Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 137 от 10.04.2024, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 136/2024
Вид
Решение № 137
Подписан
10.04.2024
В сила
10.04.2024
Състав
Николинка Чокоева, Татяна Черкезова, Виржиния Константинова Караджова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Русе, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20244500500136 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното : .

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД гр.София, ЕИК 202054931 против Решение №1623/16.11.2023г., постановено по гр.д.№823/2023 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството против СУ „Христо Ботев” – гр.Русе, иск с правно основание чл.422 от ГПК- за установяване на вземане в размер на 1 030.44 лв.- главница, ведно със законната лихва от 31.10.2022 г. до окончателното плащане, лихва за забава, както и за разноските по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5432/2022 г. по описа на РРС. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по съображенията, изложени в жалбата. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде уважен, с присъждане на направените разноски за производството.

Ответникът по жалбата СУ „Христо Ботев” – гр.Русе, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображенията, изложени в отговора, подаден по реда на чл.263 от ГПК. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира направените разноски за въззивното производство.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и 1 съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството е образувано по предявеният от жалбоподателя против СУ „Христо Ботев” – гр.Русе, иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение с правно основание чл.422 от ГПК. Предявяването на специалния установителен иск по чл.422 от ГПК, предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора- ищец, заповед за изпълнение на парично задължение, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.414 от ГПК.

Подаването на възражение поражда правния интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, за да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта, която да послужи като изпълнителен титул за реализиране на вземането срещу длъжника / арг. от чл.416 от ГПК/. В конкретния случай е налице издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5432/2022 г. по описа на РРС, срещу която длъжникът в срока по чл.414 от ГПК е подал възражение. Оспорването на заповедта за изпълнение е породило правният интерес от търсената искова защита. Искът е предявен в едномесечния срок, регламентиран в закона, поради което същият е допустим и правилно е разгледан по същество. В производството по иск с правно основание чл.422 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца като кредитор по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е да установи вземането си както по основание, така и по размер. Същият е навел фактически твърдения, че вземането му произтича от извършени доставки на плодове на СУ „Христо Ботев” – гр.Русе, по схема „Училищен плод“, които не били заплатени и със стойността на които длъжникът неоснователно се обогатил за негова сметка. Изложените фактически твърдения сочат, че ищецът основава вземането си на разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, съгласно която всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде ангажирана отговорността на ответника на това основание, в процеса следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, а именно: неоснователно обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на горепосочената правна норма.

Установено е по делото, че жалбоподателят е одобрен с акт за одобрение на ДФ „Земеделие“ за изпълнител по схема „Училищен плод“ за доставяне на пресни плодове и зеленчуци съгласно чл.20, т.2 и т.3, чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП и чл.10, т.2 и т.7 от УП на Държавен Фонд „Земеделие”, чл.15, ал.1 от Наредба за условията е реда за прилагане на схеми за предоставяне на 2 плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения, в т.ч. и на СУ „Христо Ботев” – гр.Русе, за учебната 2019/2020 г. През м.септември 2019г. ищцовото дружество е доставило на ответника плодове, както следва: на 17.09.2019г. – грозде – 76.600 кг.; на 19.09.2019г. – ябълки – 84.260 кг.; на 24.09.2019г. – круши – 84 260 кг. и на 26.09.2019г. – банани – 84.260 кг., за което е бил съставен приемо- предавателен протокол № 1 за доставени продукти през м.септември 2019г., двустранно подписан от “Ню Проджектс Конкулт” ЕООД и получателя, в случая ответника СУ „Христо Ботев” – гр.Русе. Въз основа на съставения и подписан приемо-предавателен протокол 1 дружеството е издало фактура № 8400000245/30.09.2019г. за доставените плодове на обща стойност 1 030.44 лева, с включен ДДС.

Приемо-предавателният протокол №1 и фактура № 8400000245/30.09.2019г. са били предявени за плащане на ДФ „Земеделие”, но такова не е последвало.

Изложените факти дават основание да се приеме, че отношенията между страните, във връзка с осъществените доставки на пресни плодове по представения приемо-предавателен протокол и издадената фактура, се регламентират от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко".

По силата на посочения нормативен акт учебното заведение, одобрено за прилагане на схемата „Училищен плод“ има само организационни задължения. Извършените доставки са свързани с прилагане на схемата, като учебното заведение е ангажирано с тяхното приемане, съхранение и раздаване на продуктите в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (OB, L 139 от 30 април 2004 г.), като се спазват условията за съхранение, определени от производителя, в рамките на срока на трайност, както и със съставянето на изискуемите документи. Получените плодове не са станали част от имуществото на учебното заведение, нито същото е спестило разходи по повод на тях, поради което не е налице обогатяване от страна на учебното заведение. Заплащането на стойността на доставените плодове се извършва по специален ред, регламентиран в Наредбата. Отказът на ДФЗ- РА да заплати заявените от жалбоподателя заявки за плащане на доставените в СУ „Христо Ботев” – гр.Русе плодове през м. септември 2019 г. не е основание тяхната стойност да се претендира от учебното заведение, тъй като с тази стойност не е налице обогатяване на учебното заведение за сметка на жалбоподателя.

Изложеното обуславя извод, че предявеният иск е неоснователен и като такъв правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя. Ответникът по жалбата е направил разноски за въззивното производство в размер на 200 лв., платено адв. възнаграждение, 3 които следва да се възложат на жалбоподателя.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Р ешение № 1623 /16.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 823 /2023 г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД-гр.София, ЕИК 202054931 да заплати на СУ „Христо Ботев” – гр.Русе сумата в размер на 200 лв. разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4