024 г. по НОХД № 2986/2023 г. по описа на СГС е била призната за виновна за извършено престъпление по чл. 255, ал. 34 вр. с ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. с чл.

26, ал. 1 НК - избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери - 122 517, 34 лв., от които 111 379, 40 лв. ДДС и 11 137, 94 лв. корпоративен данък. Установените данъчни задължения били на обща стойност 122 517, 34 лв., които ищцата заплатила с лихвите, като на 23.01.2024 г. възстановила главница и лихви на обща стойност 161 860, 97 лв., а на 02.09.2024 г. превела по сметка на НАП допълнително 51 274, 03 лв. Твърди се, че след справка в НАП ищцата установила, че дължимите данъци с лихвата са в размер на 161 860, 97 лв., а те били погасени още с плащането от 23.01.2024 г., поради което второто плащане от 51 274, 03 лв. се явявало платено без основание. Моли съда, да постанови решение с което да осъди ответникът да заплати на основание чл. 55 ЗЗД, сумата в размер на 51 274, 03 лв.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е изложил съображения, че съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК лихвите върху вземания по т. 1-8 са публични вземания. В случая се касае за лихва върху вземане за данък добавена 1 стойност и за корпоративен данък, поради което приложение намирали разпоредбите на ДОПК за възстановяване на недължимо платени суми за публични задължения, и за които следвало да се подаде писмено искане по чл. 129 ДОПК.

Определения с чл.128 ДОПК ред са възстановяване на недължимо платени или събрани суми е относим към вземанията за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложените от органите на приходите глоби и имуществени санкции. В случая, заплатената от ищцата сума е стойността на дължимите данъчни задължения за ДДС и корпоративен данък и плащането им е извършено на основание чл. 255, ал. 4 НК вр. с чл. 78а, за да бъде същата освободена от наказателна отговорност. В посочената разпоредба на чл. 255, ал. 4 НК отчетливо е посочено, че става въпрос за внасяне в бюджета от виновното лице на необявеното или неплатеното данъчно задължение, ведно с лихвите. Видно е, че хипотезата е различна от поддържаните с жалбата доводи за приложение на правилата за деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД съобразно ТР № 4 от 12.03.2016 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСНК на ВКС. Последната, може да бъде реализирана с предявен от държавата, чрез министъра на финансите иск по реда на цитираната правна норма, до какъвто иск обаче в процесното наказателно производство не се е стигнало, тъй като то е приключило с освобождаване от наказателна отговорност на А. Н., съобразно гореизложеното.

Ето защо, така както е и според мотивите в обжалваното определение, реда за възстановяване на надвнесени лихви за необявени и неплатени данъчни задължения е този по ДОПК, а не чрез граждански иск за платени без основание суми. Атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4343/05.03.2025 г. по гр. д. № 1669/25 г. по описа на СГС, ГО, 17 състав.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията за допустимост по чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3