Решение № 1535 от 02.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1535 гр. София, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря Г.ХР.ХР. като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20211110127110 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от [фирма] против Е. П. С. и Е. Т. Г. с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат на топлофикационното дружество в условията на разделност при квоти по ½ всеки сумата в размер общо на 882,85 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 26, находящ се в [адрес], за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 16.12.2020 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на 189,53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 09.07.2020 г., сумата в размер общо на 22,31 лева, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 16.12.2020 г. до окончателно погасяване на вземането, както и сумата в размер общо на 5,25 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2017г. до 09.07.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 08.01.2021 г. по ч. гр. д. № 63202/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжниците са подали възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Претендираните от ответниците суми се разпределят както следва: по 441,43 лева главница за топлинна енергия, по 94,77 лева мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, по 11,16 лева главница за топлинна енергия и по 2,63 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като 1 ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след публикуване на обща фактура за задълженията на интернет страницата на доставчика. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. Т. Г. оспорва предявените искове по основание и размер. В подадения отговор са изложени твърдения, че процесният имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от Т.А.Т. ( наследодател на страната) и Е.А. Т. ( наследодател на ответника Е. П. С.). В контекста на изложеното ответникът поддържа, че притежава ¼ ид.ч. от имота, а не претендираната ½ такава. В подадено в срока по чл. 131 ГПК допълнение към депозирания отговор страната поддържа, че никога не е живяла в процесния имот.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. П. С. оспорва предявените искове по основание и размер. В подадения отговор са изложени доводи, че в процесния имот за исковия период е живяла само Е.А. Т., като единственият монтиран в имота отоплителен уред е радиатор в кухнята, които обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на количеството действително потребена енергия. Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, чиято изискуемост е настъпила в периода от 01.05.2016 г. до 15.12.2017 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат 2 право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.

36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора е представен препис от договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост, от 04.09.1998 г., по силата на който Т.А.Т. и Е.А. Т. са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот, като по делото не е спорно, че приобретателите към момента на сключване на сделката са били в брак и имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Като писмено доказателство по делото е представено удостоверение за наследници с изх. № [№]/01.03.2021 г., от което се установява, че Т.А.Т. е починал на 17.09.2016 г., като след смъртта си е оставил за законни наследници Е.А. Т. ( съпруга) и ответника Е. Т. Г. ( дъщеря). От изложеното следва, че след смъртта на приобретателя Т. право на собственост върху процесния имот на основание чл.

5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, и чл. 28 СК са притежавали Е.А. Т. ( ¾ ид.ч.) и ответника Е. Т. Г. ( ¼ ид.ч.) От приетото удостоверение за наследници се установява, че Е.А. Т. е починала на 01.06.2019 г., като след смъртта си е оставила за законен наследник единствено ответника Е.

П. С., който е придобил право на собственост върху притежаваните от наследодателя ¾ ид.ч. от процесния недвижим имот. От изложеното следва, че Е. Т. Г. е легитимирана да отговаря по претенцията на ищцовото дружество до размер на притежаваната от нея идеална част от процесния имот. В разглеждания случай ищцовото дружество е предявило иск за признаване за установено, че ответниците в условията на разделна отговорност при равни квоти дължат процесните суми. Доколкото предметът на търсената от ищеца съдебна защита се очертава посредством петитума на исковата молба с оглед диспозитивното начало съдът следва да разгледа претенцията по отношение на ответника Е. П. С. в рамките на посочените от ищеца предели, а именно за ½ от вземанията.

За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия и законосъобразното отчитане е прието заключение по допусната от съда съдебно-техническа експертиза, която съдът цени като обективно и компетентно дадена. Експертът разяснява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, като същият е преминал метрологична проверка.

Вещото лице сочи, че показанията на общия топломер се отчитат ежемесечно по електронен път. Вещото лице посочва, че за исковия период в имота е имало един радиатор с монтиран индивидуален разпределител за разход на отопление, щранг-лира в банята без техническа възможност за монтаж на измервателен уред и един водомер за топла вода, като отчет на измервателните средства е снет на 11.05.2017 г. и 14.05.2018 г. Вещото лице разяснява, че топлинната енергия е изчислена съобразно разпоредбите на Наредба № [№]/6.04.2007 г., като за процесния период е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия.

От приетата експертиза се установява, че стойността на действително потребената топлинна енергия за процесния имот и период възлиза на сумата в размер на 1144,35 лева.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че след извършени 3 извънсъдебни плащания, непогасената цена на потребена топлинна енергия за процесния период възлиза на сумата в размер на 882,85 лева. Вещото лице разяснява, че размерът на начислената такса за дялово разпределение на топлинна енергия възлиза на сумата в размер на 22,31 лева.

Съдът намира, че при доказаност на предявения иск за главница по основание и размер, следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника С. възражение за погасяване на задължението по давност.

Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът е прекъснат с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 17.12.2020 г., поради което вземанията на ищеца станали изискуеми преди 17.12.2017 г. са погасени по давност. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че вземането за незаплатена цена на топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 17.12.2017 г. възлиза на сумата в размер на 614,57 лева, като непогасената по давност част от главницата възлиза общо на 268,28 лева, като в тежест на ответника следва да бъде възложена ½ част от вземането, а именно сумата в размер на 134,14 лева. Вещото лице разяснява, че размерът на начислената такса за дялово разпределение преди 17.12.2017 г. възлиза на сумата в размер на 14,31 лева, поради което в тежест на ответника С. следва да бъде възложена половината от вземането начислено след 17.12.2017 г., а именно сумата в размер на 4 лева.